Вярно или не? Тома Биков: Имотна сделка по данъчна оценка е неетична, но не е престъпление

"Борбата с корупцията не може да се реши за три дни. И това е извън апартаментите. В случая този т. нар. имотен скандал – "Апартаментгейт", не става въпрос за корупция. Става въпрос за изповядването на данъчна оценка и за такъв тип неетични неща, но не и за престъпления, не и за корупция по високите етажи на властта".

Из интервю на депутата от ГЕРБ Тома Биков в предаването "Неделя 150" на БНР, 7 април 2019 г.

В коментар на т.нар. "Апартаментгейт", свързан с покупката на занижена спрямо пазарната цена на недвижими имоти от страна на лица на висши държавни длъжности, депутатът от ГЕРБ Тома Биков разви пред БНР тезата, че става въпрос за неетични действия, които обаче не са престъпления и не представляват корупция по високите етажи на властта.

По закон сделката трябва да се изповяда на реалната цена

Според Закона за задълженията и договорите у нас действително има свобода на договаряне на цените по сделките, включително при покупко-продажбата на имоти. Тоест, уговорената цена може да е под размера на данъчната оценка, равна на данъчната оценка или по-висока от нея. Изискването на законодателството за преките данъци пък е сделката да се декларира по реално платената цена, върху която се определя и данъкът. Въведен е и контролен механизъм – данъчна оценка като стойност на имота, под която не може да се пада при изчисляването на данъка.

Според Закона за нотариусите и нотариалната дейност, страните по сделката декларират в нотариалния акт, че всички плащания по покупко-продажбата на недвижим имот трябва да са реално договорените.

Тоест, безспорно е, че имотните сделки трябва да се изповядват на действително платената цена. Всичко останало е не просто неетичен акт, а закононарушение. При определени обстоятелства изповядването на имотна сделка по данъчна оценка може да се окаже и престъпление – невярно недеклариране, укриване на данъци, пране на пари, корупция, търговия с влияние и т. н.

Ако реално платената цена е по-висока, става дума за престъпление

Според Закона за местните данъци и такси при сключването на сделка за възмездно прехвърляне на недвижим имот, каквато е покупко-продажбата, се дължи местен данък за възмездно придобиване на имущество. Размерът му се определя спрямо уговорената продажна цена и в София понастоящем той е 2.5%, гласи наредба на Столичния общински съвет.

При покупко-продажбата на апартамент се дължат също нотариални такси и държавна такса за вписване. Нотариалната такса зависи от материалния интерес по сделката и се определя според Тарифата за нотариалните такси като фиксирана сума плюс процент от цената по сделката, като максималната такса може да бъде 7530.50 лв.

Таксата за вписване на нотариалния акт се събира от Агенцията по вписванията на основание чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси. Тя също се определя от цената и е в размер на 0.1%, но не по-малко от 10 лв.

Данъчната оценка съществува единствено за целите на данъчното облагане, като данъкът не може да бъде изчислен върху цена, която е по-ниска от данъчната оценка.

Ако се открият доказателства, че платената цена е по-висока от декларираната и това води до неплащане на данък в размер на най-малко 3000 лв., страните по сделката следва да бъдат разследвани за данъчно престъпление.

"Да, законът позволява един имот да се продава на данъчна оценка - най-ниската цена, на която може да се продаде, но законът не позволява да се впише, че се продава на данъчна оценка, а в същото време да се плати на по-висока цена. Това е данъчна измама", заяви адв. Михаил Екимджиев в предаването "120 минути" на бТВ.

Избягването на данък над 3000 лв. е престъпление

Според чл. 255 от Наказателния кодекс избягването на данъци "в големи размери", тоест над 3000 лв., е престъпление. "Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери като потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба до 2000 лв.", пише в закона.

При определени обстоятелства покупко-продажбата на недвижим имот на цена, по-ниска от действителната, може да е свързана и с укриването на други видове данъци като данък печалба на фирмата – продавач, данък върху доходите на лицето – продавач, а също и ДДС.

При деклариране на цена по сделката, която е по-ниска от реално платената, на купувача може да му се търси наказателна отговорност и за престъпления, свързани с произхода на средствата – корупция, пране на пари, търговия с влияние и др. Нотариусите също могат да носят наказателна отговорност, ако са знаели, че декларираното от страните в нотариалния акт плащане е по-ниско от реално направеното.

Декларирането на неистина също е престъпление

През 2011 г. по инициатива на Нотариалната камара е направена поправка в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, според която нотариусът е длъжен да изисква двете страни по сделката да подпишат декларация, че всички плащания по сделката са реално уговорените.

Според чл. 25, ал. 9 при покупко-продажба на недвижим имот страните по сделката декларират в нотариалния акт, че "сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката". Въпросното плащане трябва да се извърши по избрана от страните банкова сметка, ако е над 10 000 лв.

Спорно е доколко се носи наказателна отговорност за тази декларация.

"Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева", гласи прословутият чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Чл. 313, ал. 2 разписва невярното деклариране за целите на данъчното облагане като самостоятелен престъпен състав. Изискването е обаче това деклариране да е направено писмено, пред орган на власт. Има няколко тълкувателни решения в посока, че нотариусите не са орган на власт. Затова според бившия председател на камарата нотариус Димитър Танев тази декларация не е обвързана с наказателна отговорност, защото декларирането не е станало пред орган на власт.

"Според мен, когато се затаи истина или се декларира неистина пред компетентен орган, какъвто безспорно са нотариусите, има основания да се търси наказателна отговорност по чл. 313. Не съм съгласна, че декларирането на неверни обстоятелства пред нотариус не носи последствия. Нотариалният акт има безспорна официална доказателствена сила", смята обаче адв. Илонка Райчинова, специалист по данъчно законодателство и бивш зам.-министър на правосъдието.

"Когато пазарната цена на имота е по-висока и вие сключите сделка на значително по-ниска цена, това действие е укоримо, а дали е престъпление зависи от това доколко в конкретния случай е изпълнен фактическият състав на чл. 255 от НК. За мен, ако реално платената цена е по-висока от декларираната в нотариалния акт, можем да считаме, че въпросният фактически състав е изпълнен", добави адв. Райчинова.

Наказателна отговорност безспорно се носи и за декларацията, която се подава пред данъчните служби на общините, въз основа на която се плаща местният данък. Проблемът там обаче е, че никъде в самата декларация не се попълва цената на придобиването на имота, върху която се изчислява данъкът.

"Ако погледнете съдебната практика по чл. 313, ще установите, че ефективно осъдени почти няма, защото трябва да се докаже не просто, че има невярно декларирани данни, а и умисъл при това действие", посочи адв. Тодор Табаков, който също е специалист по данъчно законодателство и бивш служител на Министерството на финансите.

Плащанията в брой над 10 000 лв. са забранени

По закон плащанията над 10 000 лв. в България задължително се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тоест, плащане на ръка на суми над 10 000 лв. е закононарушение и се наказва със сериозна административна санкция по Закона за ограничаване на плащанията в брой, като предвидените глоби варират между 25% и 100% от размера на направеното плащане.

Трябва да се отчита и задължението, което банките, нотариусите, агенциите за недвижими имоти и адвокатите имат по Закона за мерките срещу изпиране на пари, а именно – да докладват в Дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС всички съмнителни сделки и операции на клиентите си. Операции по плащане на ръка на големи суми пари могат да бъдат обект на проверки и разследвания за произход на средствата и евентуални опити за пране на пари. Само по себе си обаче плащането на големи суми в брой не е престъпление.

Според адв. Табаков могат да се обмислят законодателни промени, които да дадат по-високи гаранции, че имотните сделки се изповядват на реално платената цена или пък че данъчните оценки са на цени, близки до пазарните. В момента е много трудно да се докаже доплащане, което прикриват и двете страни по сделката и за което няма никакви следи.

Адв. Табаков обясни още, че ако двете страни и нотариусът по сделката са действали добросъвестно, изповядването по данъчна оценка категорично не е престъпление. Ако обаче се докаже, че е платена по-висока цена от декларираната, това е или тежко закононарушение (ако в брой са платени суми над 10 000 лв. или ако е избегнато плащане на данък под 3000 лв.), или престъпление (укриване на данък, деклариране на неистина, престъпления, свързани с произхода на средствата).

Заключение:

Изказването на депутата от ГЕРБ Тома Биков, че изповядването на имотна сделка на занижена цена спрямо пазарната, какъвто е случаят в "Апартаментгейт", е само етичен проблем, но не е престъпление, е вярно, доколкото все още никой не е доказал, че реалното плащане по сделките е било на по-висока цена или че "отстъпката" в цената е била в замяна на "услуги", които лицата на висши държавни длъжности са извършвали във връзка със служебното си положение. Ако обаче се открият доказателства, че реално платените суми по сделките са по-високи от декларираните в нотариалните актове, тогава страните по сделката следва да бъдат разследвани за няколко вида престъпления – невярно деклариране, укриване на данъци, престъпления, свързани с произхода на средствата. Следователно, изказването на Тома Биков може да се оцени като "частично вярно".

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още по темата
Още от Вярно или не?