Какви са фактите?

1. Българските пилоти летят опасно малко. По неофициална информация дори пилотите, които летят най-много, имат по около 35 часа (числото варира) във въздуха на година. Според изискванията на НАТО пилотите трябва да летят средно около 180 часа годишно.

2. Изпълнението на задача в морски условия през нощта е сложно, а техниката в българските ВВС не е адекватна на съвременните възможности. 

Това е третият голям инцидент с МиГ 29 у нас. Първият е през 1994 година, а вторият през 2012 година.

3. Липсата на достатъчно практика се обяснява с недостатъчно финансиране и малкото машини в изправно състояние. И в момента летят едва около 5-6 изтребители МиГ 29.

4. Въпреки че България е член на НАТО от 2004 година, разчита само на старите съветски машини, за да охранява въздушното си пространство. Поддръжката им обаче е изключително трудна, като минава през страна, която не е членка на НАТО – Русия.

5. И в момента руската корпорация "РСК МиГ" изпълнява договори за ремонт на българските изтребители, по които има сериозно забавяне. Правителството на Бойко Борисов сключи рамково споразумение с руснаците за над 80 млн. лева, по което бяха подписани серия договори, които трябваше да свалят напрежението във Военновъздушните сили и да осигурят изпълнението на мисията Air Policing.

През 2015 година тогавашният военен министър Николай Ненчев се опита да заобиколи руснаците и сключи ограничен договор с Полша, заради който прокуратурата му повдигна обвинение. Впоследствие Ненчев бе оправдан, но Полша няма капацитет да поддържа напълно МиГ-овете. 

6. За периода 2006-2020 година България сключи договори за поддръжката на МиГ 29 на обща стойност 275 млн. лева без ДДС.

7. Състоянието на бойната авиация е ясна от години. Избухват периодични скандали, които затихват с времето и нещата продължават по старому.

8. България купи 8 нови изтребители F-16, които ще бъдат доставени през следващите години. Използването на МиГ-овете обаче остава без алтернатива дори след доставката на новите самолети. За да се премине изцяло към нова платформа, трябва да се закупят най-малко още 8 нови изтребители, което не се знае кога ще стане.

Закупуването на нови изтребители се точеше с години. Процесът се забавяше заади различни интереси и непоследователност.

9. Инженерите и пилотите в авиобазата "Граф Игнатиево" от години полагат неимоверни усилия България въобще да разполага с бойна авиация. Сключените от последното редовно правителство договори за поддръжката на самолетите от военната авиация, не само на МиГ 29, но и на Су 25, успокоиха донякъде ситуацията.

Друг е въпросът как се изпълнява споразумението с РСК "МиГ".

10. България от години е изправена пред въпроса може ли сама да охранява небето си. Това се дължи изцяло на технически проблеми. Има възможности страната ни да разчита изцяло на съюзници за охраната на въздушното си пространство. Подобно решение обаче е силно непопулярно на политическо ниво. То не би се възприело и от военните, тъй като страната ни има богата история във военната авиация и човешки потенциал. Подобна стъпка е много крайна и ще има силно отрицателни последици за мотивацията на хората във Военновъздушните сили.

11. Всичко е "секретно"

Една от предпоставките за замитането на системните проблеми е "секретността" и липсата на публичност. Военното министерство удобно засекретява всевъзможна информация за състоянието на авиацията и не само.

Нормално за сектора в цял свят е да има ограничения на публичната информация.

Но в България почти всичко е "строго секретно".

Ако имаше възможност, вероятно щяха да бъдат засекретени и всички инциденти.