Вятърните мощности у нас растат със 100 процента годишно

Вятърните мощности у нас растат със 100 процента годишно

За периода 2005-2007 г. вятърните мощности у нас са се увеличавали със 100-процентен годишен ръст, стана ясно от думите на Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия, пред Четвъртия международен бизнес форум в София, посветен на околната среда.

През 2005 г. в страната са били инсталирани 10 МВ мощности за производство на електроенергия от вятър, през миналата година – още 22 МВ, а до септември тази година – допълнително 38 МВ, съобщи Киряков. До 2010 г. се очаква ветрогенераторите да достигнат обща инсталирана мощност от 150-200 МВ.

Като проблем пред инвеститорите във вятърни паркове председателят на асоциацията посочи недостигът на нови генератори на световния пазар, поради което и у нас повечето инсталирани мощности били втора ръка. Заради големия интерес на енергетиката към възобновяемите източници,  производителите на ветрогенераторите в Дания, Германия и дори Индия били затрупани от поръчки и  ако сега се договори доставка, тя може да бъде осигурена едва след две години, посочи Киряков.

По изчисления на Асоциацията на производителите на екологична енергия в България има потенциал да се разположат 5000 МВ вятърни мощности по Черноморието, от които 2000 МВ могат да бъдат инсталирани на 10-15 км навътре в морето – т.нар. офшорни вятърни паркове.

Изпълнителният директор на НЕК Мардик Папазян също отбеляза ръстът на вятърните мощности, подчертавайки, че към електрическата компания постоянно се отправят заявки за присъединяване към нейната мрежа. Само заявките към Е.ON, която управлява електроразпределителните дружества във Варна и Горна Оряховица, били за 500 МВ.

Според Папазян обаче проблем е непостоянството на този вид енергия и високата ѝ цена, която реално повишава крайните тарифи на електроенергията  за бита и промишлеността. Конвенционалната енергия е 70 лв./МВтч, а вятърната – 175 лв./МВтч, и при смесването на различните видове енергия за крайния потребител скачат цените. Шефът на НЕК посочи, че тенденциите са при нарастване на дела на т.нар. зелена енергия в баланса на страната да се повишават още крайните цени както на регулирания, така и на свободния пазар.

"След либерализацията на енергийния пазар от юли 2007 г. в НЕК остана скъпата енергия от дългосрочни договори и  задължението да изкупува тока от възобновяеми източници, което нормално води до повишение на цените", посочи Папазян.

Според него България вече е усвоила почти изцяло хидропотенциала си, който в момента формира 8 процента от енергийния баланс на страната. След две години ще бъде пуснат хидровъзел "Цанков камък", а чак след построяването на АЕЦ "Белене" НЕК може да си позволи  да инвестира в развитието на  хидрокаскадата "Горна Арда", която е блокирана от близо десет години.

Папазян отново акцентира върху развитието на ядрената енергетика като начин за постигне на изискванията на Европейския съюз за постигане на дял от 20 процента екологично чиста енергия до 2020 г.

Киряков обаче му опонира, като заяви, че след изтичането на 12-годишния период на преференциалните цени за зелена енергия, тарифите рязко намалявали, защото инвестицията вече се изплащала и практически производителите нямали никакви разходи за гориво. Така цените падали до 0.1-0.2 цента за киловатчас и не можело да се говори за такова поскъпване.

В същото време обаче Киряков посочи, че животът на един ветрогенератор бил около 20 години и пропусна да коментира как смяната му се отразява на цените.

Според шефа на Асоциацията на производителите на екологична енергия не е проблем и планирането на производството на вятърна енергия, ако Националният институт по метеорология и хидрология в България започне да предоставя на енергийните фирми 24-часови прогнози за времето, които ще позволят на НЕК да запланира доставките на произведения ток. От НИМХ обаче в момента искали по 1000 лв. годишно за предоставяне на такива прогнози, каза Киряков.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?