"Взаимни компромиси" спряха жп стачката

Железничарите се отказаха да превърнат предупредителния протест от четвъртък в ефективна безсрочна стачка, след като "с цената на взаимни отстъпки" бе постигнато споразумение между синдикатите в отрасъла и ръководствата на БДЖ и Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Документът бе подписан в 23 часа в четвъртък след близо девет часа преговори.

С него синдикатите гарантираха съкращаването на техните членове да става само с изричното съгласие на профсъюзите и обвързаха намаляването на експлоатационния персонал с модернизацията на железниците. За намаляването на администрациите в БДЖ и НКЖИ ще се преговаря допълнително. На стачкуващите също така са обещани 300 млн. инвестиции в дружествата още тази година.

Заемите на железниците Първият голям заем за железницата е от 1995 г. когато Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие отпускат общо 131.5 млн. долара и 54.4 млн. евро на БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура". От тях около една трета са за БДЖ, като предназначението на заема е да се инвестира основно в жп линии. През 2002 г. следва кредит от "Булбанк" за 5 млн. лв. През 2004 г. БДЖ тегли първия облигационен кредит за компанията в размер на 59 млн. евро. През 2005 г. са изтеглени няколко кредита. Немската KFW Bankengruppe отпуска 280 млн. евро на БДЖ за закупуването на електрическите мотриси "Дезиро" от "Сименс". Няколко месеца по-късно в списъка на кредиторите се нарежда и EUROFIMA 1 с 19.5 млн. евро. Още

Председателят на железничарските синдикати към КНСБ Петър Бунев заяви, че от тяхна страна отстъпки са направени предимно в сферата на социалните ангажименти. Работниците са се съгласили допълнителните ваучери, които не са им изплащани от юли миналата година, да се смятат за неизплатени от октомври. Издължаването им няма да започне незабавно, както искаха синдикатите, а от април.

Вместо ваучери почивка в жп станциите

Дължимите социални плащания за 100 лв. няма да се изплащат под формата на пари, ами като ваучери за почивка в станциите на железницата. Синдикатите са отстъпили от искането работниците да получат ново работно облекло незабавно и са се съгласили, че това може да стане само след провеждането на обществени поръчки. Договорен е срок до октомври тази година.

Най-драматични са били преговорите за предстоящите съкращения в системата на железницата, каза Бунев. Те се налагат заради договорката на държавата със Световната банка за заем от 600 млн. лева. Едно от условията на банката е разходите за персонал да се съкратят с 30 на сто, но няма изискване това са става чрез съкращения.

Въпреки това ръководствата на БДЖ и НКЖИ планираха да освободят около 8000 служители до 2016 г. В момента в системата на железниците работят малко под 30 хиляди души. До 1990-те години заетите в железницата са били 90 хиляди, припомни Бунев.

В крайна сметка двете страни са се споразумели да не се освобождава нито един служител, пряко ангажиран с безопасността на движението на влаковете, без изричното съгласие на синдикатите. Това обаче важи само за работниците, членуващи в синдикалните организации.

Профсъюзите и държавата ще водят допълнителни преговори за съкращения в администрацията, каза Бунев. Спекулираше се с твърдения, че стачката ни е целяла да се запазят работещите в администрацията, но това не е вярно, обясни той. От самото начало имахме условие да не се съкращава експлоатационен персонал и то този пряко ангажиран с безопасността, допълни Бунев. Синдикатите са се съгласили освен това експлоатационен персонал да се съкращава, само след закупуването на техника за механично поддържане и ремонт на пътя, което сега се прави на ръка.

Инвестиции от заеми и еврофондове

Отделно от стачното споразумение синдикатите подписаха меморандум с транспортния министър Александър Цветков с министъра на социалната политика Тотю Младенов. В документа бяха записани гаранции за инвестиции в железниците, като се предвижда още тази година в сектора за влязат 300 млн. лв, а до 2014 г- - над 800 млн. лв.

Бунев обясни, че тези пари ще дойдат на първо място от заема от Българската банка за развитие за 140 млн. лева, който трябва да мине на одобрение от парламента. По Оперативна програма "Транспорт" за изграждане на жп отсечки са предвидени 580 млн. лева до 2014 г., но усвояването им тепърва започва.

Отделно БДЖ получава 180 млн. лева от държавата всяка година по договора за социална услуга и още около 20 млн. лева за капиталови разходи.

На въпрос за какво ще се използват тези пари Бунев обясни, че ще се продължат реформите в железницата. Те предвижат на първо място БДЖ "Пътнически превози" и БДЖ "Товарни превози" да се обособят като отделни независими една от друга и от компанията майка "Холдинг БДЖ" структури. Предстоят активите на железниците да се разделят между тези две дружества и там ще има разправии, прогнозира синдикалистът. След реформата в двете компании, "Холдинг БДЖ" ще изпълнява ролята на една "пиявица" и аз не виждам смисъл от съществуването ѝ, каза още той.