Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Вземете Македония от историците!

23 коментара
Вземете Македония от историците!

След цялата романтика около Договора с Македония не е лошо малко да се поуспокоим. Какво точно ще изяснява комисията за историята? Да речем, че от комисията се окажат разумни хора и обявят: Да, Самуил, макар да прекъсва тогавашната легитимна династия, продължава да се нарича български цар. Но и: Да, българското царство се измества на запад и се озовава основно на територията на сегашната република Македония. И тогава?

Тук просто има два типа национална идентификация, историческа и териториална. Къде е била заменена глаголицата с кирилица – в българската държава или на територията на днешна Македония? Верни са и двете. Инуитите възприемат Канада като своя, защото територията е изконно тяхна; британската монархия смята, че я е завладяла и превърнала в държава. Когато ѝ изнася, България изоставя историческата легитимация и се представя за наследник на автохтонните траки - това в битка с наследниците на Източната Римска империя, гърците. Същите гърци, които са приватизирали историята на региона, а на нас са оставили етноси и природни красоти.

Връзката между днешните македонци и Александър Велики се държи само на името, оцеляло, криволичейки през вековете. Но не правим ли и ние същото, когато хвърляме мост от държавата на Кубрат към тази от Търновската конституция? Националната идентичност си е такава - бриколаж от подръчни елементи, сглобени в конкретни исторически моменти. В Скопие превеждат Вапцаров, обявявайки го едновременно с това за македонски поет, ние пък се гордеем с Джон Атанасов, който не е имал особено силна връзка с родината на баща си.

Сборът от историческите факти не прави идентичност. Идентичността е нещо повече или пък по-малко - според както го погледнете. Тя е воля да се живее заедно. Историческите факти са суровина, но не причина за националната идентичност. Абсурдно е да мислим, че една комисия от учени може да ви привика: извинявайте, объркали сте се, не сте християнин, а будист. А впрочем точно това правеха с българските турци във времето на т.нар Възродителен процес.

Различни сме

Македония е вървяла по свой път през цялата нова история – изключение са само руската окупация през 1878 и хитлеровата, за която е срамно да си спомняме. Съвременните македонци са различни от нас и „признаването“ на едни или други факти не могат да променят това. Идентичностите първо трябва да се разбират и уважават. Знаете ли колко се обидих, когато през 90-те един френски професор приятелски ми каза: Абе вие всъщност сте руснаци, нали? Нямам нищо против руснаците, дето се казва - по-славна нация от нашата, ама ей на, и до сега го помня. Наши сънародници правят с македонците това непрекъснато и резултатът е тежка омраза. Трябва да почнем с това: да се вгледаме в разликите, ако щете - да пием за разликите помежду ни.

Добрата новина откъм антропологията е, че идентичностите се променят. Не е имало македонци в сегашния смисъл преди ХХ век, а какво точно е значело българин през ХVII век просто не знаем. От една страна днес идентичностите се фрагментират, появяват се баски, донбасци, та даже борци за свободата на измислената Падания по долината на По. Наред с това текат и обратните процеси на окрупняване на идентичностите – като се почне от големите монотеистични религии и универсализма на модерността, та чак до глобалната култура на съвременния свят, където и българи, и македонци в едни и същи дънки пиратстват едни и същи сериали с едни и същи лаптопи.

Проблемът ни на Балканите е, че не сме се научили да живеем едновременно в няколко вида идентичности. Общочовешката солидарност, например, която излезе на дневен ред с бежанците, брутално беше противопоставена на националната – ако си българин, трябва да помагаш само на своите; който помага на чужди е предател; или човек или българин. Това звучеше дори от амвона на църквата. По същия начин хората от Пиринска Македония не смеят да се нарекат македонци, освен с уговорката, че всички македонци са българи и обратно. Защото регионализмът се мисли като предателство. И защото още не сме излезли от идентичностното единоначалие от времето на националното строителство.

Оттук абсурдната ни ситуация с Македония: не може хем да сме различни, хем - по-близки отколкото, примерно, с унгарците. Трябва едните да наложат своето единоначалие на другите. И понеже победител в това глупаво перчене не може да има, влачим се така десетилетия.

За комплексираностите ни

Европейският съюз десетилетия наред опитва да гради наднационална идентичност чрез проекти, които поставят ударението - наместо върху историята на войните - върху мирното всекидневие, търговията, културния обмен. Тази политика беше много успешна за помиряването на Франция и Германия, но май не напредна много с Германия и Полша. Още по-неуспешна ми се струва, че ще бъде тя между комплексирани страни като България и Македония, където историята се свежда до герои и гордости. За да не отпочваме темата за признаването на собствената вина, задължителна за всяко сближаване: нашата - за пронацистката окупация, тяхната – за антибългарските гонения преди и след нея.

Много по-успешна обаче се оказа една съвсем друга европейска политика, на пръв поглед без връзка с идентичностите, а с по-практични неща: мобилността. Ако нещо прави хората от нашия континент европейци днес, то не е знанието за това чий точно крал е бил Карл Велики. То е в естествеността, с която човек тръгва да търси късмета си в Ирландия, почва бизнес в Испания, намира си брачен партньор в Румъния или просто се шляе из парижкото Маре. Навсякъде е малко различно, но вътре - в позната рамка. Не ви говоря колко процента се чувстват какви, а за усещането на европееца, който се връща от Индия и е готов да прегърне митничаря на първото европейско летище – защото е усетил, че вече е у дома.

„Поколение Еразъм“ наричат тези млади европейци, които прекарват част от следването си в друга европейска страна. Не ни ли трябва нещо такова с Македония? Не европейският Еразъм, а мощна двустранна програма за обмен на всички нива, професионални стажове, гостуване у семейства au pair. До ден-днешен наблюдавам как на конференции хората от бивша Югославия функционират като група – клаха се, ругаха се, и пак се търсят. Защо ли? Защото дълго време са правили неща заедно.

Нека помълчат

Просто трябва за известно време „романтичните“ историци да помълчат – нека тръгнем към сближаването прагматично, ако щете с цинизма на социалните науки - през правенето, не през дърдоренето.

*Текстът е публикуван от сайта на българската редакция на Дойче веле.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

23 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Bлaдo
    #23

    забавно е да гледа човек как коминтерноОФците (сталин-тито-димитров) са се напънали да припишат на нЕкъв си Сорос всичките си коминтернОФски, антибългарски и просъветски гадости, натворени от век насам...
    Досущ като опорната точка - "оцапаното от вИденов ще го пришием на Костов"...
    ...е да, ама НЕ! ;-) - ни левеещият Дичеф, ни беснеещият Божидар, ни куфеещият ... съветски външен мЭнистЭр.... могат да замажат истината, че по коминтерновско-кагебейска линия Македония методично е била ... ампутирана

  2. fantom
    #22
  3. ivancho ivanov
    #21

    fantom-e(#20) прочетох си написаното в (#18) и мисля, че много погрешно ме цитираш! Но, какво да правя? Я, го пррочети още веднаж! Колкото до професорската титла на автора Дичев е добре да се казва къде му е призната титлата. Не ми изглежда като библиотекарски професор, но кой знае. Когато на Балканите стане въпрос за Македония идвам до заключение, че най непредсказваемо е миналото! Постоянно предсказание е постоянната намеса на Русия, затова спасение може да има единствено в Европейският съюз и НАТО!

  4. fantom
    #20
  5. redoven.chitatel
    #19
  6. ivancho ivanov
    #18

    Къде е българското комплексиране? На повечето български политици до 1945 год. дядовците, да не стигаме до прадядовците са от земите на днешната македонска държава.
    За политиците с българско име не може да става дума, тъй като са по сърце и действие вярни на СССР, не на България!
    Авторът Дичев има пълното право да си мисли както намери за добре и не виждам защо това ни засяга - щеше ако мислеше, че планетата Земя е плоска, но негово мислене!
    Да не ставаме като коквичка, която се разплисква от всякакви

  7. Коментарът е изтрит в 01:14 на 8 януари 2024 от автора.
    #17
  8. fantom
    #16

    Погледнах орогиналната статия в DW. Тя има подзаглавие: "В комплексирани страни като Македония и България историята се свежда до герои и гордости...". Според Дичев България си е една комплексирана страна (наравно с Македония) и това твърдение не подлежи на оспорване. Върху него е построена и основната част на статията. Това е директна обида към България и подлежи на санкции, а безусловното приемане на "констатацията" трябва да възбуди преследване от страна на научната общност. Комплексирани са историци и публицисти като Дичев! Комплексираният историк не можа да бъде учен, и това го показва случаят с тоя псевдоучен. Какво мисли за това редакцията на Дойче веле?

  9. АлександърНиколов
    #15

    Срамота е толкова години след резолюцията на Коминтерна от 11 януари 1934 г. един български публицист да не я е прочел. Предлагам също на г-н Дичев да прочете спомените на един голям българин от Радовиш "19 Години в сръбските затвори" с предговор от Симеон Радев, та за му стане ясно как е било извършено разделението на народа ни и от кои и защо.

  10. Ген. Иван Колев
    #14

    Започнах с интерес да чета. Опитах се да пренебрегна асоциацията с "манджа с грозде". Тук нещо смислено, после пълна глупост. Но когато прочетох: "Нямам нищо против руснаците, дето се казва - по-славна нация от нашата...", ми се отщя. Та кое им е "по-славното" на руснаците, г-н Дичев?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.