WWF: Токсични бомби тиктакат в Източна Европа

Една година след инцидента с токсичния разлив от хвостохранилище в Унгария в Европейския съюз е направено малко за предотвратяването на нови подобни екологични катастрофи, а в същото време не е ясно колко такива токсични бомби тиктакат в Източна Европа. Това предупреди във вторник природозащитната организация WWF.

На 4 октомври 2010 г. над милион кубически метра токсична червена кал изтекоха от скъсано хвостохранилище на завод за алуминий в Западна Унгария. Десет души загинаха, а 150 бяха ранени при бедствието. Инцидентът разруши редица села и отрови притоци на Дунав, а следите от бедствието край град Айка личат и днес.

WWF обръща внимание, че все още в Евросъюза няма система, която да задължава операторите на хвостроханилища да се застраховат задължително срещу аварии. Няма адекватна система за контрол над тези и други подобни съоръжения за съхранение на отпадъците от минната индустрия в бившите съветски републики от Източна Европа, посочва екоорганизацията

"Една година след катастрофата в Унгария и десет години след аварията в Бая Маре в Румъния все още нямаме ясна представа колко подобни токсични бомби тиктакат все още в Източна Европа", предупреди Андреас Бекман, директор на Дунавско-Карпатската програма на WWF.

Според него европейските данъкоплатци не трябва да плащат за грешките на минните компании и съответните органи, когато се случи катастрофа като тази в Айка.

Шефът на унгарския клон на WWF Габор Фижецки, коментира, че председателството на неговата страна на ЕС е приключило, без да се вземат мерки за предотвратяване на други подобни опасности. Организацията призова Еврокомисията да изготви план за действие за осигуряване на ефективното прилагане на Директивата за минните отпадъци на ЕС от 2006 г.

"Всички преходни периоди за прилагането на директивата приключват в края на тази година и Източна Европа няма повече време за отлагане на изпълнението ѝ", каза Фижецки.

WWF допълва, че част от наложената миналия месец от унгарското правителство глоба от 470 млн. евро на замърсителя алуминиевия завод MA трябва да се използва не само за обезщетения за пострадалите от разлива на токсична кал, но и за да се идентифицират други подобни тиктакащи бомби в Унгария.

Екоорганизацията призовава за план за действие за осигуряване на рисковите зони, не само в Унгария и други страни членки на ЕС в Централна и Източна Европа, но и на държави от басейна на Дунав като Хърватия, Сърбия, Молдова и Украйна.

Планът за действие трябва внимателно да проучи рисковете за хората и природата от стотици хвостохранилища за токсични отпадъци. Действащото национално законодателство трябва да бъдат проучено за евентуални пропуски. Някои хвостохранилища в Централна и Източна Европа вече не са в употреба или нямат ясен собственик и съответно при тях няма как да се прилага Директивата за минни отпадъци на ЕС. Необходима е ясна правна рамка за прилагането на директивата и преди всичко трябва да е ясно кой носи отговорност в случай на авария, допълват еколозите.