Я колко социални разходи в бюджет 2003! Кой плаща сметката?

Бюджет 2003 поема повече ангажименти, отколкото е сигурно, че може да изпълни. Интересно е, че към тази оценка се придържат както МВФ, така и професионалните съюзи.

Както неведнъж е ставало дума, основният проблем са прекалено оптимистичните очаквания за приходи в НОИ от въвеждането на таблица на ранговете с осигурителни прагове.

Професионалният поглед изисква още да се отбележи, че има нереални очаквания както за равнището на приходи от някои нововъведения (особено по линия на ДДС), така и за стриктност и прозрачност при разпределянето на субсидиите.

За разлика от чисто професионалното отношение, за синдикатите има и друг мотив за несъгласие. Покачването на осигурителните прагове по административен начин издърпва от ръцете на КНСБ и Подкрепа основния аргумент срещу работодателите - че те били лоши и не плащали на своите работници.

Справедливостта изисква да се отбележи още, че очакваните отрицателни последици от въвежданите осигурителни прагове ще се отразят вероятно през есента на 2003 и през 2004.

Данъци и приходна част в бюджета

млн.лв.	2002програма	%БВП	2003	% БВП
Общо приходи	12 406.0	37.5	13 373.8	37.9
1. Данъчни приходи	9 683.7	29.2	10 662.4	30.2
1.1. Преки данъци	5 110.8	15.4	5 723.9	16.2
Данъци върху печалбата	809.2	2.4	947.0	2.7
Данък върху доходите на физическите лица	1 093.9	3.3	1 073.0	3.0
Приходи на осигурителните фондове	3 207.8	9.7	3 703.9	10.5
1.2. Косвени данъци	4 259.6	12.9	4 624.5	13.1
ДДС	2 779.8	8.4	2 943.2	8.3
Акцизи	1 379.7	4.2	1 501.3	4.3
Мита и митнически такси	100.0	0.3	180.1	0.5
1.3.Други данъци	313.3	0.9	314.0	0.9
2. Неданъчни приходи	2 220.3	6.7	2 210.6	6.3
3. Помощи	502.0	1.5	500.8	1.4

Източник: Доклад по Закона за държавния бюджет за 2003 година"

В настоящия преглед се спираме главно на разходната част на Бюджет 2003, защото очакваме неизпълнение и корекции именно на разходната част.

Разходи за обществени блага

Публичните разходи могат да се разделят най-общо на две групи: преразпределение и създаване на "обществени блага". Създаването на обществени блага също съдържа значителна доза трансфер на доход, но поне на книга всички граждани имат достъп и могат да се окажат ползватели.

За последните три години "създаващата" функция на държавата се изчерпва до под 50% от общите публични разходи. По-същественият въпрос е не колко се харчи, а какво се постига с тези разходи. По-конкретно, разходите отиват за:

1/ Обща администрация - 7,1%. След съкращаването на определен брой държавни служители през 2002 г., явно през 2003 г. аргументът "Европейски съюз" ще подкрепи изобилието на нови агенции и служби. Интересен детайл е защо няма значимо спадане на разходите за администрация, след като правителството декларира намерение за ограничаване на административните режими за бизнеса, т.е. работата на чиновниците би трябвало да намалява?

2/ Отбрана и сигурност - 13,4%. Подготовката за членство в НАТО предопределя до голяма степен размера на разходите за отбрана. Но правенето на бюджет на принципа "еди-колко си процента от БВП" и "около средното за страните от Централна и Източна Европа" не означава благоразумно харчене на парите на данъкоплатците. Специално за армията, за 2003 г. не се предвижда да се случат две съществени реформи - премахване на наборната служба и уволняване на нищоправещите военни служители.

При вътрешната сигурност (МВР и съдебна система) е важно да се отчита, че опазването на собствеността и гарантиране на договорите очевидно не е приоритет - това се вижда по частните разходи за застраховки срещу кражба и абонаментите за охрана.

3/ Образование - 10,6%. Смисълът на разходите за образование е учениците и студентите да получат знание и умения за събиране на знание. Структурата в момента показва, че приоритетът на правителството е заетите служители в "образованието" да получават заплати. Над 90% от разходите за средно образование отиват за заплати и парно; един път и половина повече учители обучават определен брой деца, сравнено със страните от ОИСР; резултатите на учениците по математика вече са под средните за страните от ОИСР (1999 г.). Отгоре на това, експерименталните матури еднозначно показаха, че стоенето в класните стаи не е равносилно на "образование" и че който иска да научи повече, трябва да плаща за курсове и частни уроци. Първа стъпка би била намаляване на заетите поне до средните стойности в ОИСР.

4/ Здравеопазване - 11,1%. Институтът за пазарна икономика многократно е коментирал принципните недостатъци в модела на финансиране на здравните услуги. В сегашния си вид, направените разходи в значителна степен не създават насрещна здравна услуга, а когато го правят, преразпределителният характер е почти очевиден. Дори институция като Световната банка, която обичайно защитава разходите за здраве и образование и "подпомага" правителствата в техните политики, препоръчва около 20 % намаляване на капацитета на болниците.

Дял на разходите за публични услуги в общите нелихвени разходи

	2001	2002	2003
Обща администрация	8,7%	6,9%	7,1%
Отбрана и сигурност	13,3%	13,5%	13,4%
Образование	10,9%	10,9%	10,6%
Здравеопазване	11,0%	11,3%	11,1%
Благоустройство	4,6%	2,8%	5,3%
Общо публични услуги	48,6%	45,4%	47,5%

Я колко социални разходи в бюджет 2003! Кой плаща сметката?

В бюджета за следващата година основно място заемат т.н. социални разходи. Те са около 38% от общите нелихвени плащания и около 14% от БВП. И двете цифри показват нарастване спрямо 2002 г. В някакъв смисъл беше основателно този бюджет да се нарече "социален". Разбира се, основно място в тези около 5 млрд.социални разходи имат плащанията на НОИ за пенсии - 64%.

Ето как изглеждат участниците в българската икономика от гледна точка на държавния бюджет.

• Има около 2,5 милиона души, които добавят стойност в частния сектор и държавни предприятия, за които можем да кажем, че произвеждат, а не завземат стойност.

• Има около 2,4 милиона пенсионери, 600 хиляди безработни, 440 хиляди хора "извън работната сила" (без да са студенти или ученици) и около 350 хиляди заети в бюджетната сфера.

• Останалите около 1,7 милиона са деца и студенти.

Т.е. онези, които произвеждат доход са първите 2,5 млн. - около 40% от хората в България, които не са деца или студенти.

Ако разделим сумата на социалните разходи на броя на хората, които произвеждат стойност, ще видим, че всеки един от тях трябва да плати средно около 2000 лв. през следващата година, за да поддържа социалните харчове на държавния бюджет.

Само за пенсии се дължат по 104 лв. месечно от всеки произвеждащ човек. Пенсионното бреме по традиция се разпределя на две: данък "пенсия" (наричан още задължително пенсионно осигуряване) и други данъци, които се вливат в централния бюджет, а пък централният бюджет излива пари в НОИ.

През 2003 г. се предвижда централният бюджет да предостави субсидия на НОИ в размер на 945 млн.лева. Общата сума, която централният бюджет ще излее в НОИ (вкл.осигуровките на държавни служители) възлиза на около 1,127 млрд. лв. През 2001 г. централният републикански бюджет отпусна на НОИ 862 млн. лв. или 39% повече от гласуваната субсидия от 620 млн. лв. Тогава очакванията за дефицита на фонд "Пенсии" бяха за 442 млн. лв., а той се оказа 700 млн. лв.

Общото плащане от централния бюджет към НОИ през следващата година ще бъде 90% от сбора на приходите от корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица. Очевидно е, че вноските за обещаната държавна пенсия не стигат за пенсиите, които са обещани на сегашните пенсионери. НОИ - класическа форма на финансова пирамида - все повече зависи от данъците, срещу които няма дори обещание за държавна пенсия.

И данък "пенсия", и конвенционалните данъци се налагат върху произвеждащите 40% в България. Тежестта е почти невъзможно да бъде увеличена, а очакванията за пенсии няма да станат по-малки.

Преразпределението чрез субсидии

Планираните субсидии и преразпределение като цяло в законопроекта за бюджет за 2003 г., са показателни за това каква ще бъде държавната намеса в икономиката през следващата година.

Общите нелихвени разходи в консолидирания бюджет нарастват с 9,4%, като делът им в БВП се увеличава от 35,2% до 36,2%. Това означава, че правителството ще взима повече от гражданството, т.е. ще намали защитата на частната собственост и ще преразпределя според политическо усмотрение. Освен това, бихме искали да обърнем внимание на няколко неща:

1/ Правителството предвижда нарастване на субсидиите за реалния сектор с 87,1 млн. лева, т.е. общото им ниво достига 392,3 млн. лева. Съгласно доклада към законопроекта, тези средства ще бъдат насочени към "изведените в правителствената програма пет приоритетни области като базови за устойчивото развитие на икономиката, а именно: енергетика, комуникации, селско и горско стопанство [100 млн. лева повече], туризъм и транспорт." Това на практика означава, че всички останали сектори са "неприоритетни". Иначе казано, неприоритетните дават, а приоритетните взимат, защото по думите в доклада, това е пътят към "устойчиво развитие".

Този вид разходи са най-пряко изражение на преразпределението на доход от "успешните" към "провалилите" се предприемачи, като разликата между едните и другите се определя от правителството. Ако вземем предвид, че според определението на Чърчил успехът е "способността да преминаваш от провал към провал, без загуба на ентусиазъм", ролята на бюджета за следващата година се оказва в това, да поддържа ентусиазма по повод на "приоритетните отрасли".

2/ Също така става ясно, че "предоставянето на субсидии за реалния сектор....е насочено към постигане на основния приоритет за висок и устойчив реален средногодишен икономически растеж." В действителност, нито в България, нито където и да е, разходната част на бюджета няма отношение към растежа. Всъщност съществува обратна връзка. Колкото по-голямо е изземването на доход, като обикновено най-продуктивните пазарни субекти плащат повече, толкова предпоставките за растеж намаляват, защото предприемачите и гражданите разполагат с по-малко средства за инвестиции и потребление.

3/ Правителството ще търси подобряване ефективността на разходването на средства чрез въвеждането на "тавани на разходите". Ако обаче, в редица отрасли държавните монополи продължат да съществуват дори и разходите да имат тавани, без либерализиране на отрасъла, не може да бъде постигната ефективност. Единствено конкурентната среда е основа за обвързване на разходите на стопанските субекти със състоянието на пазара и съотношението търсене/предлагане. Например субсидията за БДЖ през 2003 г. е 70 млн.лева и не може да надвишава тази сума. На практика обаче, това по никакъв начин не означава подобряване на качеството на услугите.

Евентуалното приватизиране на отрасъла и директната конкуренция с автобусния транспорт ще остави на пазара само тези услуги, които отговарят на търсеното от потребителите съотношение качество/цена.