Ядрената енергетика има проблеми, но те са решими

Няма по-сигурна ядрена централа в света от АЕЦ "Белене" – нито американска, нито френска, нито японска, нито дори руска. На въглищните централи е вдигнат червеният флаг и затова Христо Ковачки заявява интерес съм проекта – за да остане сред енергийните играчи. Но надали ще бъде допуснат. Китайците и руснаците имат капацитет да изградят централата, очаквам изненада от корейците, коментира в интервю за Mediapool председателят на Българския атомен форум и ядрен специалист Богомил Манчев.

Манчев е бил оператор на блок в АЕЦ "Козлодуй", но започва частен консултантски бизнес. Компанията му "Риск Инженеринг" и международната компания "УорлиПарсънс" са инженер-консултанти на проекта за АЕЦ "Белене" до преди замразяването на строежа през март 2012 г. Манчев бе разследван през 2013 г. за длъжностни присвоявания от АЕЦ "Белене" и му бе наложена рекордна парична гаранция от 1 млн. лв., която обаче съдът намали наполовина. Две години по-късно прокуратурата прекрати делото заради липса на доказателства. През 2016 г. Манчев прехвърли дела си в "Риск Инженеринг" на тогавашната си партньорка в бизнеса и живота Нели Беширова. Днес той отново е в ядрения бизнес и компанията му "Джи Си Ар" работи основно по проекти за строежи на атомни централи в чужбина.

Според Манчев проектът за АЕЦ "Белене" може да се вмести в бюджет от 9 млрд. евро и да осигури финансиране при добри условия, ако се сключат договори за купуване на тока от бъдещата централа. За да получи обаче държавата 30 процента дял в проекта, трябва да извади още 1 млрд. евро,

Г-н Манчев, наближава срокът, в който комисията за търсене на стратегически инвеститор в проекта АЕЦ "Белене" трябва да реши кои от кандидате да покани да подадат оферти. В същото време и премиерът Борисов, и руският министър на промишлеността заговориха за сформирането на международен консорциум за построяването на ядрената централа. Това ли е най-удачният вариант?

Ние не знаем за какъв консорциум се говори. Това че някой е заявил желание да участва в проекта е добре дошло. Всички тези компании са познати имена – милиардни компании, които могат да си позволят средства, хора и знания, за да изпълнят проекта. Носителите на тези неща са китайците и руснаците. Руснаците са създатели на проекта, но тъй като са реализирали четири подобни проекта в Китай, и подписаха за още четири блока по 1200 МВ, и не можем да кажем, че едната компания има предимство пред другата.

Единственото предимство на руснаците е, че притежават интелектуалната собственост на проекта и ние не можем да го реализираме другаде извън определената площадка в Белене без да ги питаме.

Всички мераклийски действия – да местим реакторите на VІІ, на VІІІ блок на АЕЦ "Козлодуй", са такива фантазии, които само показват, че в последните 30 години у нас е загубено познанието за инвестиционни проекти. В дирекция "Белене" на НЕК не останаха хората, които знаят какво да напишат на белия лист и да поискат от доставчика, от регулатора, от различните ведомства, за да се синхронизира проектът.

Това че нашият ръководител на държавата има желание да се реализира проектът е ОК. Но той не може да накара МРРБ да издаде по-рано от съответния срок новото строително разрешение за АЕЦ "Белене". Защото строителното разрешение е изтекло. Оценката за въздействие върху околната среда не е загубена, но строителното разрешително е изтекло. А и като се издаде новото строително разрешително не може да се  каже на Агенцията за ядрено регулиране: Абе, подпиши го този проект, за да го лицензираш! Има си редица документи и синхронизирана с европейското законодателство процедура, която трябва да се премине – да се каже: Това - да! Това - не!.Това може да се оправи после. - и да се подпише лицензията.

Проектът е към 170 хиляди страници и ако той се даде днес на компания "Ер голям", без значение коя е тя – инженерна, ядрена компания, която не е запозната с проекта, тя ще го чете две години. За да се запознае какво се е променило, откакто е направено проектирането, след аварията във "Фукушима", както и всичко добавено в последствие заради помените в нормативните уредби през годините. Затова "Атомстройекспорт" трябва да обримчи всички свои организации в Русия – главният проектант "Атоменергопроект", главен конструктор "Хидропрес", главен научен ръководител Курчатовският институт и те да напишат свои забележки, към които може да се включи и ТВЕЛ, защото най-вероятно ще има промени в горивната част. Това е интелектуалната собственост на "Атомстройекспорт", дори част от нея няма да се предостави на останалите участници в процедурата.

Казваме, че сме си платили проекта и той е наш. Да, вярно е, тези 170 хил. страници са наши, но проектът може да се реализира само на площадката на АЕЦ "Белене". Десет години  спорим по кръгли, четвъртити и продълговати маси и хора твърдят: Абе, как, вземаме си реакторите и ги слагаме, където си искаме. Но на "Козлодуй" не може да правим колкото си искаме реактори. При екооценка се проверяват всички изхвърляния от съществуващи и бъдещи реактори и картинката се усложнява. Става друг проект.

Спори се трябва ли този проект отново да мине процедура на одобрение пред Европейската комисия. Според Вас трябва или не?

Не трябва. Защото проектът ще носи изменение само в частта на собствениците. Преди държавата го правеше сама със себе си и с "Ер Ве Е". Дори когато "Ер Ве Е" щяха да стават съсобственици поискаха от държавата да прехвърлят от своите 49 на сто 24.5/на "Трактабел". Но нещо се изпокараха помежду си и остана само "Ер Ве Е", която тръгна да търси финансиране на своята част. Но "Ер Ве Е" беше политически натисната да купи електроразпределителната мрежа на Холандия и похарчи за това 7 млрд. евро. Свършиха парите и нямаше откъде да извади 4 млрд. евро на бюджетна основа за "Белене".

Тогава бюджетът на проекта беше 8 млрд. евро. Бърка се много ИПС цена и овърнайт цена. Вярно е, че ИПС цената за "Белене" е 3 997 260 000 евро, но върху нея започваш да слагаш ескалация, цената на собственика, която е 1.357 млрд. евро и изведнъж се оказва, че цената е 5.5 млрд. евро и нея като я ескалираш по формулата на Евростат за европейските доставки и по Росстат – за руските, се получава различна цена. И се водят спорове.

Тогава "Ер Ве Е" беше пресметнала, че пределната цена, при която има смисъл да се прави проектът, е 10.5 млрд. евро, но тя никога не е достигана. Тогава цената опираше 8 млрд. евро със застраховки, с оскъпяването на финансовия ресурс – с всичко, но при очаквания за приключване на строежа в срок, без да се отчита оскъпяване от закъснение, каквото се забелязват при повечето сега изграждани централи в Европа.  При някои от тях се достигна трикратно надвишаване на  цените заради закъснение. Времето е страхотен убиец на парите.

А днес каква би била цената на АЕЦ "Белене"? Вмества ли се тя в условията на министър Теменужка Петкова да е 9 млрд. евро?

Условието на процедурата е цената да е между 9 и 10 млрд. евро и това не е никакъв проблем.  Само трябва да им се извиват повечко ушичките на участниците, защото те искат да се разгащят и да пишат каквито си искат числа. Затова е хубаво, че държавата реши да остане акционер в проекта с това, което е похарчила досега за него. Поставената цел е 30 процента държавен дял, макар аз да смятам, че тя трябва да е мажоритарен собственик и дори да е единствен собственик.

Да, но на база на сега обявените инвестиции от над 3 млрд. лева възможно ли е държавата да защити претенции за 30-процентен дял дори и да се прибавят като апортна вноска лицензите по проекта?

Не. Такъв дял, ако не извадим 1 млрд. евро, няма как да постигнем. Няма как проектът да струва 10 млрд. евро и ти с апорт на 1.5 млрд. евро да имаш 30 процента. Но поради това, че днес имаш 1.5 млрд. евро собствен капитал и ще дадеш още 1 млрд. евро собственият капитал поскъпва във времето и така ще се защитят 30-те процента.

Как да разчитаме всички тези заявления за участие – като инвеститори, доставчици на оборудване, купувачи на ток? Говори се за прегови за смяна на оборудване в проекта.

От самото начало не сме искали да слагаме руска турбина, а да е "Арабела". Още от 2007 г. се води този спор с руснаците. Вече и те са убедени, че смяната е необходима. Дори на техни централи, които строят, имат договор с "Дженерал Електрик" за инсталиране на турбина "Арабела". Така е в Турция, Египет, Финландия, Унгария. Само "Арабела" са турбините там. Защо и у нас да не е?

Как трябва да стане включването на всички заявили се доставчици в проекта?

Това ще го реши бъдещият собственик на проекта, който ще бъде асемблиран от НЕК и още няколко инвеститора, или още един. Големият плюс на компаниите, заявили интерес да доставят оборудване, е, че те със своите имена повишават доверието в проекта пред банките. Те самите са готови да доставят на лизинг оборудването и сами да го финансират, но това ще е по-скъпо. Ако струва 3 лева, че се платят 4, защото той трябва да си отчете всички финансови разходи. Тъй като турбините "Арабела" се произвеждат във Франция в завод, собственост на "Дженерал Електрик", доставките ще бъдат застраховани в експортната организация "Кофас".

Това пък още повече подобрява шанса за по-изгодно финансиране от банките. Веднъж имаш вложени вече 1.5 млрд. евро, извадят се още 1 млрд. евро от държавата, като се прибави самофинансирането през оборудването от доставчиците се намалява размерът на необходимия дълг. Едно е да трябва да привлечеш 7 млрд. евро и да ги гарантираш, друго е да са например 4 млрд. евро. Това прави проекта по-лесно реализуем и банкируем.

Какво се крие зад участието на специално създадени за процедурата консорциуми и компании, зад които стои Христо Ковачки?

Ковачки осъзнава, че му е вдигнато червеното флагче за затваряне на всички въглищни електроцентрали заради европейските изисквания. Колкото и да го поддържат и покровителстват, което не е никаква тайна, той разбира, че бизнесът му си отива. И той очевидно цели, ако може, акумулирайки пари до периода на затваряне на ТЕЦ-овете му, да ги насочи към собственост в АЕЦ "Белене" и да остане един от играчите на енергийния пазар. Но това не може да му осигури повече от 5-процентен дял, ако въобще бъде допуснат до следващия етап.

Защото от него ще се иска да покаже парите. Тогава проектната компания, като иска пари от банките, няма да иска 4.2 млрд. евро, а 4 млрд. и ще каже: 200 млн. ще ги даде ето този!

Ако му се даде миноритарен дял, Ковачки няма да има право на глас при вземането на решения, ще има право само на претенции, ако не се разпределят дивиденти от бъдещи печалби.

Той може да кандидатства със специализираните си ремонтни организации в поддръжката на ядрената централа. Фирмите му имат такъв капацитет и никой не може да го отрече, но възниква въпросът за конфликт на интереси при възлагането на поръчки от страна на акционер на свои фирми. Но не вярвам Ковачки да бъде допуснат.

Проектната компания за АЕЦ "Белене" ще е публично частна и ще е листната на борсата и ще се изненадате каква уникална цена ще имат акциите ѝ. И ще се види колко несъстоятелни са коментарите за нерентабилността на проекта. Това е като коментарите навремето на Иван Костов как като се направи програмата за модернизация на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" те ще фалират. Виждате колко са фалирали. Платиха си 40-те милиона евро, дори изкараха пари да си удължат живота с още 30 години и по-успешен енергиен проект у нас няма.

Министър Петкова каза още, че може АЕЦ "Белене" като се построи да се даде да се управлява от АЕЦ "Козлодуй". Възможно ли е това?

В света няма такъв случай. Може да се ползват кадри на АЕЦ "Козлодуй" от страна на проектната компания за АЕЦ "Белене" при създаването на оператора на АЕЦ "Белене", но той при всички положения ще е на собственика на бъдещата ядрена централа.

Вероятно ще се ползват донякъде колеги от АЕЦ "Козлодуй" при пусково наладъчните дейности на АЕЦ "Белене" и докато се обучат операторите на блоковете на новата ядрена централа, която ще е с по-ново поколение реактори. АЕЦ "Козлодуй" няма толкова професионални кадри, които да хвърли в  АЕЦ "Белене". В същото време АЕЦ "Козлодуй" има излишни 2500 служители.

А как ще коментирате това, че държавата предлага дългосрочни договори за изкупуване на тока от АЕЦ "Белене", а тръгва да разваля същите такива с двете т.нар. американски централи?

Тук не става въпрос за дългосрочни договори, които са забранени от Европейската комисия, а за off take договори за купуване на електроенергията. При тях операторът се задължава, че ще произведе договореното количество електроенергия за определен период от време.

Например вие искате десет години да купувате от мен по 2 млн. мегаватчаса годишно, но всяка година ще се дърляме каква е цената на борсата.

Тоест не е договор от сорта купувам тези количества на тази твърда цена за това време?

Договорените годишни количества си длъжен да произведеш, но цената се определя година за година и подлежи на пазарлък. Ако пък си се разбрал месец за месец, всеки месец ще се караш каква е цената на борсата. Ако този месец е 100 евро/МВтч – 100 евро, ако другия е 70 евро – това е цената. Или има средно претеглена цена за годината. Всичко това се договаря, търговецът си прави профилите, пакетите, товаровите графици.

А заявеният интерес към договори за изкупуване на тока от АЕЦ "Белене" достатъчен ли е да гарантира рентабилността на проекта, тъй като противниците му твърдят, че няма нужда от тази скъпа енергия на пазара?

Има къде да се реализира енергията. Имало е официални писма от структурата на "Акспо" - милиардна компания, собственост на швейцарските кантони, която на свой ред притежава търговеца на енергия "Егел", който продава в Швейцария и в Италия. Чрез "Егел" "Акспо" искаше да купи 500 МВ като мощност за 15 години напред, което беше около 200 млн. мегаватчаса за 15 години. Това е огромно количество. И когато отидеш пред банка и покажеш: Ето ми го договора с "Акспо"!, нещата са съвсем различни.

На НЕК също ѝ трябват количества енергия. Само да не се окаже, че енергията е ангажирана за някой навън, а за страната няма. Тогава "Електроенергийният системен оператор" може да задължи търговците да оставят енергията вътре в страната, но не може да каже на каква цена.  Защото тя ще включва наказания за неизпълнение на договора и ще е висока.

Е, дали ще се стигне до това?

Ще се стигне, защото планирането ни е лошо. Имаме 11 хил. мегавата инсталирана мощност , но от тях работят 4 хиляди, Имаме нужда от 1500 МВ резерв. През годините все се е коментирало, че са предостатъчно, но ТЕЦ "Варна" се води, че работи, но не работи. Води се, че Ковачки работи, но той не може да изкара и 4 хиляди часа годишно с неговите улави централи, защото не ги поддържа като хората.

В същото време имаме 1900 МВ възобновяеми енергийни източници – слънце, вятър, малко биомаса. Отива се към кафявата енергия от въглища и от заводски централи, които се хвърлени на борсата, но разликата в цените се компенсира от Фонда "Сигурност на електроенергийната система".  

Друг проблем е, че още не сме заявили капацитет за енергийните мощност пред ЕК, което означава докога ще работят централите. Вместо това се лъжат миньорите, че ще работят. Имаме залежи за около 40 години, но ако някой ти разреши да работят ТЕЦ-овете.

Полша, която има огромни количества въглища стремглаво затваря въглищните си централи и уволни 60 хил. миньора и ги преквалифицира.  Германия, която 50 процента е въглища, има вече над 65 хил. МВ възобновяема енергия и увеличиха като държава с 2 процента изхвърлените въглеродни емисии.

Друг е въпросът с ефекта върху цените на тока.

Германия всеки месец губи 2 млрд. евро от това, че поддържа ВЕИ.  

Да, проблеми има и при ядрената енергетика – със съхранението и погребването на отработеното гориво, но те са решими. Ядрените централи произвеждат най-евтината електроенергия. С 60-годишния период на живот на новите АЕЦ енергията е по-чиста от тази от водата.

Но знаете за страховете на хората след ядрените аварии в "Чернобил" и "Фукушима".

А знаете ли какво огромно количество уран им в ядрото на Земята в течна фаза? Един вулкан може да затрие целия свят.

Е, нещата не са сравними. Вулканът не може да се контролира, докато при АЕЦ мненията са, че е зорлем се провокират проблеми.

Аз съм проядрен човек, но съм най-големят враг на това да се правят отстъпки от безопасност. Що ядове са брали руснаците с мен! Не ми говореха с години, после викат: Добре, че някой ни прочете проекта.

Когато ги карахме да пресметнат риска голям търговски самолет да се пльокне върху централата, те казаха: Не! Ние сме си го сметнали за 90-тонен самолет.

Ама то все едно врабче да падне. В Европа летят огромни самолети. Ей къде е Букуреш. Трасето по въздух е 40 км от централата. Отклонение от 40 км е нищо. Година и половина се карахме. Накрая викат: Смятайте си го! Сметнахме го. И официално е сметнат рискът за падане на Боинг 747, пълен с гориво, което означава 450 тона. Сметнат е рискът и за падане на 550-тонен Еърбъс А380. И са прибавени допълнителни защити така, че ако падне такъв самолет, да се наруши само металната конструкция на блоковете,, но да не се предизвика ядрена авария. Това че централата после няма да работи и ще има икономически щети, майната ѝ. Важното е да няма човешки жертви и поражения за здравето на хората и околната среда.

Представихме го това във Виена, в Люксембург и тази защита бе оценена и проектът бе одобрен. И днес АЕЦ "Белене" е с най-високите критерии за безопасност в света. Няма нито американски, нито френски, нито японски, нито дори и руски реактори, които да са толкова сигурни.

Вие твърдите това, но други експерти казват, че беленските реактори не са ново поколение.

Това пък е такава глупост! Реакторът е метал. Всички реактори се коват от една и съща стомана, която трябва да издържа 60 години. Другото е да сложиш съвременно гориво, което да е маневрено. Трябва да сложиш съвременна електроника – правим го. Трябва съвременна турбина, - ето, слагаме я. Трябват съвременни електрочасти.  Кое не е ново?

Основният критерий за реакторите е студената крехкост на метала, която зависи как се бомбардира метала с неутроните. Тя се мени в процеса на експлоатация и металът може да се счупи на 120-ата година. Затова се проектира живот от 60 години, но може да се удължи животът чрез система за нагряване и отгрявяне за възстановяване на еластичността на стоманата. Но ходи обяснявай технически параметри на политик. Аз се опитвам да говоря на езика на хората, да ме разберат.

Северна Македония също поиска 10-процентен дял от проекта и да купува ток от АЕЦ "Белене". Какво се очертава като собственост – НЕК, "Росатом", Китайската държавна ядрена корпорация, Скопие и евентуално Ковачки, така ли?

Северна Македония не може да стане акционер, защото не е ядрена държава, няма ядрен регулатор, не е подписала Виенската конвенция. Първо парламентът трябва да реши, че Северна Македония става ядрена държава, да покрие останалите изисквания за това и след десет години евентуално да вземе дял от АЕЦ "Белене". Въпросът опира и до пари. Сърбия също искаше да става акционер в "Белене" като балкански проект.

Скопие може да е купувач на електроенергията от централата. Една десета от електроенергията – 200 МВ за 20 или 30 години, гарантира идеално тяхната система.

А каква е играта на Корейската хидро и атомна енергийна корпорация, която също иска дял в АЕЦ "Белене", но не отговаря на условието за опит в експлоатацията на ВВЕР-1000?

Целта им е да влязат в Европа и имат идея да си купят партньор, който отговаря на критериите И се оглеждат да купят такъв в Чехия. И Китай, и Русия, и Корея се борят да влязат на европейския пазар и не може да се пренебрегне компания с капитал от 20 млрд. долара, каквато е южнокорейската. На китайците капиталът е 88 млрд. долара, на руснаците към 40-45 млрд. долара.

Аз очаквам изненада от корейците. Защото те могат да направят хубаво предложение, а и срещу тях няма съпротива от страна на САЩ, докато с Русия и Китай САЩ имат търкания.

Това, което обаче не се промени за цялото време, през което бях писан като руски агент, искаха да ме вкарват в затвора и какво ли не ме правиха, е, че проектът е банкируем. И той има голям смисъл за целите за беземисионна икономика, не просто за беземисионна енергетика. Няма с какво друго да се постигне.

Според мен има всички шансове през 2022 г. да започне да се строи АЕЦ "Белене" и през 2028 г. проектът да е готов, ако няма закъснения.