Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Ядрената сделка с Иран е нещо по-добро от алтернативите - война или липса на сделка изобщо

0 коментара

Беше историческо събитие: всеки може да се съгласи с това. Някои казват, че сделката, постигната във Виена тази седмица между Иран и шестте световни сили плюс Европейския съюз, е пробив, който налага юзди върху разпространението на ядрените оръжия и поставя началото на подобряването на отношенията с Америка след 36-годишна вражда.

Но други са убедени, че тя е, по думите на израелския премиер Бенямин Нетаняху, "шокираща историческа грешка", която затвърждава Иран като ядрена сила и финансира неговата агресия зад граница. Кое от тези твърдения е по-близо до истината, зависи от две неща: качеството на споразумението и неговото въздействие върху поведението на Иран.

В случая с Иран и поддръжници, и критици - особено в американския Конгрес, който сега има 60 дни на разположение, за да проучи щателно сделката - са склонни да изпадат в имагинерно мислене. Критиците твърдят, че само един достатъчно силен международен натиск би накарал Иран да "притъпи зъбите" на ядрената си програма. Режимът (в Техеран) обаче вижда в овладяването на процеса за контрол над ядреното гориво едновременно и "емблема" на националната мощ, и гаранция срещу американска военна атака. Така че критиците изпадат в риска да очакват нещо, което никога няма да се случи.

Поддръжниците пък подценяват антагонизма на иранския режим спрямо Америка и Израел, неговата решимост да упражнява влияние в чужбина и неговата готовност да използва сила (за целта). Те разчитат твърде много на някаква трансформацията на иранския режим, която може никога да се не случи.

Със или без споразумение, светът е принуден да съжителства с един Иран, който продължава да осъществява голяма ядрена програма и остава ненадежден и опасен. Истинският тест за сделката е дали тя е по-добра от алтернативите. Тя е!

Критиците са прави, че споразумението легитимира Иран като държава на прага на ядрения статут. Ако той удържи на думата си и избегне по-нататъшни рестрикции върху своята програма, Иран ще има технологията и, в крайна сметка, способността да се въоръжи. При все това обаче той ще се изправи и пред по-големи ограничения, отколкото среща днес.

Способността на Иран да обогатява уран - горивото за атомна бомба, и да разработи (ядрено) оръжие, ще бъде силно ограничена за период от около 10-15 години. След това той ще се окаже подвластен на пълната сила на международния договор за неразпространение на ядреното оръжие. Неговото правителство се съгласи на щателен надзор върху всичките си ядрени инсталации и на инспекции върху военните си обекти при поискване съгласно системата на "контролиран достъп". Санкциите, които ще бъдат вдигнати в резултат на споразумението, могат да бъдат подновени, ако Иран го наруши.

За противниците на тази сделка алтернативите са: да чакат по-добра такава, или да тръгнат на война (срещу Иран). Според логиката на някои от тях, тъй като санкциите изтръгнаха отстъпки, повече санкции ще изтръгнат повече отстъпки. Ако обаче Америка се отдръпне (от сделка) сега, Китай, Русия и ЕС ще загубят вяра в процеса и режимът на санкции ще се срине. Нещо повече, да се смята, че Иран би се отказал от сърцевината на своята програма, би било безразсъден риск. Ако се почувства застрашен, той още повече би втвърдил позицията си и би се оказал още по-непокорен. Иранският експертен потенциал в ядрената сфера непрекъснато се развива след 2000 г. и ще се развива все повече в годините напред, преди отново да се появи възможност за преговори. Такова отлагане може да направи постигането на амбициозно споразумение още по-трудно.

Някои критици може да си мислят, че нападение срещу Иран е единствената опция. Но войната е лоша форма на контрол над оръжията. Дори и ако Америка може да си позволи една многомесечна (военна) кампания, и дори ако тя успее да унищожи всички многобройни ирански ядрени обекти, бомбите не могат да унищожат ядрената технология. (Иранската) програма ще продължи подземно, извън достъпа на наблюдателите. Така една атака би била път към ядреното въоръжаване на Иран. Ако Иран "се втурне" към ядрено оръжие, войната може да има смисъл като последно средство, и споразумението от тази седмица не премахва тази опция.

Споразумението обаче крие опасности, които неговите поддръжници не бързат да признаят. Макар че икономиката му е в тежко състояние, Иран отклонява скъпоценни ресурси към Ирак и Сирия. Той спонсорира ливанската шиитска милиция Хизбула, подклажда вълнения в Бахрейн и Йемен. Освободен от санкциите, един по-заможен Иран сигурно би харчил повече пари, за да разширява зловредното си в повечето случаи влияние. Износът на насилие от Иран в чужбина може да се засили още повече, като бонус за хардлайнерските противници на сделката в самия Техеран и като жест с цел да се покаже на света, че Иран "не е свил знамената". Възприемането на САЩ като залязваща сила, която въоръжава Израел и американските съюзници от Залива, може да засили иранските апетити.

Това обаче не е изчерпва темата. Ядрената сделка обвързва президента на САЩ Барак Обама с Близкия изток. Това е външнополитическото наследство, на което той не само трябва да бъде главен изпълнител, но и да завещае същата роля на своите наследници. Иранската "империя" е в смут, разтърсвана от джихадисти (включително "Ислямска държава"), от войната със Саудитска Арабия в Йемен и от срутващ се режим в Сирия. Допълнителни пари (в резултат на вдигането на санкциите - бел.ред.), ще подпомогнат напъните на Иран, но, както Америка разбра в Ирак, победата не се решава от ресурсите. Ако САЩ съчетаят надзора си върху спазването на споразумението с упорита регионална дипломация, която така или иначе е необходима след Арабската пролет, то това може да помогне за възпирането на Иран.

Макар че сделката ще засили Иран, тя също ще доведе и до негова по-голяма откритост. Както в случая с Китай, иранската теокрация властва над едно население, което отдавна е загубило революционния си плам. Режимът се съгласи на спирачки върху ядрената си програма, защото, както бе и с Китай, той прецени, че е по-вероятно да оцелее, ако иранците усетят шанс за замогване. За разлика от севернокорейската династия Ким, която излъга по своя ядрен договор, иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей стигна до извода, че да бъдеш парий е по-лошо за неговия режим, отколкото да се върнеш в света.

Този избор ще се оправдае само ако Иран може оттук нататък да привлече търговия и инвестиции. Колкото повече търгува с останалия свят, толкова по-възприемчив ще става Иран на международен натиск. В процеса на въвличането на страната в глобалната икономика, в сложната и фрагментирана иранска политика ще се появяват заинтересовани групи, които осъзнават, че нормалните отношения с чужденците служат по-добре на страната, отколкото лошите отношения. Колкото повече иранците печелят от връзките си с външния свят, толкова по-силни ще стават умерените гласове там.

Страна с размерите и научния потенциал на Иран ще се сдобие с бомба, ако наистина го желае. Нищо не е в състояние да промени това. Но този договор предлага шанса за възпиране на Иран и за промяна на неговия курс. И светът трябва да поеме този шанс, макар и предпазливо.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.