Ядреният бум

Колкото и тревожни да са, ядрените оръжейни програми на Северна Корея и Иран са част от по-голям проблем. Международният контрол, който от десетилетия възпираше разпространяването на ядрените оръжия, се разпада. Необходим е основен ремонт, а администрацията на Буш, погълната от Ирак и погрешно разглеждаща ядрения проблем като ограничен само в шепа рискови държави, не се бори достатъчно настойчиво за промени.

Първият предупредителен знак дойде от Ирак в началото на 90-те години. Ирак почти успя да заобиколи Договора за неразпространяване на ядреното оръжие, като използва легална програма за ядрена енергия като прикритие, за да се сдобие с технология и материали за производство на бомби.

Багдад бе опасно близо до успеха, когато поражението във войната в Персийския залив изложи на показ ядрените му тайни.

През 1998 година Индия и Пакистан влязоха с гръм и трясък в клуба на ядрените оръжия. Отново граждански ядрени програми послужиха за плацдарм, наред с помощта от Китай в случая с Пакистан. Нито Индия, нито Пакистан са подписвали някога Договора за неразпространяване на ядреното оръжие, за което не са били наказвани истински. Сега ядрени пробиви можем да очакваме вероятно от Северна Корея, може би още тази година, а не много по-късно - и от Иран.

Тероризмът и ядреното разпространяване са най-сериозните заплахи за сигурността, пред които е изправена Америка днес. Вашингтон няма сериозни конвенционални военни противници. Но неконвенционалните оръжия, особено ядрените, лесно изравняват силите. САЩ трябва да поведат спешна международна кампания за закърпване на разкъсаната тъкан на контрола над ядреното разпространяване. Въпросът е как.

Един добър старт е да се признае откровено, че Договорът за неразпространяване на ядреното оръжие вече не е адекватен в сегашната му форма. Договорът не забранява обогатяването на уран или преработката на плутоний - двата основни метода за производство на материал за ядрени бомби. Той разчита на добрата воля на правителствата и няма ясни механизми, за да ги принуди да го спазват.

Идеалното място да се покаже международна решимост е Съветът за сигурност на ООН, който е упълномощен да прилага санкции и дори военна сила срещу страни, които нарушават Договора за неразпространяване на ядреното оръжие. САЩ и Европа, включително Франция, са единни по този въпрос. Русия иска да запази изгодните си ядрени отношения с Иран, но през последните месеци изглежда започва да признава, че стремежът на Техеран към ядрено оръжие може да направи това невъзможно. Китай е явно недоволен от ядрените амбиции на Северна Корея. Ако Русия заеме по-твърда позиция в Съвета за сигурност, Пекин може и да я последва.

Дори ако са против международни действия чрез Съвета за сигурност, има силни стъпки, които Русия и Китай биха могли да предприемат самостоятелно. Те биха могли да откажат да споделят ядрена технология с всяка страна, заподозряна, че експериментира с обогатяване на уран или преработка на плутоний. Би било трудно за други страни да се научат как да произвеждат тези материали за бомби без външна помощ. Москва и Пекин биха могли също така да се присъединят към Европа и САЩ в планирането на система за прехващане на севернокорейския износ на ядрени материали.

Самият Договор за неразпространяване на ядрено оръжие има нужда от укрепване. По-агресивните проверки, създадени след поуката от Ирак, трябва да бъдат приети от всички страни, които са го подписали. А вратичката, която позволява на страните да произвеждат материал за бомби под прикритието на граждански програми, трябва да бъде затворена.

Страните, които не са съгласни с двете промени, трябва да бъдат изолирани от всякакво ядрено сътрудничество и подложени на дипломатически остракизъм. На тези, които се подчинят, трябва да бъдат предложени икономически стимули и гаранции за сигурност.

Действието по всички тези фронтове ще изгради една по-надеждна международна система за ограничаване на разпространяването на ядрени оръжия. Америка въпреки това ще си запази правото да действа самостоятелно, употребявайки военна сила, ако е необходимо, против сериозни заплахи за националната ѝ сигурност. Но вероятността да се наложи да се прибегне до такова действие ще е намаляла рязко.