Якуб Янда, Kremlin Watch: Западът не направи почти нищо, за да накаже Русия

Американската мека сила и руските подривни действия в либералните демокрации нямат нищо общо

Якуб Янда

Kremlin Watch е стратегическа програма на чешкия тинк-танк "Европейски ценности", чиято цел е да изобличава инструментите за руско влияние и дезинформационните операции на Кремъл, насочени срещу западните демокрации. В интервю за Mediapool изпълнителният директор на Kremlin Watch Якуб Янда заяви, че западните държави не са взели достатъчно мерки, за да накажат Кремъл за подривните му действия. "Ние смятаме, че България преди всичко е една от държавите, избягващи прекалено непокорство спрямо Русия заради икономическите отношения, въпреки значително нарасналото осъзнаване на заплахата. Руските интереси са дълбоко проникнали в българската икономика", смята Янда.

Версия на английски език

Г-н Янда, западните медии не са ли прекалено фиксирани върху въпроса за мощните подривни действия на Русия в западните демокрации или Русия е реална заплаха за либералните демокрации в Европа и САЩ?

Няма съмнение, че Руската федерация се опитва да подрива либералните демокрации и доверието на европейските и американските граждани в техните демократични институции. Доказателства за тези опити съществуват – в няколко западни държави. На този етап дискусията не би следвало да е дали подобна заплаха съществува, а какво може да се направи. Ако има нещо, което западните медии трябва да променят, това е, че те трябва да правят повече разследвания по този въпрос.

Какви според Вас са целите, които стоят зад стратегията на Путин към Запада и "близката чужбина" на базата на разкритията на Kremlin Watch?

Владимир Путин иска да остане на власт колкото се може по-дълго и иска да остави своя отпечатък в руската история. За да направи това, той се нуждае руското население да се подчинява на властта му. Затова той се нуждае от това държавите в съседство на Русия, като Украйна и Грузия, да не се превърнат в примери за успешна демократизация, водеща със себе си и просперитет. И както добре знаем, ситуацията в държавите от "Източното Партньорство" е зависима в много аспекти от подхода на Запада към тях. Ако членките на ЕС и САЩ загубят интереса си към тях, спрат да ги подкрепят или станат толерантни към руската агресия там, ще бъде много по-лесно за Путин да спре или да обърне линията на прогрес и да ги обвърже по-близо към Руската федерация с конвенционални или неконвенционални средства. Затова руският президент има нужда Западът да бъде разстроен, отслабен и зает със своите си вътрешни проблеми.

Смятате ли, че Кремъл разполага с достатъчно финансови и други ресурси, за да извършва мащабните подривни дейности, които му се приписват. Наистина ли руските хакери и Путин са толкова всемогъщи, а Западът – толкова уязвим?

Не всички инструменти, които Кремъл ползва, са особено скъпи. Освен това той има редица посредници и отдадени помощници в западните либерални демокрации, които подпомагат разпространяването на неговото влияние. Проблемът не е мощта на Путин, а фактът, че Западът си служи с демократични принципи, ценности и свободи, както и би трябвало. Но Кремъл използва тези принципи и ги обръща срещу западните общества.

Смятате ли, че сдържането, изолацията и конфронтацията са най-добрият политически отговор на европейските държави и САЩ срещу Русия? Направи ли Западът някои грешки през последното десетилетие в политиката си към Русия?

В европейските държави и САЩ се правят много усилия и има много дискусии, свързани с мерки за устойчивост на руското влияние, образование и други „меки“ инструменти за защита. Някои държави, като балтийските републики, дадоха много добри примери за проактивни контрамерки и използване на правителствени и неправителствени институции за стратегическа комуникация, разобличаване на руските посредници и т. н.
Всичко това е добро и полезно, но не е достатъчно. Извън икономическите санкции (които са значително по-силни от страна на САЩ, отколкото от страна на ЕС), Западът не направи почти нищо, за да накаже Русия за това, което тя прави. При това състояние на нещата не може да се очаква, че Кремъл ще се откаже от стратегията си. Повече държави трябва да намерят политическа воля да въведат закона „Магнитски“, да замразят активите на руските олигарси, имащи отношение към подривните действия, да прогонят руските агенти от своя територия. Мерките са много, но рядко някои от тях се ползват систематично.

Защо е толкова трудно на демократичните страни да имат обща стратегия срещу Русия? Според доклади на Kremlin Watch държави като Франция, Австрия и Белгия стоят настрана от проблема, а страни като Италия и Гърция са приятелски настроени към Кремъл. Защо? Какво мислите за българската политика спрямо Русия?

Причините за по-мек подход към Русия се различават от държава до държава. Често този подход е в резултат от по-близки икономически връзки, които страната не желае да загуби. Стратегически сделки, особено в енергийния сектор, с руски държавни фирми често водят до частичен или пълен захват на политическите елити и спечелване на тяхната лоялност към режима в Русия. В някои случаи лидерите на европейските държави дори черпят вдъхновение от руския авторитарен подход. Освен това дори в момента има държави, които смятат руската намеса за проблем, който обаче не е техен – те смятат, че само Източна Европа е обект на подривните действия. Това е грешка и много европейски държави (като Франция и Великобритания) я осъзнаха едва след като собствените им демократични процеси бяха атакувани.

Що се отнася до България, има очевидно вътрешно политическо разделение по отношение на Русия и позицията на правителството остава двойнствена. Частично това може би се дължи на историческите и културни връзки с Руската федерация, но ние смятаме, че България преди всичко е една от държавите, избягващи прекалено непокорство спрямо Русия заради икономическите отношения, въпреки значително нарасналото осъзнаване на заплахата. Руските интереси са дълбоко проникнали в българската икономика.

КЛАСАЦИЯ НА KREMLIN WATCH ЗА 2018 Г. НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕС СПОРЕД ПРЕДПРИЕТИТЕ ОТ ТЯХ КОНТРАМЕРКИ СРЕЩУ РУСКИТЕ ПОДРИВНИ ОПЕРАЦИИ

Има гласове в Европа, че не Русия, а "Ислямска държава" е основната заплаха за националната сигурност. Според доклади на Kremlin Watch има разделение между експертите по национална сигурност и професионалистите в разузнаването – от една страна, и голяма част от политическия елит и общественото мнение – от друга, за възприемането на руската заплаха. Защо? Има ли вероятност разузнаването да греши или пък общественото мнение е твърде наивно?

Както Русия, така и ислямският екстремизъм и радикализмът като цяло са сериозни заплахи за Запада, но фокусирането върху една от тях не означава, че трябва да подценяваме другата. Разузнавателната общност и експертите по сигурността имат по-добро разбиране по тези въпроси от широката публика или политическите елити, защото те могат да отделят интересите в сферата на сигурността от икономическите ползи. А общественото мнение е непрекъснато обект на прицел от страна на манипулациите на Кремъл и изграждането на устойчивост срещу това е дългосрочен процес. Разбира се, някои аспекти от начина на действие на руснаците и друга информация не може да бъде директно споделена с обществото от разузнавателната общност, защото това е един от основните стандарти в работата на контраразузнавателните агенции.

Каква е разликата между руската стратегия за упражняване на влияние в други държави и стратегиите на другите големи играчи на световната сцена – САЩ, Китай, ЕС? Различават ли се руската и китайската стратегия?

Подходите на Руската федерация и Китай са подобни в много отношения и изглежда те често си сътрудничат, или поне имат едни и същи цели, и злоупотребяват с едни и същи уязвимости. Но техният начин на действие със сигурност не е сравним с този на САЩ или ЕС. Нито една от тези сили не цели да подкопае западните демокрации отвътре. Има разлика между това една държава да използва мека сила, за да разпространява влиянието си, и това да използва нелегитимни средства, за да разлага вътрешните процеси в други държави, без изобщо да споменаваме, че Русия конвенционално атакува и завзема територии в съседни държави.

Като стана дума за анексирането на Крим през 2014 г., има ли реална опасност от нова бъдеща руска военна агресия в Европа или Азия?

Русия става все по-дръзка и по-дръзка. Ако Западът остане пасивен в дългосрочен план, тази вероятност няма как да бъде изключена. Балтийските държави са доста наясно с това и се опитват да правят всичко възможно да предотвратят такава вероятност, или поне да се подготвят за нея.

Още от Интервюта

Защо протестираха строителите?