Яне Янев става оръжие и за публичен линч срещу магистрати

Яне Янев продължи във вторник мащабната предизборна реанимация на избухналия през 2007 година скандал "Р.Овч", след като въвлече в делата си и новоизбрания Висш съдебен съвет. Лидерът на РЗС проведе среща с членовете на ресорната антикорупционна комисия във ВСС с искане за подробности около казуса на следователката Татяна Шарланджиева.

Освен това обаче шефът на антикорупционната комисия се зарече да разследва и за магистрати, които "стопират дела извън сроковете", както и да проследява дали те имат "спойка" с "олигарси и политици". По думите му парламентът щял да ги проверява, но ще сезира и ВСС. Според Янев това не може да се приема като намеса в делата на независимата съдебна власт, защото имало парламентарна практика в тази посока.

"Имало е комисии в Народното събрание, които са работили в много по-широк мандат. Имало е анкетна комисия за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, т.е. парламентът се е занимавал с корупцията в съдебната власт", обясни Янев без да уточни коя комисия точно визира.

В качеството си на председател на новата анкетната комисия за разследване на корупцията по високите етажи на властта Яне Янев обяви, че ще работи основно в полза на медиите и общественото мнение, а целта му е да разнищи "корупцията" в енергетиката. След срещата му във ВСС стана ясно, че ще бъдат "разследвани" и магистрати, а за целта Янев смята да изгради нова система за бърза координация между трите власти. Първоначалните сигнали от него бяха, че саморазправата ще бъде главно с опозиционните партии.

По въпросите на енергитиката Янев даде да се разбере, че ще съсредоточи работата си основно върху корупцията преди идването на власт на ГЕРБ. Той допълни, че ще поиска парламентарната комисия да предприеме действия по разсекретяване на материалите по делата, изпратени в НС от прокуратурата.

Поводът е Шарланджиева

Татяна Шарланджиева стана интересен обект за Яне Янев, защото бе разследвана преди пет години за неформалните си контакти с шефа на "Фронтиер" Красимир Георгиев и засечените между двамата разговори. В скандала заедно с нея и Георгиев бяха въвлечени имената още на тогавашния енергиен министър Румен Овчаров, шефа на следствието Ангел Александров, Делян Пеевски, шефа на "Булгартабак" Христо Лачев и сегашния депутат от БСП Корнелия Нинова в качеството ѝ на близка приятелка на Шарланджиева.

Проверките на институциите обаче се оказаха в полза на следователката. Тя бе оправдана от прокуратурата и се размина без наказание от страна на ВСС. Същото се случи и с останалите герои в скандала, а последното дело бе прекратено в началото на 2010 година.

Медиите трябва да получат "едно уважение"

Яне Янев обеща, че първото действие, което лично ще предприеме при разсекретяването на делата около аферата "Р.Овч.", е българските журналисти да получат "едно уважение". По думите му "през всичките тези години, в които медиите са правили разследвания, те са достигнали до едни мъртви папки в институциите". "Това не е редно и тази практика трябва да се прекрати. Ако те бъдат разсекретени, обществото ще бъде алармирано по подходящия начин", декларира Янев.

Извън това "уважение" към медиите, председателят на парламентарната комисия така и не отговори на въпросите какво би могъл да направи с едни мъртви дела извън "подходящото" информиране на широката публика.

В отговор на въпрос дали парламентарна комисията трябва да работи само за общественото мнение и медиите, Янев заяви, че общественото мнение е ощетено откъм информация, която касае стотици милиони. За да подкрепи тезата си той съобщи, че на 6 януари 2010 година е прекратено дело, образувано по засечени разговори между Красимир Георгиев, Румен Овчаров, Корнелия Нинова, Сергей Кириенко (шеф на "Росатом“) и руския енергиен министър Сергей Шматко. Разговорите били за строежа на АЕЦ "Белене", строежа на магистрала "Тракия", дългосрочните договори между България и "Газпром", както и приватизацията на "Булгартабак".

Защо, защо, защо

Яне Янев поиска във вторник от председателя на ресорната комисия във ВСС Ясен Тодоров (следовател, избран с подкрепата на "Атака") да му предостави цялата информация около дисциплинарното производство срещу Шарланджиева. Комисията обаче не може да направи това веднага, защото делото е секретно заради приложените СРС-та срещу Шарланджиева. Ясен Тодоров призова Яне Янев да сезира ВСС по официалния път, а веднага щом членовете на комисията в съвета получат допуск до секретна информация ще проучат въпроса.

Депутатът обясни, че иска много подробна информация от ВСС за дисциплинарното дело. Той настоява за обяснение кой е предложил засекретяването на дисциплинарното дело, как е формиран дисциплинарният състав срещу Шарланджиева, имало ли е втори дисциплинарен състав, как е разпределено делото на самия дисциплинарен състав, по случаен принцип ли е станало това. Тази информация няма как да даде улики на парламентарната комисия за разкриване на "високата" корупция. Членовете на дисциплинарните състави във ВСС се избират измежду всички членове на произволен принцип, а делото е засекретено заради СРС-тата.

"Обществото трябва да разбере, ако делото е засекретено, за да обслужи определени политически или конюнктурни интереси към онзи момент. Обществото трябва да получи информация за това къде са стотиците милиони, може би милиарди, които са потънали в корупционни схеми във връзка с енергетиката през последните 10-15, може би, години. Не може повече всичко това да бъде забулено в тайна и вие журналистите да идвате тука, да задавате въпроси, ние да кършим пръсти и да казваме това е засекретено, онова е секретно", настоя след срещата с ВСС Янев.

След срещата във ВСС депутатът ще направи среща и с ръководството на Софийската градска прокуратура в опит да изкопчи и други прекратени дела за корупция в енергетиката. Според него такива има още няколко. "Комисията (в парламента) трябва да направи един цялостен анализ (на корупцията в енергетиката въз основна на прекратените дела) и да предприеме други действия, които считам, че са отлагали много във времето", обясни Янев.

От своя страна Ясен Тодоров обясни единствено, че е добре институциите да работят заедно, а не да се нападат в публичното пространство. Той допълни, че единствената полза за ВСС от новия анализ на делото срещу Шарланджиева е да се види дали са допуснати грешки, за да не бъдат допускани в бъдеще време.