Японският император откри игрите на 32-та олимпиада

С изключително красива четиричасова церемония бяха открити 32-ите олимпийски игри в японската столица Токио. Най-голямото спорно събитие стартира година по-късно, след като през 2020-а беше отложено заради пандемията от коронавирус, отбелязва в кореспонденция от Токио БТА.

Небето над Националния стадион в Токио се освети от фойерверки, които отбелязаха началото на спектакъла в чест на най-добрите спортисти в света, които ще се състезават на фона на пандемията от Covid-19.

Заради опасността от разпространение на заразата 32-та олимпиада ще премине без публика по спортните обекти. Трибуните на Олимпийския стадион в Токио по време на днешната церемония също бяха празни. На стадиона с капацитет 68 хиляди места имаше едва около 900 официални лица и 3500 журналисти.

Първата дама на САЩ Джил Байдън и президентът на Франция Еманюел Макрон бяха сред официалните лица. България бе представена от министъра на младежта и спорта Андрей Кузманов.

На олимпиадата в Токио ще участват около 11 хиляди спортисти от 206 делегации и 205 страни, а България ще бъде представена от 42 състезатели. 339 комплекта медали ще бъдат раздадени в Токио в 50 дисциплини и в 33 вида спорт.

Императорът на Япония Нарухито откри официално олимпиадата, повтаряйки ролята на дядо си, който откри последните Игри в Токио през 1964 година. Нарухито е присъствал на церемонията тогава, въпреки че е бил едва 4-годишен.

"Обявявам 32-е летни олимпийски игри за открити", каза императорът.

Олимпийският факел беше внесен на стадиона от няколко известни японски известни личности и спортисти, параолимпийци и талантливи млади спортисти. Последният факлоносец беше световната номер 2 в женския тенис и носителка на четири титли от турнирите от Големия шлем Наоми Осака, която запали красивия жертвеник на стадиона.

За първи път в историята за поддържане на олимпийския огън се използва водород с цел опазване на околната среда.

Президентът на МОК Томас Бах произнесе своята реч, която беше в дух на солидарност и надежда.

"Днес е момент на надежда. Много е различно от това, което си представяхме, но нека се наслаждаваме, защото най-накрая след всички трудности сме отново заедно. Спортът отправя послание за солидарност, за мир и устойчивост. Това ни дава и надежда за бъдещето", каза Бах.

"Не бихме могли да бъдем тук без нашите японски домакини, към които можем да изразим само преклонение и уважение. Изказвам на всички в Япония своята и на всички спортисти благодарност. Вие спортистите преживяхте труден период, в който не знаехте дали ще можете да тренирате отново и кога. Вие сте истински олимпийски спортисти и ни вдъхновихте в Международния олимпийски комитет да работим, за да проведем тези олимпийски игри. Чувството да бъдем заедно е светлина в края на тунела", подчерта Томас Бах.

Преди началото на церемонията няколкостотин души протестираха пред олимпийския стадион и скандираха лозунги против провеждането на Игрите. Виковете им можеха да бъдат чути вътре по време на по-тихите части от церемонията.

Темата на спектакъла бе "Движение напред" и е насочена към глобалната здравна криза, която принуди отлагането на игрите в Токио за една година, както и възстановяването на Япония след най-тежкото земетресение в историята ѝ през 2011 година.

Почетени с минута мълчание бяха жертвите на пандемията, както и от ядрената катастрофа от 2011 година във Фукушима, предизвикана от мощно земетресение и цунами.

Членовете на израелския олимпийски отбор, убити от палестинци на Олимпийските игри през 1972-а в Мюнхен, бяха почетени също с минута мълчание, което се случва за първи път.

Носителят на Нобелова награда за мир Мухамад Юнус от Бангладеш получи олимпийския лавров венец на церемонията. 81-годишният Юнус ще бъде вторият носител на лавровата награда - нова традиция, създадена от МОК преди Игрите в Рио 2016 година, когато тя беше връчена на бившия кенийски бегач Кип Кейно.

Юнус, социален предприемач, банкер и икономист, получи Нобелова награда за мир през 2006 година за иновации в концепциите за микрокредитиране и микрофинансиране.

Спортисти, съдии и треньори положиха олимпийска клетва. Текстът беше актуализиран преди Олимпийските игри в Токио, като бяха добавени думи за равенството и антидискриминация.

"Обещаваме, че ще участваме в тези олимпийски игри, спазвайки правилата, по които се провеждат, в дух на честна игра и равенство. Ние сме ангажирани със спорт, свободен от допинг, измами и всякаква дискриминация. Ние го правим в името на честта на нашите отбори, при спазване на основните принципи на олимпизма и за промяна на света към по-добро с помощта на спорта", прочетоха клетвата двама японски спортисти.

По традиция отборът на Гърция, домакин на първата олимпиада, първи излезе на стадиона за парада на нациите, а домакините от Япония бяха последни. Тимът на бежанците, който за втори път в историята участва на олимпийски игри, дефилира втори.

Знаменосци на българската делегация на откриването бяха Мария Гроздева и Йосиф Миладинов, а в нея бяха още Дейвид Хъдълстоун, сестрите Линда и Джема Зечири, състезателите по плуване Диана Петкова и Калоян Левтеров и други.

Министърът на младежта и спорта Андрей Кузманов приветства българските олимпийци от трибуните на олимпийския стадион. Водач на българската олимпийска делегация е генералният секретар на БОК Белчо Горанов.

По-рано Андрей Кузманов участва в среща на гостуващите спортни министри на Игрите с Коичи Хагиуда – министър на образованието, културата, спорта, науката и технологиите на Япония.

За първи път по-голяма част от знаменосците по време на откриващата церемония бяха мъж и жена, а сред тях бяха легендарни спортисти като Шели-Ан Фрейзър-Прайс (Ямайка), Петра Квитова (Чехия), Сю Бърд (САЩ) и други.

За Япония знаменосци бяха баскетболистът от НБА Руи Хачимура и двукратната световна шампионка по борба Юи Сусаки.

Общо в парада на нациите участваха около 6000 спортисти.

Церемонията завърши с много фойерверки над стадиона.

Олимпийските игри в Токио ще продължат до 8 август.

Цял куп проблеми

Олимпиадата в Япония започва на фона на цял куп проблеми, пише в заглавие на анализ по темата в. "Вашингтон пост". Американското издание отбелязва, че според скорошни социологически проучвания голяма част от японското общество е против провеждането на Олимпийските игри в момент, когато нова вълна на пандемията от коронавируса връхлита страната. Един от основните спонсори на спортното събитие - компанията "Тойота", също не е много ентусиазирана за провеждането на игрите, а нейните висши ръководители пропуснаха днешната церемония по откриването им.

Изданието посочва, че японското политическо ръководство също е подложено на кръстосан огън. Олимпиадата трябваше да послужи като витрина за успехите на азиатския икономически гигант. Вместо това разочарованието от реакцията срещу пандемията на правителството на премиера Йошихиде Суга нараства на фона на бавната ваксинация и неотдавнашния ръст на инфекциите, който наложи въвеждане на четвърто поред извънредно положение в Токио - града домакин на Олимпиадата.

Затова на спортните събития няма да се допускат зрители, а сред японците нарастват опасенията, че пристигащите от целия свят спортисти могат да допринесат за разпространението на коронавируса.

Японски официални лица и организатори от Международния олимпийски комитет (МОК) гарантират за спазването на строгите си протоколи за повече от 11 000 спортисти и 70 000 служители, помощен персонал и представители на медиите, дошли за игрите. Десетки пристигащи обаче са с положителен тест за коронавирус. Американското издание цитира думите на Шигеру Оми, водещият японски съветник по коронавируса, който каза миналия месец, че просто "не е нормално" държава да организира игрите в разгара на пандемия.
Изданието отбелязва, че вместо възможността да използва игрите като повод да изтъкне мястото на Япония в света, Суга трябва да заеме отбранителна позиция, отричайки, че Япония е под натиска от МОК да проведе Олимпиадата, която вече бе отложена с една година.

Самият МОК рискуваше да загуби милиарди долари, ако игрите отново бяха отложени. "Вашингтон пост" посочва, че съществува и възможност японските избиратели да свалят Суга от власт на парламентарните избори по-късно тази година. Това може да стане, ако слабите резултати на издигналата го Либерално-демократическа партия - барометър за нагласите на избирателите, се повторят и на национално ниво след тези на местните избори в Токио по-рано този месец.

Според изданието обществените нагласи в Япония в момента се влияят най-силно от широко разпространеното недоволство от провеждането на Олимпиадата в разгара на нова вълна на пандемията.

Британският в."Индипендънт" посочва, че да бъдеш репортер в Токио тази седмица означава да работиш в състояние на постоянна карантина дори извън задължителната тридневна изолация в хотелска стая, която в момента е наложена на хилядите представители на медии, пристигнали в понеделник и вторник. Ако, както и за мнозина, това е първото ви пътуване до Япония, придвижването из града дава усещането за тази специфична привилегия да се загубите дълбоко в олимпийското шоу, с неповторимата му атмосфера, отбелязва изданието.

Британският в. "Файненшъл таймс" пише че откриването на Олимпиадата в Токио е белязано от скандали, като отказа на бившия японски премиер Шиндзо Абе да присъства на церемонията по официалното откриване и уволнението на директора на тази церемония заради шега с Холокоста.

Организационният комитет уволни директора на церемонията на откриването само ден преди провеждането ѝ, след като в социалните мрежи се появиха кадри, на които той се шегува с Холокоста, отбелязва британското издание. С уволнението на Кентаро Кобаяши церемонията по откриването потъва в още по-голям хаос, след оставката на композитора Кейго Оямада заради скандал за негови подигравки към съученици инвалиди, когато е бил юноша, добавя изданието.