"Ястребите" в Русия могат да станат по-дръзки

Вашингтон се надява, че отказвайки се от системата за противоракетна отбрана (ПРО) в Източна Европа, ще получи съдействието на Русия по всички въпроси - от ядреното разоръжаване до ядрените амбиции на Иран и Северна Корея. Но дали Москва ще спази своята част от сделката?

Решението на САЩ да се откажат от системата  премахва най-голямото препятствие пред отношенията между бившите суперсили и в Кремъл то ще бъде посрещнато като голяма победа.

Руските лидери категорично се противопоставяха на противоракетния щит, защото според тях той щял да наруши сигурността в региона, тъй като може да бъде използван срещу ядрения арсенал на Москва.

Игнорирайки уверенията на Вашингтон, че системата не е насочена срещу Русия, миналата година президентът Дмитрий Медведев заплаши, че ще разположи ракетни комплекси в един от руските анклави до Полша.

Сега, когато проектът мина на заден план, двете страни вярват, че договорът за съкращаването на ядрените арсенали може да бъде подписан тази година. Москва вече позволи на САЩ да пренасят военни товари за Афганистан през руска територия.

Отказът от плана в първоначалния му вид обаче може да има непредвидени последствия в бившия съветски блок.

Дипломацията на Кремъл като цяло разчита на твърдата сила. Така беше по време на петдневната руско-грузинска война от август 2008 г. за сепаратистките региони Абхазия и Южна Осетия, така беше и по време на газовата война с Украйна в началото на годината.

Визията на Запада за споразумения, при които и двете страни печелят, и ентусиазмът на Обама за модерно световно партньорство през 21-ви век не са част от речника на Кремъл. Някои дипломати в Русия казват, че хардлайнерите в Москва могат да изтълкуват отказа на САЩ от щита като проява на слабост. Вместо да последват примера на Вашингтон, те могат да се опитат да увеличат влиянието на Русия в бившия съветски блок.

Украйна, Грузия и други противници на Кремъл в посткомунистическото пространство може да станат първите, които ще усетят последствията на гърба си. Полша и Чехия също се изнервят. Промените идват в деликатен за Варшава момент и съвпадат със 70-ата годишнина от съветската инвазия в Източна Полша.

Анализаторите са особено загрижени за Украйна, която очаква президентски избори през януари 2010 г. По-голямата част от износа на руски газ преминава през територията на страната, която гледа с неохота на руската военноморска база на черноморския си бряг. Русия вече разкритикува Киев за "антируската" му позиция и отказа да комуникира с президента Виктор Юшченко. Всичко това напомня за тактиката на Кремъл към Грузия преди миналогодишната война.

Дипломатите смятат Кримския полуостров за потенциално огнище на конфликт. Полуостровът беше част от територията на Русия до 50-те и в момента там е разположена най-голямата военноморска база на руския Черноморски флот. Съществуват сериозни притеснения. Един западен пратеник в Москва заяви в личен разговор, че шансовете за руска военна интервенция на полуострова през следващата година са 50 на 50.

Грузия също може да подпали искрата. Москва не крие разочарованието си, че грузинският президент Михаил Саакашвили продължава да е на власт, въпреки месеците на опозиционни протести и поражението, което претърпя през август 2008 г. Но руските войници и военната техника в Южна Осетия, само на 100 км. от Тбилиси, оставят силна възможност на Москва да разчисти сметките си с Грузия, ако поиска.

Промяната в позицията на САЩ тревожи някои от прозападно настроените страни в бившия съветски блок. Бившите комунистически държави вече забелязаха, че безусловната подкрепа, с която се ползваха по времето на Джордж У. Буш, и рязката му реторика срещу Русия бяха заменени с по-прагматичен и помирителен подход.

През юли видни фигури от Централна и Източна Европа призоваха в отворено писмо Обама да не се влияе от възраженията на Русия във връзка със противоракетния щит.

Промяната по въпроса за системата обаче е важно условие за "рестарта" на отношенията с Русия, който президентът Обама обяви на първата си визита в Москва през юли. По време на посещението си Обама всячески възхваляваше Медведев и прекара цели осем часа с него, докато на Владимир Путин отдели само два. Преди да замине за Москва, Обама разкритикува Путин, определяйки го като човек, който "с единия крак е в миналото", и така го постави в неблагоприятна светлина спрямо Медведев.

Промяната в плана за ПРО е поредното усилие на Обама да привлече така нареченото от Вашингтон по-либерално и по-приятелски настроено крило в руското управление в лицето на президента Медведев.

Хардлайнерите обаче все повече взимат превес в Москва, а Путин дори говори открито за намеренията си да се върне на президентския пост през 2012 г. При това положение засега не е ясно дали следващите ходове на Русия ще бъдат такива, каквито иска Обама.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?