Йон Илиеску намеква за малцинство в България

- Г-н президент, как стои сега въпросът с премахването на шенгенските визи за Румъния и България?
- Oптимист съм по този въпрос. С днешна дата, България стои по-добре, като големите проблеми са в нашата страна. Става дума за контрола на граничния режим, на чужденците, на транзита, където България има лек превес пред нас. Ние се стараем за решим трудните проблеми на границата с Украйна и Молдова. Разговарях лично с Петър Лучински, президентът на Молдова, водят се разговори и с украинските власти за съвместни мерки за осигуряването на този контрол.

- С оглед на демократичните промени в Югославия, как виждате строителството на втори мост на Дунав при Видин-Калафат?
- Тук става въпрос първо за двустранните отношения между Румъния и България. На времето не смятах това за най-спешната мярка срещу блокадата на Югославия.
Така или иначе, сега става дума за съвместна договорка и ще действаме заедно. За по-нататък трябва да има повече такива мостове между Румъния и България, след разширяването на икономическите и транспортните отношения и след разширяването на пътната инфраструктура.
И за видинския, и за калафатския регион, където има тежки икономически проблеми, откриването на този мост ще бъде добро дошло при всеки случай.

- Как ще коментирате проблема на трансграничното замърсяване при Турну Мъгуреле-Никопол?
- Понякога този въпрос се драматизира. Това е постоянен проблем, както вътре в страната, така и трансгранично. Той бе донесен от индустриалното общество. Развитите страни се бориха с интензивното замърсяване в продължение на един век, докато стигнаха до икономическите способи, за да се борят директно със замърсяването и да изчистят водата, въздуха, почвата и прочие.
Според мен не е трудно да сложим под контрол и тези процеси, имайки и Дунава като посредник.
Нужно е съвместно разбиране, активно сътрудничество, усъвършенстване на техническата основа на средствата за контрол, включително на методите за спиране на такива източници на замърсяване, които са вредни както трансгранично, така и за самата страна.

- От края на миналата година в Букурещ има нова власт. Ще се променят ли приоритетните въпроси между Румъния и България?
- Напротив, доказа го самата история. Независимо от политическите сили, които са на власт в София или в Букурещ, общите интереси остават. Мисля, че всеки, който взема управленската отговорност, не може да няма предвид тези общи приоритети.

- Как се развиват стандартите за защита на малцинствата в Румъния и България?
- Както се знае, след декемврийската революция от 1989 г. въпросът с малцинствата в Румъния бе решен радикално. Имаме представители в парламента на всичките национални малцинства, а не само на унгарското, което е по-голямо. Те си имат отделна парламентарна група и в двете камери, а другите малцинства, включително и българското, си имат по един представител в долната камера на румънския парламент.
Също така, по въпросите на спазването на идентичността, на стимулиране на собствената култура или на собствения патримониум, ние ги разглеждаме като част от общия патримониум на всички граждани на Румъния и на румънското общество. Затова им обърнахме и продължаваме да им обръщаме внимание.
Има и някои въпроси, които се надявам, че ще ги решим заедно. Имам предвид румънското училище в София и българското в Букурещ, чиито проблеми са дискутирани от двете правителства. Това е двустранен сигнал на нашата отвореност към двете малцинства, които са и връзката между нашите страни.

- На общата пресконференция на тримата президенти като че ли се чувстваше леко разминаване между Вашите възгледи и тези на Петър Стоянов спрямо интегрирането на двете страни в НАТО през 2002 г.?
- Не мисля, че има разлика. Имаме общи цели и, както се казва в общата заключителна декларация, приета днес на тристранната среща, това е важен проблем на нашите страни за осигуряване на сигурността и стабилността в Югоизточна Европа.
Румъния и България са заинтересовани за тяхното интегриране в НАТО, а това ще доведе и до по-благоприятен аспект на сигурността в региона. Така че интересът е общ и се надявам, че срещата на високо равнище в Прага през следващата година ще бъде позитивна от гледна точка на интереса на двете страни.

- Може ли да се говори за конкурентност между Румъния и България в процеса им на интегриране в ЕС и НАТО?
- Не трябва да гледаме нито към ЕС, нито към НАТО като конкурентни страни. Не чрез конкуренция, а чрез партньорство, чрез сътрудничество ще убедим ЕС и НАТО, че сме надеждни партньори, които носят един плюс за доброто разбирателство, сигурност и стабилност, а не нови вътрешни проблеми в съюза или алианса. Защото страните, които се конкурират или поддържат конфликт между тях, няма как да са желани партньори в по-широка общност.
Така че ние ще трябва да подаваме сигнали, че всички проблеми между нашите страни си намират цивилизовано, рационално и политическо решение и че сме способни на такова нещо.