Йордан Божилов: България се поддаде на руската хибридка за "камиона" на Кримския мост

Намесването на България около взрива на Кримския мост е преднамерено и има за цел да се покаже, че зад подобни действия стоят външни държави, най-вече държави членки на НАТО, тъй като една от тезите на руската пропаганда е, че Алиансът воюва с Русия, каза в интервю пред Mediapool Йордан Божилов, бивш зам.-министър на отбраната и директор на Софийски форум за сигурност.

"Всякакви подхвърляния от типа "Камионът с взрив, преминал през България и ударил руска инфраструктура" са елемент на тази хибридна война и ние се поддадохме", посочи Божилов.

Г-н Божилов, какво според вас стои зад опита на Русия да намеси България в казуса с взрива на Кримския мост? Твърдението на руското разследване е, че експлозията и последвалите разрушения са предизвикани от взривил се на моста камион, който е минал през пет държави, тръгвайки от България. 

Мисля, че съвсем неслучайно името на България е споменато, въпреки че по никакъв начин не може да се докаже или твърди, че България е част от някакъв заговор, или че от България са тръгнали експлозивите. Вписването на България в ситуацията е направено преднамерено с цел да се покаже, че зад подобни действия стоят външни държави, най-вече държави членки на НАТО, тъй като една от тезите на руската пропаганда е, че Алиансът воюва с Русия. Това според мен е контекстът, в който е поставена България. Смятам категорично, че България няма никакво отношение в цялата ситуация.

Може ли въобще да се вярва на руското следствие? ЕК и чужди експерти веднага поставиха под съмнение руската версия?

Върви пълномащабна война, залозите са изключително високи. Русия е изолирана страна, на територията и вече има бунтове и недоволство. Положението в Украйна не е добро за тях. На Русия са ѝ необходими подобни взривове, подобни символични актове, които да използва в обосноваването на своята пропаганда. Отново ще отбележа, България няма никакво отношение към конкретния взрив и мисля, че това трябваше да бъде заявено веднага от българските институции, тъй като няма държавна институция, която да е причастна.

Вече се споменават и съмнения дали камионът е предизвикал взрива, дали разрушенията на моста могат да бъдат причинени от взрив върху платното. Дали всъщност няма друго действие, което да саботира конструкцията на моста?

Какво обаче виждаме от цялата ситуация? Първо, България като част от НАТО е намесена в наратива, а това служи на руската пропаганда да твърди, че Алиансът воюва и е изправен срещу Русия, което естествено не е така. Второ, Путин побърза да обяви взривяването на Кримския мост за "терористичен акт" и с това да обоснове последвалите бомбардировки по цивилни и инфраструктурни обекти. Освен войната в Украйна, се разпростира една огромна хибридна война на фронта на информацията и дезинформацията.

Вие споменахте ролята на българските институции. Адекватна ли е според вас реакцията на българските власти – в случая на президента и служебното правителство, които се заеха да проверяват руската версия?

Според мен е необосновано да се прави някаква проверка. Трябваше ясно и категорично да се заяви, че намесването на името на България е неуместно. Никакви други коментари. Другото необходимо действие бе осъждането на бомбардировките срещу цивилни обекти, срещу електрически централи и обекти на инфраструктурата в Украйна, което граничи с геноцид. Защото това поставя украинското население в изключително тежко положение.

Отбелязахте, че Путин окачестви взривяването на Кримския мост за "терористичен акт", на който отвърна с масиран ракетен обстрел срещу цивилна инфраструктура и мирни граждани в Киев и още няколко големи градове в Украйна. Има ли според вас риск България и останалите страни по посочения от руското разследване маршрут на въпросния камион да бъдат обвинени в съпричастност към този "терористичен акт" и какво би предприел руският президент?

Повечето от страните, през които е преминал камионът, са обвързани с Русия. Краснодарският край е част от Русия, Армения е съюзник на Руската федерация, а Осетия е окупирана от Русия. Остават единствено Грузия и България. Отново ще отбележа, че няма нищо случайно в назоваването на България в този акт. Няма как да се докаже кой камион откъде е минал, дали номерата му не са сменени, колко камиона и кога са минали? Всичко това е в сферата на пропагандната война. Затова не бе нужно да правим каквито и да било проверки, едва ли не с чувство за вина или страх от реактивно действие от страна на Русия.

Позицията на България трябва да бъде ясна и категорична. Не, България не е страна в конфликта. Не, България не е извършвала действие срещу и на територията на Русия. Не, НАТО не воюва с Русия. Това е категорично.

Другата категорична позиция трябва да бъде: Осъждаме агресията на Русия срещу Украйна. Осъждаме бомбардировките над цивилна инфраструктура. Това е начинът на водене на тази хибридна война. Да те изкарат извън баланс, да те вкарат в собствения им наратив, да подведат обществото, да създадат дезинформационно поле, да се създаде несигурност и страх в обществото. Нещо, което много добре се използва от Русия.

Хибридната война остава ключов елемент в започнатата от Русия инвазия срещу Украйна. Как разглеждате тази "българска следа" през перспективата на хибридните заплахи?

Налице е една откровена война, която се води на територията на Украйна с всички възможни военни средства. Това е конвенционална война, но заедно с нея има друга, която някой наричат "хибридна война", други – "война от ново поколение". Впрочем концепцията на "войната от ново поколение" се приписва на началника на Генералния щаб на руската армия – ген. Герасимов.

В неговата концепция победата може да бъде изградена от комбинации от военни и невоенни средства. Невоенните средства могат да бъдат социално-икономически и политически действия, които да дестабилизират обстановката в различни страни. Могат да бъдат специални операции, заплахи, подкупи, опити за отравяне. Скрити военни интервенции, кибератаки, заплаха с ядрено оръжие или заплахи за разрушение на ядрени централи и химически заводи. Това са постулати на руската стратегия за този вид война и го виждаме реализирано на практика.

Каква е целта на хибридната война, водена от Русия? По отношение на Украйна – да сломи духа на украинската армия и украинските граждани, за да може страната да капитулира. Виждаме, че именно там са насочени руските атаки. В инфраструктурата на енергийната сигурност. Все пак идва зима.

Води се и хибридна война срещу западните страни. Западът показа единство, а Руската федерация иска да го разруши. Русия иска санкциите да паднат, Западът да спре снабдяването на Украйна с оръжия и да притисне Зеленски за капитулация. Тази хибридна война е много опасна и за жалост, ние трудно се борим с нея.

Всякакви подхвърляния от типа "Камионът с взрив, преминал през България и ударил руска инфраструктура" са елемент на тази хибридна война и ние се поддадохме.

Каква е оценката ви за хибридните заплахи спрямо България? Защо обществото не успява да се справи с дезинформацията и фалшивите новини, произвеждани от Русия?

Много сме мислили и работили по този въпрос. Има няколко ключови елемента. На първо място, обществото трябва да бъде достатъчно резистентно. Да не се поддава на фалшиви новини, защото хибридна война не се води само от Русия. Естествено, сега е най-силна именно от страна на Руската федерация.

От друга страна, правителството трябва да има ясна стратегия за борба с хибридните заплахи. Да създава силна информационна преграда. Виждате случилото се с камиона на Кримския мост. Вместо категорично да се заяви позиция, се започват разследвания и се създават съмнения в обществото. За съжаление, държавата не приема борбата с хибридните заплахи като своя отговорност и това е ключово. Всичко е оставено в ръцете на журналисти, неправителствени организации или на самото общество. А тази хибридна война е изключително опасна. Тя създава слабост в обществото, а впоследствие влияе и на решенията.

Ще ви дам пример с резултатите от изследване, което получих от Британското посолство. В него се отбелязва, че по-голяма част от българите считат, че НАТО е виновна за войната в Украйна. Това е резултат от хибридната война. Но никой в България не поставя въпроса защо се води тази война. Къде е причината? А причината е желанието на Русия да наложи своя ред в разрез с международното право, иска да наложи своята воля независимо от позицията на други държави. Никой не говори за агресията на Русия. Русия очевидно не е модел нито като държава, нито като общество. Няма много българи, които искат да живеят в Русия, но пропагандата се опитва да постави Русия като положителен фактор.

Отново ще отбележа, че България е много податлива на подобно влияние и все още нямаме добра нацонална политика за справяне с тези рискове.

Една от първите теми в 48-мото Народно събрание ще бъде изпращането на военно-техническа помощ за Украйна. Този път има мнозинство помощта да бъде гласувана. Какво ще е кратскосрочното и дългосрочно отражение на този ход за позиционирането на България по отношение на войната?

България отдавна трябваше да изгради ясна позиция по отношение на войната. Осъждане на агресивните действия и заявяване на съпричастност към Украйна. Тази позиция е ясна и доказуема, защото тя стои на принципите на международното право, върху които се гради европейската архитектура за сигурност.

Нашата позиция в рамките на НАТО и ЕС е солидарна с Украйна и сме част от конструирането на общата политика на Алианса и Съюза. Във вътрешен план обаче и комуникацията, и позицията ни са слаби и противоречиви.

Надявам се този път Народното събрание да гласува по-ясни резолюция и решение, които да дадат възможност на държавата ни да окаже помощ на Украйна с всички възможни средства, включително и с въоръжение.

Миналата седмица служебният министър на отбраната Димитър Стоянов заяви, че служебното правителство търси оферти за заместващи изтребители. Като бивш зам.-министър на отбраната какво е вашето експертно мнение по този въпрос?

Необходимо е да се знае, че ще имаме период с продължителност около година и повече, в който нашата изтребителна авиация няма да изпълнява функциите, които изпълнява сега – тренировка и air policing.

Искам ясно да заявя, че ако настъпи ситуация, в която да е необходима отбрана на страната, тя ще се извършва в рамките на НАТО и тогава ние ще получим цялата сила и мощ на отбранителния съюз.

За да се покрие тази дупка, още преди назначаването на служения кабинет, се започна търсене на заместваща платформа, която да дойде много бързо. Още при министър Драгомир Заков бяха изпратени запитвания за самолети втора ръка, които да дойдат бързо.

Тук проблемът е, че ние вече сме закупили и изграждаме бъдещето на военновъздушните сили на базата на самолети F-16. Ако дойде нова платформа, да речем Gripen, ще са нужни нови инфраструктура, обучения, ракети. Всичко това ще оскъпи издръжката на армията, а ние нямаме достатъчно средства, за да си позволим прекалено големи разходи. Това е ключовият въпрос. Ако преминем към втора платформа, това означава, че е нужно да се откажем от някой от другите модернизационни проекти. Това е моето притеснение.

Другото ми притеснение е, че се върви към решаване на някакъв въпрос, без да има Народно събрание, което ще даде рамката за финансиране на отбраната през следващата бюджетна година, а и в един дългосрочен период.