Йовчев и Костадинов еднолично са ръководили действията по "Червей"

Бившият силов вицепремиер Цветлин Йовчев и ексшефът на "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов еднолично са ръководили и координирали всички действия по скандалната разработка "Червей", по която обект на незаконни специални разузнавателни средства (СРС) се оказа целият информационен масив на министерството.

Това стана ясно във вторник от показанията на първите разпитани свидетели по делото, по което подсъдима освен Костадинов е единствено Владимира Янева, бивш председател на Софийския градски съд (СГС).

Той бе привлечен към наказателна отговорност от прокуратурата за това, че посочил неверни факти в мотивите към исканията за въпросните СРС-та, а тя – за издадени в нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства разрешения. Йовчев единствено бе разпитан като свидетел в рамките на разследването, но така и не попадна в кръга на обвиняемите.

Скандалът "Червей" избухна в началото на февруари, няколко месеца преди тогавашните председател на ДАНС и главен секретар на МВР – Владимир Писанчев и Светлозар Лазаров, доброволно да овакантят постовете си по молба на премиера Бойко Борисов. Двамата останаха встрани от аферата, макар да стана ясно, че безконтролният достъп до централния полицейски регистър е бил осъществен именно от агенти на службата с дейното съдействие на ръководството на силовото ведомство.

Според обвинителния акт Янева е дала разрешение за използване на секретни способи за общо 300 дни – срок, който значително надвишава позволения от закона. Костадинов пък бе обвинен за съставянето на официален документ с "неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван като доказателство". Той бе изправен на съд и за това, че използвал акаунта на системен администратор от Шумен, за да направи справка на чуждо ЕГН в масива на МВР без да разполага с необходимия достъп.

СГС отказа да се съобрази с "други органи, които са поставили гриф "Секретно"

В началото на заседанието по делото във вторник съдия Иван Коев прочете подробно определение, с което остави без уважение настояването на прокуратурата процесът да се гледа при закрити врата заради поставения от разследващите секретен гриф.

СГС бе категоричен, че публичността на процеса е конституционно уреден принцип и процесуална ценност, която гарантира справедливостта в демократичното общество. Съдът се позова, както на текстове в основния закон, така и в Европейската конвенция за правата на човека и в Хартата за правата на човека.

"Информацията не би представлявала държавна тайна, ако вече е станала публично достояние, както и когато огласяването ѝ е необходимо за осигуряване справедливостта на процеса и свободата на информацията, които в случай като настоящия, са от значим интерес за авторитета на правосъдието", подчерта съдия Коев, известен с това, че преди няколко години разсекрети напълно и скандалното корупционно дело срещу бившия военен министър Николай Цонев, финансиста Тенчо Попов и съдия Петър Сантиров.

Визирайки стремежа на прокуратурата да засекрети напълно казуса, съдът добави, че "не може да бъде обвързан и поставян в зависимост от други органи, които са поставили гриф "Секретно" или "Поверително". Съдия Коев все пак отбеляза в определението си, прочетено пред телевизионните камери, че ако се налага да бъде запазена националната сигурност, това ще бъде направено.

Скандалната разработка започнала по три сигнала, предоставени от Костадинов

Първият свидетел, разпитан по делото, бе бившият началник на сектор "Оперативен анализ" във "Вътрешна сигурност" на МВР Янко Цанков, който към днешна дата е отстранен от длъжност заради дисциплинарна проверка. Макар тя да е завършила с позитивен за него резултат още през май, той все още не е възстановен на работа по неясни причини.

Цанков разказа пред съда, че през септември 2013 г. бил извикан от тогавашния си ръководител Тодор Костадинов, който му дал 3 документа – анонимен сигнал от служители в дирекция "Комуникационни информационни системи" (КИС), че техни колеги трият данни срещу заплащане, справка от варненската полиция, в която се описвал механизъм за заличаване на криминална регистрация, както и анонимни сведения срещу служител на вече закритото звено за подслушване в МВР – СДОТО, за негови нерегламентирани контакти.

Тогава Костадинов разпоредил на подчинения си да открие оперативното дело "Червей", като още преди Цанков да е изготвил план за работа по него директорът му наредил да подготви искане за използване на СРС, както и бланка за разрешението им. Официалната цел била да се проследи кой влиза и евентуално – кой манипулира данни от Автоматизираната информационна система "Централен полицейски регистър".

Въпросното искане било отнесено в кабинета на Владимира Янева от самия оперативен работник, като бившият съдебен началник го подписала без да поиска да се запознае с оперативното дело. Попитан дали знае експлоатирани ли са били разрешените СРС-та, Цанков заяви, че няма такава информация, с което индиректно потвърди вече изнесените твърдения, че официално липсват резултати от разработката.

Той потвърди и друг факт, станал публично достояние след избухването на скандала – че неясно защо реализирането на СРС-тата е било възложено на спецзвеното на ДАНС, а не на новосъздадената тогава Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО). След напускането на МВР през 2014 г. Костадинов стана зам.-шеф именно на това звено в агенцията.

Единствено подсъдимият "имал грижата" да контактува с агентите на ДАНС

Седмица след получаването на разрешение от Янева за проследяването на информационния масив на МВР, Цанков казал на подсъдимия, че все още не е получил никаква справка от ДАНС за това до какви данни са стигнали агентите, прилагайки специалните разузнавателни средства.

"Директорът ми отговори, че той има грижата – тогава разбрах, че няма аз да водя оперативното дело", заяви пред съда свидетелят.

Впоследствие Костадинов му разпоредил да предаде разработката на негов колега – Иван Драгоманов, и да изготви искане за продължаването на СРС-тата. По думите му другият оперативен работник знаел за първото съдебно разрешение, защото самият Цанков му бил дал подготвената бланка.

Драгоманов също потвърди, че исканията за СРС-та са били изготвяни по изричното настояване на Костадинов, както и че тогавашният директор му е давал указания за това какви действия да предприеме.

"Аз нямах контакт със СДОТО в ДАНС. Колегата (Цанков – бел.ред.) ми е казвал, че всичко се координира с Костадинов", посочи още вторият оперативен работник, поел "Червей".

"Мероприятията, които се водеха, контактите, които се правеха с ДАНС, ги водеше само Костадинов... Не знам каква е причината, в други случаи контактите със служителите, експлоатиращи СРС-та, се водят и от самите оперативни работници", разказа пред съда и бившият пряк началник на Драгоманов, повишен впоследствие до заместник на Костадинов – Димитър Коев.

Той подчерта още, че "до мене нищо не е стигало", спомняйки се, че подчиненият му Драгоманов го е питал дали от ДАНС са идвали справки за използването на СРС-та по разработката. По думите на Коев те "никога не са минавали през мен".

Агенти получили безконтролен достъп до мрежата за пренос на данни в МВР

Извън темата за СРС-тата Янко Цанков разказа още пред съда, че бил инструктиран от Костадинов да осигури достъп на няколко агенти на ДАНС до конкретна стая в сградата на вътрешното министерство на столичната ул. "Шести септември", в която имало компютър, свързан с интернет, както и "точки, по които можеше да се свърже друг компютър с мрежата за пренос на данни на МВР". Агентите носели със себе си "голям тъмносин сак", чието съдържание останало неизвестно за него.

Докато агентите били в стаята, никой не можел да влезе, тъй като тя се отваряла само отвътре. При едно от посещенията си поискали от свидетеля оптичен кабел, а при друго – компютърни клавиатура и мишка. Един път дори се наложило да им отвори и кабинета на подсъдимия, за да вземат от там въпросния сак.

"В случая аз нямах възможност да преценявам какво да правя, защото всичко идваше от директора", обясни Янко Цанков.

Провокиран от показанията му, Костадинов сам взе думата, за да го попита: "Разпореждал ли съм ти конкретни действия по плана?"

Намесата на подсъдимия видимо притесни свидетеля, който въпреки това отново посочи, че "по това дело нямах оперативната свобода да преценявам какво да правя", тъй като той само правел предложения, а впоследствие подсъдимият взимал крайното решение.

Костадинов обаче отново взе думата, за да попита свидетеля какви действия е предприел от края на август до началото на септември по трите сигнала, дали основание за откриването на "Червей". Цанков пък отвърна, че не е имало начин да предприеме, действия, защото сигналите през цялото време били в бившия директор, докато той сам не решил да му ги даде с разпореждането да започне разработката.

Йовчев нареждал устно на полицейски началници да съдействат на ДАНС

По време на заседанието във вторник бяха разпитани и бившите ръководители на полицейските дирекции в Бургас и Шумен – Милен Димитров и Валентин Александров. И двамата заявиха, че тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев им наредил по телефона да осигурят "секретен достъп" до сървърните помещения в дирекциите си на служители на "Вътрешна сигурност", които Костадинов щял да им прати.

Димитров уточни, че впоследствие въпросните служители му се легитимирали като агенти на ДАНС, а Александров разказа, че не успял да види картите им, защото било "мъгливо и тъмно".

И в двата случая полицейските началници трябвало да посрещат пратениците от София на бензиностанции "в тъмната част на денонощието", след което да ги водят тайно до полицейските сгради.

Милен Димитров разказа подробности около случая още през февруари, когато бе повикан на изслушване от председателя на парламентарната вътрешна комисия Атанас Атанасов. Депутатът от Реформаторския блок също е свидетел по делото, но не се яви, тъй като се оказа нередовно призован. В негово отсъствие Димитров повтори изцяло разказа си от февруари.

Думите му бяха потвърдени пред СГС и от началника на сектор "Координация и информационно-аналитична дейност" (КИАД) Николай Иванов, който също бе разпитан като свидетел. Той посочи, че посещенията на агентите от ДАНС в ОДП-Бургас започнали да съвпадат с технически проблеми, забелязвани от персонала, обслужващ информационната система. Иванов ги описа като "заключване на парола, невъзможност за работа".

Тогава Димитров използвал своя командировка до София, за да разговаря на живо с Костадинов. Казал му, че има съмнения, че агентите извършват нещо незаконно и, че отказва повече да им съдейства без да получи писмена заповед.

"Обучен съм да разчитам езика на тялото – Костадинов реагира нервно, увери ме, че всичко е законно и, че министърът е в течение", добави Димитров, уточнявайки, че веднага след този разговор подсъдимият му казал да посрещне още веднъж агентите в Бургас, но отново без писмена заповед.

След отказа си да съдейства Милен Димитров бил дисциплинарно уволнен

Малко по-късно, на 30 април м.г., свидетелят се видял с Йовчев след изнесено заседание на Министерския съвет в Бургас. Двамата обсъдили медийната кампания, която в този момент се водела срещу местния полицейски началник.

По онова време няколко бургаски сайта цитираха "запознати", според които Димитров е покровителствал мащабна контрабанда на дизел и газьол от Молдова и поддържал контакти с оперативно-интересни.

По думите на свидетеля още на същия ден срещу него била образувана вътрешна проверка, която през юни 2014 г. прераснала в дисциплинарно производство, завършило с уволнение август м.г. Тогава Димитров бе изхвърлен от системата със заповед на Йовчев, която демонстративно бе залепена на главния вход на Областната дирекция на полицията в Бургас.

"Не мога да бъда категоричен, но веднага след като отказах да съдействам на агентите на ДАНС, започна и дисциплинарното производство срещу мен. Сигналите, по които то бе образувано обаче се оказаха неоснователни и това бе потвърдено от няколко прокуратури", заяви Димитров, запитан от съда как си обяснява уволнението.

Свидетелят допълни още, че в момента води административно дело за възстановяването си на работа в МВР, както и че друг свидетел по делото – Димитър Коев, бил повишен в заместник на Костадинов, след като участвал в дисциплинарната комисия срещу Димитров.

Подобна съдба имал и тогавашният шеф на полицията в Шумен Валентин Александров, който разказа пред СГС, че служебният вътрешен министър Йордан Бакалов го освободил от поста "без никакви мотиви".

Костадинов обвинен, че проверявал ЕГН-то на Иво Каменов без да има достъп

По време на първите свидетелски разпити по делото изненадващо бе споменато името на един от основните акционери в групата "Химимпорт" – Иво Каменов Георгиев. Оказа се, че според прокуратурата подсъдимият Тодор Костадинов е направил справка именно на неговия единен граждански номер, използвайки акаунта на системен администратор от Шумен.

Повече светлина по случая даде оперативният работник Иван Драгоманов, който свидетелства, че във "Вътрешна сигурност" са постъпили данни, че неизвестен служител на МВР изнасял информация за проверки към Каменов. Свидетелят обясни, че сам направил справка на лицето в масива на МВР, но разработка по случая така и не била открита. Защо – не стана ясно.

Името на Каменов бе споменато и от бившия заместник на Костадинов – Димитър Коев, който си спомни, че в дирекцията постъпила информация за бизнесмена, че "докато пътува от Варна към Велико Търново събира информация за предстоящи проверки".

По време на заседанието обаче така и не стана ясно откъде е постъпил сигнала за теч на информация, дали в дирекцията са идентифицирали "къртицата" и дали действително е изнасяна информация, която е стигала до Каменов. Наблюдаващите прокурори Димитър Петров и Даниела Димитрова пък категорично отказаха да коментират темата извън съдебната зала.

Делото срещу Владимира Янева и Тодор Костадинов продължава на 4 ноември, когато трябва да бъдат разпитани някои от агентите на ДАНС, на които по нареждане на подсъдимия и бившия министър Цветлин Йовчев е даван "секретен достъп" до сървърни помещения и до мрежата за пренос на данни в МВР.