Йовчев пред КСНС: Политическата криза е риск, но изборите са "негодна цел"

Най-голяма заплаха пред сигурността на страната е кризата в Близкия изток, а вътрешната "обществено-политическа" криза е "втори генератор" на рискове с висок потенциал. Това се посочва в доклада на вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев, изнесен пред Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) в сряда.

В документа, който бе раздаден предварително на депутатите и медиите, очевидно с цел да се тиражира колкото може по-интензивно, се правят чисто политически изводи, сред които – предсрочните избори няма да решат политическата криза, протестите насочват обществената енергия в грешна посока и други от този род. Индиректно се посочва, че настоящите управляващи не са "причина" за протестната вълна в обществото, започнала на 14 юни след избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС и пререснала в протест срещу задкулисния модел на управление, символизиран от сегашното правителство.

На излизане от заседанието на КСНС випремиерът защити основния извод в доклада си с думите: "Когато изборите сами по себе си се поставят като цел, това вече е грешка. Това е опит за насочване на обществената енергия към негодна цел".

"Една от основните причини за ескалацията на протестите през последните месеци е острото политическо противопоставяне. Липсата на правила в политическата борба, активното търсене на външна подкрепа и опитите за въвличане на институциите в процеса на политическа конфронтация доведе до намаляване на доверието в тях и дискредитирането им в национален и международен аспект", се казва в доклада на Йовчев.

Той на практика повтаря тезата на управляващите от БСП и ДПС, че протестите се поддържат от поведението на ГЕРБ, което цели противопоставяне в обществото.

До "ескалацията на напрежението в обществото се стига по различни поводи, но причините са едни и същи и те са възникнали назад във времето", според доклада на Йовчев, в който поводът "Делян Пеевски" не е споменат.

Вместо това като причина за политическата криза се посочват: "Изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалка част от българските избиратели, както и недостатъчно доверие в институциите".

Освен това, "агресивното поведение, широкото използване на компроматни кампании, както и опитите за използване на обществените нагласи за постигане на политически цели, доведоха до разделение, омраза и напрежение в обществото", анализира вътрешният министър.

Протестиращите – "спонтанни" и "мотивирани"

Анализът структурира протестиращите по признаците "спонтанни" и "мотивирано протестиращи". "Спонтанните" търсят промяна в процесите на държавното управление, докато "мотивираните" не са определени, но техният брой нараства, а организаторите им вероятно преследват политически цели, според Йовчев.

В доклада, претендиращ да е експертен, се казва, че "не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите".

Следва забележителното изречение: "Спонтанно протестиращите не излъчват лидери и респективно нямат програмни цели". Спонтанно протестиращите, както Йовчев ги нарича, имат една много ясно искане – оставка на правителството и предсрочни избори, тъй като нямат доверие в настоящите управляващи. Те търсят не комуникация с управляващите, а тяхната оставка, като стъпка към постигане на целта – разграждане на олгархичния модел.

Вътрешният министър обаче продължава да разсъждава над причините да няма "комуникация". "Те (спонтанно протестиращите) не припознават политически субекти, които могат да отговорят на очакванията им. От друга страна - организаторите на протестни действия не желаят публично да се афишират и да заявят ясни политически цели. Налице са определени опити за насочване, включително и на спонтанно протестиращите, в посока, която преследва конкретни политически цели", се казва в доклада.

Така обществената енергия често се насочвала към погрешни посоки и към деструктивни действия, които няма да доведат до решаване на проблемите, заключава Йовчев.

Предсрочните избори не могат да бъдат цел сами по себе си

"Предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели, но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел. Нещо повече, при съществуващите обществено-политически нагласи едни нови избори няма да доведат до социално-политическа стабилност и намаляване на напрежението в обществото. Напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-сложна и по-нестабилна", е един от изводите в анализа на МВР.

Споделя се виждането, че съществува реален потенциал за разширяване и задълбочаване на обществено-политическата криза.

Докладът посочва, че възможностите на държавата да намали рисковете пред сигурността на страната вследствие на тези две кризи са силно ограничени. "Управлението на кризата основно може да се сведе до “damage management” (управление на негативните последствия), като усилията трябва да се насочат към намаляване на вредните въздействия върху обществото".

Според доклада на Йовчев единственият начин да се излезе от политическата криза е да се постигне консенсус между партиите по основни национални приоритети, за които да се търси и широка обществена подкрепа. "Анализът на всички реални сценарии води към извода, че обществено–политическата криза рано или късно ще навлезе във фаза на разрешаване. Разликата е във времето и цената, която обществото трябва да плати. Необходими са незабавни действия", се казва в документа.

Йовчев уточнява, че докладът няма стратегическа насоченост и цялостен поглед, а разглежда единствено проблеми, които към настоящия момент в най-висока степен влияят върху способностите на страната да постигне устойчиво състояние на национална сигурност.

ЕС нямаше готовност за бежанската криза, ние също

По отношение на бежанската вълна анализът повтаря вече споменавани рискове – заплаха от хуманитарна криза заради невъзможността на България да се справи с наплива от бежанци. Тя от своя страна води до увеличаване на здравните рискове пред населението, риск от навлизане на екстремисти, криминални престъпници, риск пред социалната система и изблици на ксенофобия.

В момента ЕС няма готовност да управлява ефективно ситуацията с бежанците, защото няма изградена единна система за тяхното интегриране, пише в доклада.

От една страна ЕС насърчава бежанците да търсят закрила в Европа, а от друга - някои държави поемат непропорционално техния поток, което създава рискове. Един от тези рискове е възможността да настъпят трайни промени в структурата на засегнатите общества, пише Йовчев.

Той отбелязва, че България е заварена неподготвена, защото не разполага с необходимите ресурси, административен и технически капацитет за управлението на нарастващия бежански натиск.

Докладът на вътрешния министър е явен и се разпространява в медиите от желание за публичност и прозрачност, коментира пред Mediapool парламентарният секретар на Йовчев – Тодор Пройчев. Той добави, че не вижда причина защо това не е правено досега.

Президентът пита какъв е ефектът от българската иновация "контрапротест"

Междувременно прессекретариатът на президента Росен Плевнелиев разпространи неговото изказване пред участниците в КСНС.

Обобщавайки актуалните заплахи пред националната сигурност, държавният глава отбелязва, че бежанската криза е заварила България "в средата на безпрецедентна криза на доверието – на гражданите към институциите, на политическите сили една към друга, на хората към политиците и други".

"Всеки български политик трябва да се притеснява от опитите, които се правят да бъде разединен народът, да се противопоставят хората едни срещу други – на протестите да се спретнат контрапротести, на студентите – контрастуденти, на гражданите - контраграждани. Протести е имало и ще има. Но контрапротестът е българска иновация и си заслужава да се замислим за ефектите от широкото ѝ използване днес", предупреждава Росен Плевнелиев.

В изявлението си той посочва няколко групи заплахи, първата от които е свързана със засиления миграционен поток. Следва риск от "недостатъчно ресурсно обезпечаване на отговорните институции за посрещане на предизвикателствата и надграждане на способностите". Третият риск е за енергийната сигурност, във връзка с напрежението между Русия и Украйна. Четвъртият риск, посочен от президента, е тежката обществено-политическата ситуация в страната, за която говори и Цветлин Йовчев.

Президентът предлага институциите и политиците да се обединят около външнополитически приоритети и инициативи във връзка с бежанската криза, най-вече чрез активен диалог с ЕС.

Другият обединителен пункт, според Плевнелиев, е политическите сили да се откажат от използването на езика на омразата и да не се заиграват със страховете на хората, да не се създава изкуствено напрежение, използвайки бежанския проблем.

Трябва да убедим нацията в способността на институциите да се справят със ситуацията. Ако е необходимо да бъдат изграждани нови места, в които да се подслонят бежанците, то нека тези въпроси се решават в открит диалог с местната власт и местната общественост от самото начало. Да се предвидят механизми за засилена инвестиция на държавата, включително и чрез европейските фондове в тези райони, настоява президентът.