Избухването на народния гняв в България срещу политиката на икономии напомня на протестите в Румъния отпреди малко повече от година. Заради забавяните години наред реформи двете страни се оказаха зле подготвени за силата на световната криза.
Избухването на народния гняв в България, довело до падането от власт на десноцентристкото правителство на министър-председателя Борисов в края на миналия месец, напомня на доста сходните протести, които преди почти година свалиха оглавяваните от Демократично-либералната партия правителства на
Емил Бок и Михай Унгуряну. И в двата случая имаше широко недоволство от фискалния курс на икономии, поет от тези кабинети, опитали да спестят на своите страни нова "Гръцка трагедия".
НЕ Е САМО ПОЛИТИКАТА НА ИКОНОМИИ
При това, по оценки на западните коментатори, правителствата в София и Букурещ бяха свършили добре доста неща. Те се водеха от реалностите на кризата, а не от това кой какво иска.
Положението на България, чиято валута е прикрепена към еврото, беше малко по-тежко в сравнение с това на Румъния, защото нямаше как да се използва инструментът на обезценяването ѝ. Въпреки това София премина през кризата под ръководството на стриктния си финансов министър Дянков без чужда помощ.
Заради приложената от тях политика на икономии, управляващите политици в България и Румъния не можеха да разчитат на особено въодушевление от страна на избирателите. Все пак те се надяваха, че чрез реалистично управление на икономиката поне ще срещнат известно разбиране от народите, имащи пред очите си ужасяващия пример на Гърция и ще поставят страните си на добра основа, която може би щеше да им носи дивиденти поне до следващите избори.
Вероятно обаче причината за падането на правителствата в София и Букурещ в крайна сметка не е само обусловената от кризата политика на икономии. В много други страни от Централна и Източна Европа също трябваше и трябва да се спестява, но там нямаше такова масово недоволство и такива политически трусове.
Най-яркият пример за стоическо управление на кризата са може би прибалтийските държави. Те бяха по-тежко засегнати от икономическия спад, отколкото Югоизточна Европа, но сега могат да очакват силно възстановяване според рейтинговата агенция "Фич".
Румъния и България си платиха при избухването на световната криза през 2008 г. за това, че за разлика от централноевропейски държави като например Словакия или Полша, но и прибалтийските републики, загубиха твърде много време след промените.
Смяната на системата и в двете страни премина изключително трудно.
Вместо на преден план да излязат демократични сили, които да очертаят перспективен икономически и политически път, политическият пейзаж се доминираше от апаратчици от второто поколение на някогашната партия държава. Каква премяна избираха те, дали на "пречистени социалисти" или на "либерали", не беше толкова важно.
НУЖНИ СА ЯСНИ ЦЕЛИ
Преди промените в двете страни нямаше никакви значими дисидентски организации, от чиито идеен резервоар да възникне нов демократичен лагер. За разлика от тях Чехословакия например си имаше "Харта'77", Полша - своята "Солидарност", а в прибалтийските държави бяха възникнали силни движения, които по едно време с всички сили се бореха за независимост, дори и в момент, когато на хоризонта още не се виждаше рухването на Съветския съюз.
В Литва например още от самото начало имаше надпартиен консенсус относно пътя, по който да се поеме - далеч от руската сфера на влияние, под военния чадър на НАТО и с влизане в икономическия "пристан" на ЕС.
Необходимите реформи, колкото и да бяха болезнени, се извършваха независимо от това кой бе на власт в дадения момент. Целта бе ясна и народът показа готовност да понесе страдания, за да я постигне.
Влизането в ЕС през 2004, което само по себе си бе успех, бе последвано от сериозен растеж - първата награда за свършената работа. Това улесни преминаването през последвалата криза.
Подобна ясна политическа линия липсваше както в Румъния, така и в България. В тези страни посткомунистическите елити от различните цветове се занимаваха предимно с това да пазят територията си и да си гарантират старите привилегии.
Сериозните реформи или изобщо не тръгваха, или бързо-бързо затъваха поради сложните отношения между политическите сили. Смените във властта (в България само за периода 1990-1997 г. те бяха седем) и борбите между отделните крила убиваха още в зародиш всякаква приемственост в прехода.
ИСТОРИЧЕСКА ОБРЕМЕНЕНОСТ
Оттук последва един омагьосан кръг. След всяко разочарование избирателите търсеха някой нов "спасител", който да измъкне страната от блатото. Ако липсваше такъв, връщаха на власт представящите се сега за "социалдемократи" бивши апаратчици. При подобни обстоятелства политическата култура не отбелязваше
почти никакъв напредък. Макар и политиците в страните от централната част на Източна Европа никъде да не се радват на истински престиж, защото доста малко от тях разбират професията си като служба на обществото, пропастта между кастата на властимащите и "обикновения народ" в Югоизточна Европа е особено голяма.
Британският историк Тим Галахър пише, че румънците в своята история винаги са били смятани от управниците си - били те чужди или собствени - за поданици. В България ситуацията е аналогична, защото историческият опит с някогашното османско владичество и по-късно с комунистическия тоталитаризъм е сходен с този на Румъния.
Страните от централната част на Източна Европа обаче, които бързо постигнаха политически консенсус за посоката на прехода, през 90-те години имаха относително много време на разположение, за да създадат основа и да се стабилизират. В Румъния и България обаче множество недостатъци се съчетаха в опасна смес.
Така многото пропуснати години, по време на които работата по прехода не напредна, означаваха, че съществена част от нея трябваше да се извърши под натиск и в неблагоприятната среда на световна криза. След почти две десетилетия на постоянна обществена промяна и икономическа несигурност народът загуби своята готовност за още лечение, кавато имаше в други страни в началото на прехода. Хората искаха най-накрая да получат своето парче от пая.
РАЗОЧАРОВАНИЯ
Но това, което бе останало от него, както веднъж саркастично отбеляза един български социолог, при избухването на кризата през 2008 г. вече бе изядено. Най-големите парчета бяха присвоени от политическо-икономическа олигархия, която чрез своя контрол над публичната администрация превърна държавата в свой магазин на самообслужване. Голяма част населението пък все повече виждаше себе си като губещия от реформите.
Повтарящите се разочарования унищожиха всякакви илюзии в обществото, че избраните политици могат да имат в кръгозора си и нещо друго освен лично облагодетелстване и трупане на власт. Днешните призиви в България за изцяло нова система, за която обаче никой няма конкретна представа как трябва да изглежда, са израз на масово разочарование.
Забавянето на реформите и разграбването на държавата от олигархията попречи и на появата на средна класа, което щеше да даде позитивно изражение на прехода. Бедността в България и Румъния е още по-голяма, отколкото в страните от централната част на Източна Европа, а пропастта между богати и бедни е още по-дълбока. За това и реформите се приемат по-слабо от обществото.
Изоставането в прехода при присъединяването към ЕС (оттук и необходимостта Брюксел да наблюдава процеса на догонване) събуди широко разпространен скептицизъм спрямо ползата от европейската интеграция и усещане за неравнопоставеност. Неотдавнашно проучване на ЕС показа, че процентът на гражданите с позитивна нагласа към ЕС е значително по-нисък в България и Румъния, отколкото например в Полша и Естония.
Като цяло проблемите с прехода в държавите членки на ЕС от Източните Балкани в своята същност изобщо не се различават от тези в другите страни от централната част на Източна Европа. Но там отрицателните феномени се появяваха постепенно, което улесни борбата с тях и увеличи шансовете за успех. А в Румъния и България прекалено много се струпа наведнъж.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
16 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Много точна диагноза ни е поставил немецът !
Ех в България правим това което винаги сме правили - ходене на място, оглеждане на изток и поклон на запад преди...а сега отново - ходене на място, но този път оглеждане на запад и поклон на изток - геополитика, която ще ни изяде главите...
Оригинално
Магарета впрегнати да тикат каруца...
Джурналистите да беха отворили некой учебник по история,
преди да се изхождат публично.
Нема как една стара държава да е аналогична на млада.
Логично е обратното: млада може да е аналогична на по-стара.
Старшинство на държавност по възраст:
България, Британия, Русия, Турция, Румъния.
Влашко Румъния Романия като самостоятелна държава е формирана през 19 век.
Друго, за превода от английски на български.
Управление, а не владичество.
Rule: …
Управлявам (държава, автомобил или друго).
Значи също Правило.
"Владичество" е Неуместен термин за турското управление, иго или робство - за нашественическа окупация от страна на ретроградна мохамеданска култура в Християнска Цивилизация.
В Цивилизацията "владика" е религиозен административен сан,
Християнски.
При османското управление, преобладавано от мохамеданска религия, е имало известна свобода за други вери.
Естествено, Нямало е мохамедански "владици".
Толкова по Неуместно е да се нарича османското отоманско мохамедански-преобладавано управление "владичество".
още инфо:
The Timetables of History, by Bernard Grun
"Британският историк Тим Галахър пише, че румънците в своята история винаги са били смятани от управниците си - били те чужди или собствени - за поданици.
В България ситуацията е аналогична, защото историческият опит с някогашното османско владичество и по-късно с комунистическия тоталитаризъм е сходен с този на Румъния."
Къде отиваме? В Библията се казва: "И [северният цар = Русия] ще се върне в своята земя с голямо богатство [1945] и ще насочи сърцето си срещу светия договор [враждебност към християните]. И ще действа [висока активност на международната сцена] и ще се върне в своята земя [разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор. Руски войски се завърнаха в страната си]. В определеното време ще се върне [това означава финансово-икономическо и политическо земетресение, разпадането на Европейския съюз и НАТО. Много страни от бившия Източен блок ще се върнат в зоната на влияние на Русия]." (Даниил 11:28,29а) След това ще бъде война. (Даниил 11:29б,30а; Матей 24:7; Откровение 6:4)
Защото има много зомбита като теб, 10.
Използват простотия като твоята.
Що е нацизъм? Екстремистки национализъм. Престъпно екстремистки национализъм.
Ако не е екстремистки, национализмът е нещо нормално.
С други думи, въпрос на степен е, да не се превишават границите, мярката.
Иначе, ако не е екстемистки, национализъм,
сравнително просто е и рационално понятие.
В сравнение с какво?
В сравнение с "научен" идеологизиран Марксистки екстремизъм.
"Манифест на Комунистическата Партия" и т.н.
Рецепта …
за глобален и локален войнстващ анти теистичен "интер" екстремизъм, тероризъм, социализъм, комунизъм, национализъм, анти капитализъм...................................... иррационализъм.
Сложно нещо, сбъркано и побъркано по много показатели.
Полу реформирано в "проанти" капиталистически... марксизъм.
Как се "разплита" такова интер сбъркано нещо?
Как се Нормализира?
Екстремистки национализъм се Нормализира чрез Сила отвън,
в най-тежките случаи чрез Безусловна Капитулация на екстремистката нация.
Как се Нормализира екстремистки интер национализъм,
интер Социална Болест, такава като марксизъм?
Има ли начин?
10
Абе след войната в Германия и Австрия каква лустрация имаше, а?
Всичките нацисти във властта. Аденауер е съветван от видни нацисти и това не е тайна.
Бившите нацистки държави сега поучават бившите комунистически.
Само незнание или забрава може да доведе до анализ като този по-горе. "Дисидентското" движение в бившите соц.страни е нещо твърде късно и по-скоро интелектуална мероприятие, отколкото истинска съпротива. В България това не е така. Всички като че ли нарочно забравят въоръжената съпротива на горяните непосредствено след 9 септември 1944 година - та чак до 1956-1958 година. Хиляди излизат из планините с оръжие в ръка и се бият със съветските окупатори и техните слуги - българските комунисти. И затова …
репресията е несравнима с другите бивши "соц." страни. Само след 9 септември са избити над 35 хиляди души, а над 120 хиляди са пратени по концлагерите - 72 на брой. Горяните са избивани един по един или на групи. Ликвидиран е целият български интелектуален, политически, икономически и духовен елит на страната. На тяхно място във властта се настаняват неграмотни и криминални типове. Цели две години из страната вилнеят два съветски полка чекисти, които се гаврят с българите и избиват без съд и присъда стотици и хиляди българи.
Така че, не трябва да ни учудва сегашната съдба. 24 години след "промяната" на власт са същите убийци и криминални типове или техните деца и внуци като Сергей Станишев, Борис Велчев, Георги Пирински, Лиляна Павлова, Нона Караджова, Трайчо Трайков, Бойко Борисов, Цветан Цветанов и още хиляди други бивши комунисти - Георги Гергов, Румен Овчаров, Валентин Златев, Красимир Гергов и т.н.
Абе след войната в Германия и Австрия каква лустрация имаше, а? Всичките нацисти във властта. Аденауер е съветван от видни нацисти и това не е тайна. Бившите нацистки държави сега поучават бившите комунистически. Много неоригинална статия, която освен менторски тон е куха. Да платят един хонорар на Иван Кръстев да ги светне с нещо оригинално поне.
България е обречена на комунизъм - ерго, на мизерно съществуване! Само у нас от цяла източна Европа реформаторските сили управляваха САМО ЧЕТИРИ ГОДИНИ, по времето на Иван Костов! А правителствотона Филип Димитров оцеля само месеца, което направо не се зачита за управление!През всичкотоостанало време българите сами,безникакъв натиск напълно съзнателнои доброволно си избираха да ги управляват всякакви креатури от времето на СОЦа - реформирани и не до там реформирани комунисти, милиционери, мутри и …
всякакваи подобни хитреци и непочтени хора - и те си го о0браха, както си му е реда! Сега слушам по Канал 3 една възбудена кака как се заканва, че мутрите пак щели дани управляват след изборите, щото народът си ги харесвал! Еми, щом си ги харесва - да си ги докара отново на власт и пак даму се хилят сутрин, обед и вечер по телевизора. Нашият народ явно си е харесвал соца - ходиш си на работа, нищо не работиш целия ден, но зплатката си я получаваш, държавните дела не те засягат, развитието или затъването на държавата - също. За това намразиха Костов, че им закри фалиралите заводи и още страдат за тях и всъщност си избират всеки път нов спасител, със скритото очакване да им върне мизерията на социализЪма или нещо подобно. Само, че не сенамери медия, която на време да им обясни, че това вече е НЕВЪЗМОЖНО! Напротив, тази носталгия подхранваше болните сънища на нацията докато я оберат окончателно. Сега на къде? Ами, и аз не знам. Мисля, че единственият път за хората, които не мислят като тези,които описах по-горе си остава Терминал 2. За останалите - остава все по-голямата мизерия и възможността Бойко Борисов или следващия следнего популист да им намигва свойски от телевизора и да ги успокоява, че той е един от тях. Това е!
6 - Тази мантра издиша отвсякъде - всъщност, много малко от наистина "висшите" апаратчици на БКП оцеляха след 1989. Уреди се най-вече вторият, че и третият ешелон, като междувременно смени по няколко бои. Нима добре поминуващите икономически Краус, Сталийски, Софиянски, Валентин Василев, Богомил Бонев и т.н. са "висши апаратчици на БКП" ? Някой "умело,зад кулисите" ли "направляваше" главният приватизатор Иван Костов, та приватизацията облажи хора, близки до управляващите преди 1989?
Докато не бъде приложена някаква макар и мека форма на лустрация спрямо бившите комунистически лидери и ченгета нищо няма да се промени в държавата! Те просто продължават да са на възлови позиции в политиката, в съдебната власт и най-вече в икономиката и финансите. Те са и ядрото на рубладжийската пета колона у нас. Вторият акъл на българина идва винаги твърде късно...