Юнкер: Не бихме искали Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната

Изхвърлянето на Гърция от еврозоната и ЕС не е нещо, което искаме или бихме искали, заяви във вторник пред Европейския парламент в Страсбург председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер преди началото на новия рунд от преговори с Атина. Той посочи, че не очаква на заседанието на държавните и правителствените ръководители и на финансовите министри от еврозоната същата вечер в Брюксел да бъде намерено решение. Според моя опит опростените отговори и решения са погрешни. Няма лесни решения пред Европа, тя работи с компромиси, в тази посока ще продължи работата си и комисията. Решението няма да бъде намерено незабавно. Ако днес постигнем решение, то ще бъде твърде опростено решение, коментира Юнкер.

Вярвам, че напускането на Гърция трябва да бъде избегнато, против това съм. Някои в ЕС правят кампания за излизането на Гърция от еврозоната. ЕК ще работи за възобновяването на преговорите с Гърция. Какъв ЕС ще бъдем, ако спрем да говорим помежду си? Гръцката делегация допусна голяма грешка с напускането на неприключилите преговори. Време е отново да се съберем около преговорната маса, посочи председателят на комисията, цитиран от БТА.

Необходимо ни е възстановяването на реда. Време е да престанем с нападките. Неприемливо е ЕК да бъде наричана "терорист" от гръцкото правителство, не заслужаваме това (тази дума бе използвана от премиера Ципрас и вече бившия финансов министър Варуфакис в навечерието на неделния референдум).

След последвал разгорещен дебат в пленарната зала Юнкер заяви, че е необходимо решение, съобразено с интересите на цялата еврозона. Комисията има пълното желание за постигането на съгласие, но никоя демокрация не е по-ценна от някоя друга. Не си мислете, че живеем в златна клетка и не познаваме живота на хората. Всяка седмица се срещам с гърци, не само политици, но и обикновени граждани. Безработица и бедност има навсякъде в Европа, има минимални заплати и пенсии, по-ниски от гръцките, по-нисък жизнен стандарт от техния. Той се извини, че по време на дебата се е налагало постоянно да се занимава с телефона си. Юнкер съобщи, че постоянно разменя текстови съобщения с гръцкия премиер.

Очакваните от еврогрупата предложения за реформи от Гърция, срещу изпълнението на които да ѝ се отпусне финансова помощ, по всяка вероятност ще бъдат представени в сряда, 8 юли. Това потвърди председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум.

"Днес нямаше писмо, с което официално Атина да отправи искане за помощ. Ние го очакваме в най-скоро време и ще има нова среща на Еврогрупата, на която то ще бъде обсъдено", каза той.

Гръцки представители обаче са заявили, че са предали на партньорите от еврозоната предложения, които се основават на план от миналата седмица, предаде Ройтерс.

Гръцки правителствен представител е запитал "Дали наистина ние нямаме предложения или те не харесват нашите предложения?". "Гръцкото правителство излезе с предложенията, които не бяха обсъдени от еврогрупата миналата седмица", казва друг гръцки представител.

Финландският финансов министър Александер Стуб също обяви, че Гърция не е представила във вторник пред еврогрупата нови предложения за по-нататъшни действия. Той добави, че гръцките предложения се очакват "в близките часове", а крайният срок е сряда сутринта.

"Те (гърците) казват, че ще представят нова молба и резюме на предложенията може би утре", заяви високопоставен източник от еврозоната. Друг потвърждава, че не е било направено официално предложение сега. "Ако те наистина планират да представят нещо официално утре, може и да не намерят кой да го прочете", добавя той.

В крайна сметка заседанието на Еврогрупата приключи без резултат и в очакване на новите предложния в сряда.

Очакваният нов гръцки план

Гърция няма да се съгласи на нежизнеспособно споразумение с кредиторите, каза в понеделник вечерта новоназначеният ѝ финансов министър Евклидис Цакалотос, без да уточни какво разбира под жизнеспособно споразумение.

Според източници, цитирани от гръцкият сайт нюз.ин, се очаква Цакалотос да представи като база за споразумение един вариант на предложението, направено от Европейската комисия към Гърция на 26 юни. Тогава Ципрас отхвърли това предложение, напусна преговорите и обяви референдум.

Предложението се отнасяло до нивата на първичния бюджетен излишък. Атина предлага те да са 1 на сто за тази година, 2 на сто за 2016 г., 3 на сто за 2017 г. и 3.5 на сто от БВП за 2018 г. Същото предложение предвижда Гърция да намали пенсионните разходи с цел да икономиса 450 до 900 млн. евро тази година (0.25 на сто от БВП) и около 1.8 млрд. евро /1 на сто от БВП/ през 2016 г.

За ДДС на хотелите Атина предлага нова ставка от 13% (при сегашна 9%) вместо исканите от кредиторите 23%, ръст на ДДС за общественото хранене до 23 на сто (от 13 на сто) сега и ДДС от 13% за електрическия ток. Атина предлага ДДС да се запази на 13% за основните храни, а за останалите да бъде 23 на сто. Правителството ще държи ДДС за островите да остане по-нисък. То предлага още ставката на корпоративния данък да бъде повишена от 26 на 28 на сто.

По отношение на пенсионната система Атина ще отстоява исканията си за запазване на помощите към пенсиите, но предлага повишаване на възрастта за пенсиониране на 67 или 62 години с 40 години осигурителен стаж. Финансовият пакет, към който се стреми Гърция, започва от 29 млрд. евро. Смята се, че това е сумата, която е необходима на гръцката държава, за да покрие финансовите си нужди до края на 2016 г. Възможно е тази сума да бъде увеличена, тъй като Гърция се нуждае и от допълнителни капитали за банките. Според Атина програмата трябва да обхваща също нуждите на страната и през 2017 г.

Преструктуриране на гръцкия дълг

По въпроса за преструктурирането на гръцкия дълг правителството в Атина държи това да стане чрез преструктуриране на заемите в размер на 130.9 млрд. евро от Европейския фонд за финансова стабилност. Предложението предвижда заемите от фонда да бъдат разделени на две части - едната да прерасне в нов заем, който да бъде отпуснат при лихва от 5 процента, а остатъкът де факто да бъде отписан. По този начин годишните лихви, които Гърция ще плаща, ще останат непроменени (5 на сто), като ще се отпише 50 на сто от първоначалния дълг.

Анализатори коментират пред нюз.ин, че еврозоната подхожда с големи резерви към гръцкото правителство. Някои държави не желаят изобщо да навлизат в процедура на преговори, а други предлагат вместо евентуален нов двегодишен заем от Европейския фонд за финансова стабилност на този етап да има една "мостова програма", докато гръцката страна гласува някои от мерките и покаже реална воля за реформи.

Предполага се, че една "мостова програма" за Гърция би могла да възвърне частично ликвидността, предоставяна от ЕЦБ на гръцките банки, а и да осигури необходимите 3,5 млрд. евро за плащания по облигации, държани от ЕЦБ, чийто падеж изтича на 20 юли.