Юридически спорове бавят продажбата на "БДЖ Товарни превози"

Юридически спорове за законността на бъдещата продажба на "БДЖ "Товарни превози" забавят процедурата за приватизация на дружеството, на средствата от която се разчита да се стабилизират като цяло железниците и да се разплати заемът на БДЖ за немските мотриси "Дезиро".

Приватизацията на "БДЖ Товарни превози" може да се случи само след решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет, иначе ще е незаконна. Това заяви пред Mediapool Руси Статков, член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) от квотата на Коалиция за България. Подобно правителствено решение няма, а от транспортното министерство – инициатор на приватизацията, смятат, че не и необходимо.

Преструктурирането на “Български държавни железници” ЕАД през 2010 г. създаде три отделни търговски предприятия – "БДЖ Холдинг", "БДЖ Пътнически превози" и "БДЖ Товарни превози". В забранителния списък за приватизация фигурира БДЖ ЕАД, което означава, че компанията и обособени нейни части не подлежат на раздържавяване, освен ако няма решение на Министерския съвет и на Народното събрание. Поне това е смисълът на приватизацонния закон, приет през 2002 г.

През 2010 г. обаче по предложение на депутати от ГЕРБ се приемат законови поправки, които дават възможност приватизацията на дялове, акции, както и на обособени части (товарните превози могат да се приемат за обособена част от БДЖ) от държавни предприятия да става само със санкция на Агенцията за приватизация е следприватизационен контрол. Този текст противоречи на предходни разпоредби и въобще на целия смисъл на закона, заяви Сатков пред Mediapool. Освен това БДЖ е в забранителния списък, така че в случая се прилага текстът от 2002 г. и приватизация може да има само след решение на правителството и парламента, смята той.

На друго мнение са юристите на транспортното министерство, които твърдят, че след отделянето на товарните превози в самостоятелно юридическо лице, то вече е обект на друг правен режим и към него е приложима поправката от 2010 г.

Казусът е въпрос на юридическо тълкуване и рано или късно процедурата по раздържавяване на товарните жп превози ще започне. Отлагането във времето обаче е заплаха за целия план за оздравяване на железницата, ключов момент от който е именно продажбата на товарните превози.

С парите от сделката, които едва ли ще надхвърлят 100 млн. лв., въпреки твърденията на БДЖ, че активите на дружеството струват три пъти повече, ще се гарантира заем от Световната банка за около 360 млн. лева. Така БДЖ ще изчисти част от дълговете си към кредитори и след няколко години ще има шанс да се превърне в рентабилно предприятие.

Начинът за избор на купувач трябваше да бъде обявен от АПСК в края на февруари, но избраният оценител на активите на "БДЖ Товарни превози" – адвокатската кантора "Камбуров", се забави с изготвянето на нужните анализи, на препоръката за начина на приватизация и определяне на рамките на очакваната цена от бъдещия инвеститор. Те трябваше да са готови до края на декември, но агенцията даде допълнителен срок на оценителя.

Още в началото на декември в интервю за Mediapool шефът на приватизационното ведомство Емил Караниколов обяви, че вероятно купувачът на "БДЖ Товарни превози" ще се търси с конкурс, защото така ще може да поеме твърди ангажименти за развитието на предприятието.

Обявени по-късно предложения на транспортния министър Ивайло Московски към АПСК за изискванията към купувача на товарните превози пък породиха съмнения , че сделката ще повтори схемата “Булгартабак”. Като се заложат прекалено големи изисквания към стратегическите инвеститори (в случая 500 млн. лева оборот за последните години), се дава преимущество на финансов инвеститор – банка или инвестиционен фонд.

За финансовите инвеститори в товарните жп превози изискването е да имат 25 млн. евро собствен капитал и да управляват активи за 1 млрд. евро за всяка от последните 3 години. Въпреки че сумата е по-висока, на това изискване отговарят много на брой български и чужди банки и инвестиционни фондове.

Както и при сделката за тютюневия холдинг, закупен от регистрираното в Австрия “БТ Инвест”, и тук мнозина заподозряха интересите на председателя на надзора на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Той обаче заяви, че не желае транспортното дружество.

От Агенцията за приватизация коментираха, че не са длъжни да се съобразят с предложенията на транспортния министър и ще поискат условия, които да защитят в най-голяма степен обществения интерес.