Юрий Асланов: БСП трябва да избере нов лидер и да спре с безцелните идеологически спорове

На тази партия й е нужна такава промяна, която да я изстреля на улицата, където сега се прави политиката

Юрий Асланов. Снимка: БГНЕС

Всички партии са заложници на модела "КОЙ". Без изключение, макар и в различна степен. Не мисля, че точно БСП е най-големият заложник. Тя отдавна не е толкова интересна за силите, които стоят зад модела "КОЙ". Трябва да се вгледате по-внимателно в поведението на управляващите партии, за да разконспирирате днешните проявления на този модел, казва в интервю за Mediapool социологът и член на Националния съвет на БСП Юрий Асланов.

Господин Асланов, повече от година и половина след оставката на кабинета "Орешарски", формиран с мандата на БСП, партията още не изглежда да се е съвзела. На какво се дължи това, според вас?

Междувременно БСП претърпя унизителна загуба и на местните избори, което е още по-голямо изпитание за нейните кадри. И в най-тежките си опозиционни периоди в миналото партията е имала силна опора в местната власт, която сега загуби.

Причините са много и едва ли измежду тях може да се отдели една или друга. Според мен най-важната е, че хората, които се самоопределят като леви по убеждения, загубиха увереност, че БСП е техният естествен политически говорител и представител. Това не се случи изведнъж и по време на кабинета "Орешарски“, беше продължителен процес, който започна от началото на века. Тъкмо кабинетът "Орешарски“ обаче беше ключовото събитие, което ускори този процес и го направи да изглежда необратим. Не необратим, разбира се, но БСП още не може да излезе от вцепенението си и да извади точните поуки от случилото се, за да започне да се реформира. Все още партията се лута в търсенето на виновниците за положението си измежду своите редици, затънала е във вътрешни саморазправи и безцелни вътрешнопартийни идеологически спорове.

Защо най-голямата опозиционна партия в парламента мълчи по най-важните за обществото проблеми – корупция, разпределение на обществени поръчки, не е взела отношение дори към затварянето на фабрика на "Булгартабак" и съкращаването на 400 човека, които протестираха пред парламента.

Този списък може да бъде продължен до безкрайност. Сега е златно време за опозиционна дейност, тъй като управляващите всекидневно дават поводи за съпротива. След почти всяко решение на правителството или на общинските управи се образуват групи и групички от протестиращи граждани, но политически израз на тези протести няма. Обзета от собственото си вцепенение БСП отстрани изглежда като че ли дълбоко се е приспала и не става от кревата. Животът минава покрай нея и не забелязва какво се случва навън. На тази партия ѝ е нужна такава промяна, която незабавно да я изстреля на улицата – там, където сега се прави политиката. Както беше в началото на 2013 г.

Заложник ли е БСП на "модела КОЙ"?

Всички партии са заложници на този модел. Без изключение, макар и в различна степен. Не мисля, че точно БСП е най-големият заложник. Тя отдавна не е толкова интересна за силите, които стоят зад модела "КОЙ“. Трябва да се вгледате по-внимателно в поведението на управляващите партии, за да разконспирирате днешните проявления на този модел.

Какви са според вас задачите, които трябва да реши предстоящият конгрес на БСП и какво реално очаквате да се случи?

Конгресът трябва да прекрати безсмислените идеологически упражнения и исторически разходки в миналото и да впише партията в реалния живот. Да я организира и мобилизира като реална и действена опозиция.

Има ли необходимост от промяна в начина на управление на левицата? И има ли нужда от персонална смяна на лидера, каквато ще се обсъжда на конгреса?

Има нужда.

Защо в БСП изглежда, че не могат да се оформят естествени лидери, а някак си винаги те са по-скоро назначени от предходния председател?

Дали това е вярно или не, ще се разбере на конгреса. Не е вярно, че не се оформят естествени лидери. Въпросът е дали партията има сили и възможности да ги придвижи нагоре, за да ги реализира на мястото на т.нар. изкуствени лидери, доколкото подобна метафора е уместна. Всеки един от претендентите за лидерския пост се е налагал дълго време като естествен лидер.

Основното състезание за лидер на БСП се очертава между Михаил Миков и Корнелия Нинова. Твърди се, че Нинова залага на сътрудничество с АБВ и някакво възстановяване на единството на левицата. Готови ли са привържениците на БСП за това?

Не съм сигурен, че единството на левицата следва да се разглежда като механичен сбор от партии, повечето от които са парчета, отцепили се от самата БСП. Според мен това беше грешката на Реформаторския блок, който затъна в личностни спорове. И изобщо не съм сигурен, че точно Корнелия Нинова има предвид точно това. Единството на левите сили на първо място е програмен въпрос и на последно място – организационен и лидерски. Мисля, че Нинова разбира много добре това.

Може ли БСП да излъчи конкурентен кандидат-президент и очаквате ли обединение на БСП и АБВ зад общ кандидат? Какъв е кръгът на евентуалните претенденти?

Ако кандидатът за президент на левицата стане плячка на претенциите на БСП, АБВ или на другиго, нищо няма да се получи. В края на годината ще избираме не лидер на левицата или на десницата, а президент и на левите, и на десните, и на всички български граждани. Левицата трябва да намери начин да се обедини зад кандидатура, която да излъчва увереност, че няма да противостои на разбиранията на левите хора за това, което трябва да прави президентът, но да е приемлив и за много по-широк кръг от граждани. Новият президент на България трябва да даде нова визия за външната политика на страната в една изключително сложна и постоянно усложняваща се геополитическа среда, която заплашва дори самото съществуване на българската държава. Това не е задача, която е по силите на една или друга партия.

Смятате ли, че АБВ губи или по-скоро печели от съвместното управление с ГЕРБ и ако БСП започне да си партнира с Първанов, това как ще ѝ се отрази?

Участието на АБВ в правителството на ГЕРБ силно намали привържениците на Първанов, които той до този момент имаше в редиците на БСП. Собствени загуби АБВ не е претърпяла, защото запазва електоралния си потенциал, но диалогът с БСП е труден и ще бъде труден, докато партията е част от дясното мнозинство.

Смятате ли, че умереният тон на БСП към ГЕРБ е подготовка за по-тясна колаборация на следващ етап, включително съвместно управление?

Не, няма никакъв умерен тон. Ако има проблем, той е, че няма никакъв тон. Всяко колаборация с ГЕРБ ще означава край за БСП и този път завинаги. Ако БСП все още се държи над водата, образно казано, то е защото продължава да олицетворява надеждата на много хора, че управлението на ГЕРБ може да бъде съборено и прекратено.

Какво липсва на БСП, за да изглежда нормална, модерна, европейска лява партия?

БСП е съвсем нормална и истинска партия за разлика от много други партии. Преживява криза на средната възраст, тъй да се каже. Ако ми кажете, че социалистите във Франция или социалдемократите в Германия изглеждат по-нормални, няма да се съглася, защото преживяват същата криза в очите на собствените си привърженици.

Защо смятате, че в първия мандат на ГЕРБ БСП изглеждаше като по-солидна опозиционна партия с политически тези, а сега тази ниша не е заета от нея?

Защото финалът на онова усилие бе кабинетът "Орешарски“ и Делян Пеевски и това още не може да бъде забравено и простено.

Как тълкувате високия рейтинг на Татяна Дончева, чието "Движение 21" на предходните избори спечели общински съветници – смятате ли, че това е потенциална заплаха за БСП в левия сектор?

"Движение 21“ не прави заявки за позициониране в лявото пространство и това поставя граница между него и левите партии, не само БСП. В началото имаше хора от БСП, които се придвижиха в тази посока, но това спря и в момента никой не преминава границата и в двете посоки. Още повече, че повечето от общинските съветници на "Движение 21“ на практика са част от десните мнозинства. В София, например, е така.

Кое според вас е най-сериозното предизвикателство за правителството? Очаквате ли някакви сътресения и евентуални предсрочни избори?

Казват, че парите в държавата са свършили, че ЕК спира субсидиите, че влизаме в "гръцки“ сценарий и спирала от нови дългове, за да погасяваме старите. Ако това е вярно ни очаква тежка бюджетна криза, а икономиката, така или иначе, е в колапс отдавна. Не знам докъде е истината и докъде преувеличението в тези твърдения, но ако има и частица истина в тях, предсрочните избори са неизбежни.

Още от Интервюта

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?