Южен потоп

Русия и Италия взеха решение да построят най-големия подводен международен газопровод. Пропускателната способност на "Южен поток" от Русия до България в хода на преговорите между премиерите Владимир Путин и Силвио Берлускони неочаквано нарасна от 31 млрд. до 63 млрд. кубически метра при едновременно съкращаване на разходите от 25 млрд. евро на 8.6 млрд. долара. Това се казва в анализ, поместен в деловия руски вестник "Комерсант" в понеделник.

Според експертите числата засега не значат нищо, защото тази договореност демонстрира решимостта на Москва да лиши конкурентния европейски проект "Набуко" дори от минималната надежда за ресурси. Обаче икономиката на "Южен поток" става все по-съмнителна, продължава коментарът.

В петък неочаквано дори за специалистите, които водят преговорите за газопровода "Южен поток" към Европа по дъното на Черно море, в Сочи на среща на премиерите на Русия и Италия беше решено да се увеличи мощността на подводния участък на газопровода от 31 млрд. на 63 млрд. куб. метра.

Ръководителят на "Газпром" Алексей Милер потвърди, че "най-главната новина като резултат от преговорите е договореността с компанията ЕНИ за увеличение на проектната мощност на "Южен поток" до 63 млрд. кубометра". Друг участник в преговорите в Сочи уточни пред "Комерсант", че "този проект се роди днес". Милер назова и стойността му – 8.6 млрд. долара.

"Документите, които днес бяха подписани, свидетелстват за началото на реализацията на проекта "Южен поток" – както морският участък, така и сухопътните през транзитиращите страни", резюмира в петък президентът на "Газпром". В петък бяха парафирани споразуменията с Българския енергиен холдинг, с гръцката ДЕПА и "Сърбиягаз". Документите определят и срока за създаване на смесеното дружество, разработването на технико-икономическа обосновка и сравнителна технико-икомическа обосновка.

В следващите дни всички страни ще пристъпят към създаването на управляващи комитети за сухопътните транзитни участъци и за формирането на работни групи.

"Създаден е точен график за работа на управляващите комитети. Смесените дружества с компаниите, които ще представляват транзитиращите страни, ще бъдат регистрирани в най-близките седмици. Става дума за това, което ще бъде направено до края на месеца", уточни ръководителят на "Газпром".

Увеличаване на мощността на тръбите при намалено търсене?

Целта на "Южен поток", както и на "Северен поток" е диверсификация на маршрутите на доставки. Сумарно двата газопровода ще позволят на Русия да доставя в Европа до 118 млрд. куб. м газ, което превишава обема на транзита на газ през Украйна за 2008 г. Интересното е, че в момента експортът на "Газпром" за ЕС пада.

Параметрите на проекта обаче предизвикват удивлението на независимите експерти. "Морските участъци по дъното на Черно море (900 километра) и на Адриатическо море (100 км.) и сухопътните в Европа до Баумгартен в Австрия (2700 км.) ще струват на участниците в проекта не по-малко, отколкото ще струва аналогичният проект "Северен поток", километър от който официално се оценява на 5 млн. долара, коментира директорът на "East European Gas Analysis" Михаил Корчемкин. При това тръбата на "Южен поток"е по-дебела, по-тежка и следователно – по-скъпа.

Ако се смятат дори по цените на "Северен поток", двете подводни тръби на "Южен поток" ще струват не по-малко от 10 млрд. долара, а европейските сухопътни газопроводи (по 4 млн. долара за километър) – около 22 млрд. долара. Минималната стойност на проекта извън руската територия е около 32 млрд. долара, смята експертът.

В своето представяне пред западните инвеститори през февруари "Газпром" показваше приблизително същите числа – 19-24 млрд. евро за строителството на газопровода по суша в ЕС и по море при мощност на тръбите 31-47 млрд. куб. м. А в Генералния план за развитие на газовия отрасъл до 2030 година се казва, че "за реализацията на "Южен поток" на територията на Русия ще е нужно изграждането на около 2400 км газопроводи, което ще струва още 5-10 млрд. долара.

Дори да се допусне, че въпросът с цената ще бъде уточнен в процеса на реализация на проекта, възниква и проблемът с търсенето. Първоначално "Южен поток" беше предназначен не за увеличаване на доставките, а за "повишаване на гъвкавостта". Пред "Комерсант" източник от "Газпром" потвърди, че "засега е рано да се говори за нови клиенти – има такива, но са недостатъчно".

"Да се гледа икономическата целесъобразност"

И въпреки това "реализацията на проекта започна", заяви Алексей Милер в петък в Сочи. Изпълнителният директор на ЕНИ Паоло Скарони отбеляза, че подписаният документ е "поредното потвърждение за твърдото намерение на компаниите да продължат развитието на проекта "Южен поток", като се отчита неговото стратегическо значение и най-важен принос за осигуряването на надеждността на доставките на газ за Европа". А италианският премиер Силвио Берлускони добави: "Мисля, че можем да се смятаме за държава с голям късмет, получаваща енергийни ресурси от приятелска страна – Русия, никога не нарушаваща своите ангажименти".

Владимир Путин, на свой ред, подчерта: "Това не пречи на Европа да разширява географията на своите доставчици, а на нас не ни пречи да разширяваме географията на партньорите, на които бихме могли да доставяме нашите енергийни ресурси". По думите му, "най-добре е да не се политизират тези въпроси, а по-добре да се гледа икономическата целесъобразност, а тя е очевидна".

Още на следващия ден премиерът разшири географията на партньорите. По време на срещата на Владимир Путин с премиера на Турция Реджеп Ердоган беше взето решение да се "започне конкретно обсъждане" на разширяването на газопровода "Син поток", който преминава от Русия за Турция по дъното на Черно море. Става дума за строителството на трета отсечка, която ще увеличи неговата мощност от 16 милиарда куб. м. газ годишно до 24 милиарда куб. м.

Валерий Нестеров от "Тройка Диалог" смята, че увеличаването на мощността на "Южен поток" и на "Син поток" има за цел да направи впечатление на Европа и да омаловажи значимостта на конкурентния европейски проект за газопровод "Набуко", изтласквайки го от ресурсите и отдалечавайки сроковете му за реализация.

"Време е да се преименува "Газпром" в министерство на външната енергийна политика. Този проект представлява директна заплаха за националната сигурност, тъй като той забавя устойчивото развитие на страната, за което просто няма да останат пари", добавя Михаил Корчемкин. Валерий Нестеров пояснява, че руските проекти, най-вероятно, ще имат трудности с гарантираното търсене, а нали "Газпром" трябва да изпълнява и други транзитни договори – включително и с Украйна.