За 10 години от България са изтекли $16 млрд. главно към съседни държави

Около 38 млрд. долара за изтекли нелегално от България между 2001 и 2010 г. към офшорни зони, съобщи преди няколко дни американската организация Глобал файненшъл интегрити". Според Кларк Гаскоан от организацията сумата е доста завишена и зависи каква методика се използва за изчисляването ѝ. Посочваната от организацията сума се равнява на половината годишен брутен вътрешен продукт на държавата, или за посочения период всяка година се се "изпарявали" около 10% от БВП.

"Първо, нека поясня, че имаме различни критерии по отношение на нелегалните парични потоци. Те са повече и по-малко консервативни", обясни в петък пред БНР Гаскоан.

"Според по-консервативните от България са изтекли 15 милиарда и 850 милиона долара. Ние по-скоро залагаме на това число. По-малко консервативният критерий сочи близо 40 милиарда долара. В тях обаче вероятно се включват и легалните парични потоци", казва служителят на организацията.

"При по-консервативния метод включваме повече форми на нелегални парични трансфери, като преноса на пари кеш през граница в куфарчета, транзакции, които се извършват от една и съща страна и при които фактурите на внасящата и изнасящата страна съвпадат", продължава обяснението си той.

Според него няколко са причините за нарастването на нелегалните потоци с пари, които не се коренят само в по-либералното законодателство от последните години.

"Разбира се, България има какво да направи в това отношение, но много от потоците бяха улеснени от международната финансова система - данъчния рай, тайната на влоговете в страни като Швейцария, Кипър, Лихтенщайн, Британските Вирджински острови и дори места като Великобритания и Съединените щати, където много лесно могат да се създават фирми фантоми и в тях да се прехвърлят пари от страни като България", обяснява Гаскоан.

"Глобал файненшъл интегрити" е изчислила, че един трилион долара годишно изтичат от развиващи се страни към държави, осигуряващи тайна на влоговете и данъчен рай, както и към международни финансови центрове като Ню Йорк, Лондон и Париж.

"Направихме проучване преди няколко години и открихме, че потоците от пари от държави като България отиват към развити икономики от същия регион, така че трансфери от страната ви има към Кипър, Малта, може би към Латвия, а също и Швейцария, и Лихтенщайн, в европейския данъчен рай, както и в развити финансови центрове като Лондон, Париж, дори Берлин", пояснява Кларк Гаскоал.

Той прави разбивка на потоците нелегални пари.

"Около 4.8 млрд. долара от нелегалните парични потоци идват от липсата на фактури при търговията. Това е техника за пране на пари, която се използва за пренос на нелегални потоци, но се прилага и за пренос на пари от избегнато данъчно облагане. Между 10 и 30 милиарда изтичат като нерегистрирани парични потоци, които често са форма на корупция и подкупи".

Според него българското правителство може да направи няколко неща, за да намали тези потоци. Едното от тях е да поиска от финансовите институции, които работят в България, да са наясно с реалните хора, които притежават фирмите, корпорациите, тръстовете и фондациите, които правят бизнес с тях, и най-вече да не се толерират фирми фантоми.

"Това може да стане чрез регулаторна рамка на финансовите институции и те да отказват да приемат пари от хора, след като не знаят кои са те. Това е един от лесните методи, чрез който да се спре прането на пари извън страната, и е една от сериозните мерки, които ще подобрят сериозно положението в България, а България освен това е и член на ЕС", казва служителят на американската организация.

"В самия съюз вече бяха разгледани няколко мерки в тази насока. Една от тях е всяка страна да докладва за печалбите си, платените данъци, продажбите, субсидиите чрез финансовите си институции", продължава той и предупреждава, че финансовите институции или по-скоро мултинационалните корпорации докладват печалбите си по групи - общите данъци и печалби. "Сами можете да се сетите дали докладват данъците от данъчния рай, например", отбелязва Гаскоан.

"Европейският съюз скоро съобщи, че ще поиска финансовите институции да съобщават печалбите си всяка страна поотделно. Пет страни членки - Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания, оповестиха съвсем скоро, че ще обменят помежду си информация за данъците. България би трябвало да попита тези страни дали може да стане част от тяхното споразумение. Това би било от изключителна полза", завършва Кларк Гаскоан от "Глобал файненшъл интегрити".