За 2.5 млрд. лв. годишно: Вносът и транзитът на руски газ вече се облагат с такса

От днес операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи ще трябва да декларират внесения и транзитиран руски природен газ, за да се начислява такса от 20 лв./МВтч, гласят приети от парламента промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Те са публикувани в Държавен вестник в петък.

Също така данъкът свръхпечалба, въведен за енергийните фирми, включително "Лукойл Нефтохим", се променя от 33 на 50 процента. За миналата година бургаската рафинерия внесе 90 млн. лв. солидарна вноска в бюджета заради печалбата си от високите енергийни цени. Каква ще е сумата за следващото плащане зависи от цените на горивата през настоящата година, които са по-ниски от предходната, и вероятно вдигането на размера на данъка свръхпечалба е за запазване на приходите от него.

Освен това цената на внесения суров руски петрол не може да бъде по-ниска от котировката по Platts за съответния период на покупката. Вероятно целта на тази промяна е да се избегнат вътрешните ходове на "Лукойл", с които успява да внася в Бургас на по-ниски от тези цени и така да реализира по-високи печалби от българския си пазар.

Акцизът върху вноса и транзита на руския природен газ обаче се очертава най-сериозният финансов удар за хазната след влизането в сила на промените. Те ще осигурят в бюджета над 500 млн. лв. оше през тази година – за двата месеца и половина, а на годишна база приходите от този акциз ще са около 2.5 млрд. лв., а може и повече.

Само от извършвания транзит на руски газ през България до Сърбия, Гърция и Македония от около 10 млн. МВтч месечно, годишните приходи ще са 2.4 млрд. лв. Отделно "Лукойл Нефтохим" потребява около 7.3 млн. МВтч годишно, което са още 146 млн. лв. от новия акциз. Отделно обаче, по информация на търговци на природен газ, в страната ни се внася и търгува руски газ дори на държавната газова борса – хъб "Балкан". Какви са тези количества, никой не може да каже, защото няма изисквания за сертификат за произход, а дори и да се представя такъв – става въпрос за декларация от доставчика, която реално няма как да се потвърди.

Твърди се също така, че газоразпределителни дружества си осигуряват руски природен газ. Косвено това се потвърждава от Българската асоциация "Природен газ", която в писмо до президента Румен Радев и председателя на парламента Росен Желязков предупреждава, че този акциз ще повиши цените за клиентите им, сред които има и домакинства.

В приетите поправки изобщо не е записано как ще се доказва произходът на газа. Което отваря вратата за възможни манипулации от страна на контрагентите, които внасят или транзитират природния газ през страната ни.

Според влезлите в сила законови текстове операторите на газопреносната мрежа (какъвто е държавният "Булгартрансгаз") и на газоразпределителните мрежи, след които е "Овергаз", ще трябва да подават акцизна декларация, с която да обявяват ежемесечно количествата внесен и транзитно пренесен природен газ с произход от Русия, определени в мегаватчаса за предходния месец, както и дължимите енергийни вноски за същия период.

Вноските ще се плащат към Агенция "Митници". Ако се следва логиката на събирането на акциза, той би трябвало да се начислява на купувача на внесения или транзитирания природен газ и да се плаща на операторите на газовите мрежи, но тук се отива в друг тип договорни отношения, които не е ясно как ще се регламентират. Има тълкувания, че акцизът ще се начислява и ще се плаща от вносителите на руския газ или фирмите, които го пренасят през България чрез резервиран капацитет.

Посланикът на Сърбия в София Желко Йович междувременно е изразил на среща с лидера на проруската партия АБВ Румен Петков безпокойството от въведения акциз. Според него допълнителната финансова тежест върху цената на газа ще повлияе върху социално-икономическата среда от гледна точка на общата енергийна несигурност в Сърбия и региона.  Той се е оплакал, че сръбската страна изобщо не е била уведомена за намерението на България да въдеде този акциз.

Според пазарни играчи, ако целта на корекциите е била събиране на допълнителни приходи в бюджета, е трябвало изискването да важи за "Газпром" или нейни фирми. Руската компания е резервирала почти изцяло капацитета на междусистемните връзки на България за внос от Турция и за износ към Сърбия и Македония, както и известна част към Гърция. Други са на мнение, че именно това се случва, но не толкова директно.

Ако пък е целта е била възпрепятстване на вноса на руския газ чрез оскъпяването му за потребителите в съседните страни, предстои да се види какъв ще е ефектът.

Предвижда се за невнесените в срок енергийни вноски – 14 дни след приключването на отчетния месец, да се дължат лихви. Ако пък операторите не декларират в срок внесените и транзитирани количества руски газ, ще бъдат глобявани между 20 и 50 хил. лв., а при повторно нарушение санкцията ще се удвоява.

Законовите поправки предвиждат също така изтегляне на всички държани извън България задължителни 90-дневни запаси на нефт и нефтопродукти, които трябва да имат компаниите, занимаващи се техния внос и търговия. След дългогодишни спорове за монопола на "Люкойл" върху данъчните складове, бе разрешено тези запаси да се съхраняват и страни членки на ЕС. По данни на Българската петролна и газова асоциация около половината от запасните количества се държат основно в Унгария, Италия и Словакия.

Сега държателите на такива запаси трябва да ги върнат в България до 30 юни 2024 г. До края на настоящата година те може да са до 50 процента, към 31 март 2024 г. трябва да спаднат до 25 процента и вече от 1 юли 2024 г. всички задължителни запаси да са в български данъчни складове.

Влизат също така в сила забраната на внос на суров руски петрол от 1 октомври 2024 г. и изискването на постепенната му замяна дотогава, както и назначаването на особен държавен управител в "Лукойл Нефтохим", ако е застрашена сигурността на доставките.