За 3,5 години Комисията за защита на личните данни не е свършила нищо

За 3,5 години Комисията за защита на личните данни не е свършила нищо

От създаването си през май 2002 г. Комисията за защита на личните данни не е свършила практически никаква работа, но до края на 2005 г. е похарчила бюджетни средства в размер на 2,7 млн. лв. Това показва одит на Сметната палата за дейността на комисията, резултатите от който бяха огласени във вторник от председателя на палатата проф. Валери Димитров и от члена ѝ Горица Грънчарова - Кожарева.

Комисията за защита на личните данни е създадена през май 2002 г., одитът обхваща периода 1 януари 2003 – 31 декември 2005 г., но за трите и половина години на съществуване до края на одитирания период комисията се е занимавала основно с плащането на наем и закупуването на леки коли за нуждите ѝ, но не и с основните ѝ задачи, за които е създадена – да защитава личните данни на гражданите, да санкционира нарушителите им и да създаде публичен регистър на администраторите на лични данни, тоест на лицата, които имат право да събират и обработват данни за гражданите с оглед на пряката си работа.

ЕК критикува България за липса на защита на личните данни

Същевременно защитата на личните данни бе сфера, за която България получи изрични предупреждения за сериозни пропуски в мониторинговите доклади за напредъка в подготовката за присъединяването към ЕС, припомни членът на палатата Горица Грънчарова.

Личните данни са информация, която засяга личността на всеки гражданин, като възраст, местоживеене, здравно състояние, семейно положение, трудови договори, получавано възнаграждение, банкови сметки и др. Те подлежат на конфиденциалност според приетия в началото на 2002 г. Закон за защита на личните данни и не могат да бъдат използвани за други цели, извън тези, за които са били събирани.

Одитът на Сметната палата е установил, че за трите и половина години на съществуване на органа до края на 2005 г. са похарчени над 2,7 млн. лв. бюджетни средства. Парите са отишли за плащане на заплати на 96-членния състав и за двегодишен наем на офис помещения в близост до НДК, след като са били отхвърлени две предложения на Министерския съвет за предоставяне на държавна сграда. За наем са плащани 20 хил. лв. месечно. Одиторите са установили също, че половината от заетите в комисията нямат трудови договори, а се водят основно на друго работно място, което законът забранява. Неправомерно са платени и 20 хил. лв. наем за жилище на член на комисията, които трябва да бъдат върнати.

Документите на комисията отлежават в чували в офиса ѝ

За посочения период органът не е свършил основното си задължение – да създаде публичен регистър на администраторите на лични данни, тоест на всички лица и организации, които имат право да събират за нуждите на работата си такива данни. Това са поне 1 млн. лица и организации, по експертни данни, сред които всички работодатели, лекари, банкери, застрахователи, служители от държавната администрация и т. н. Влизайки в офиса на комисията, одиторите са установили, че документите на около 150 хиляди администратори на лични данни отлежават в чували и дори не са заведени, че са постъпили в комисията.

Годишно са били подавани 60-70 жалби на граждани за нарушения на спазването на тайната на личните им данни, но разглеждането на всяко от тях е било разтеглено във времето в продължение на поне година. За цялото си съществуване органът е извършил около 17 проверки и не е наложил нито една санкция на нарушител на опазването на тайната на личните данни.

Нито една санкция няма за нарушения на тайната на личните данни

В публичното пространство излязоха случаи на драстични нарушения на тайната на личните данни, които останаха без каквито и да било последствия. Така например по време на предизборната кампания за народни представители през 2005 г. зам.-председателят на НДСВ и тогава кандидат за депутат Долорес Арсенова разпрати лични покани до избиратели, които за първи път ще гласуват, с призив да упражнят вота си. Въпреки скандала откъде тя има данните с имената и адресите на тези граждани, случаят остана без последствия.

По същото време НДСВ разпрати също по пощата 20 хиляди покани до конкретни избиратели да участват в томболата, организирана от царската партия за стимулиране на избирателната активност. Също не стана ясно откъде НДСВ има тези адреси.

Миналата година, в едно от разследванията за източване на Държавния резерв, в офиса на бизнесмена Мирчо Петров, участват в кръга от фирми на ДПС, заподозрени в източването на резерва, бяха открити чували с документи на Комисията за защита на личните данни. Така и не стана ясно какви са били тези документи и какво са търсели в частния офис.

5-членният състав на този орган бе избран от предишното народно събрание по предложение на правителството на Симеон Сакскобургготски. Председател на комисията е Иво Стефанов. 5-годишният ѝ мандат изтича през май тази година.

Още от България