За българската олигархия и нейните метастази

Фирмите в един от нашите градове не се усетиха как докато воюват една с друга и с огромни усилия се опитват да правят бизнес, кога честно и почтено, кога не толкова, защото все пак оперират в нещо като джунгла, една "избрана” Фирма реши да не действа чрез пряката конкуренция с тях, ами да заложи на правилните хора в този град, които са хора на правилните хора в тази държава.

Резултатът – тези фирми сега едва кретат, докато онази "избрана” Фирма печели всички общински и държавни поръчки, разпростира се из много дейности и се разплува метастазно, врежда свои пратеници в общината да се грижат за интересите ѝ и, естествено, за интересите на правилните хора, които са хора на правилните хора в държавата и за интересите на правилните хора в държавата – също.

"Избраната” Фирма мачка и смазва останалите и целият град ѝ целува ръцете.

Безнадеждно "прецаканите” фирми гледат в потрес, страдат и ронят сълзи, но нищо не правят и постепенно за всички тях става все по-късно, все по-безнадеждно късно.

Университетите в една от важните обществени науки не се усетиха как докато воюват един с друг и с огромни усилия се опитват да печелят студенти, кога честно и почтено, кога не толкова, защото все пак оперират в нещо като джунгла, един "избран” Университет реши да не действа чрез пряката конкуренция с тях, ами да заложи на правилните хора в този бранш, които са хора на правилните хора в тази държава.

Резултатът – тези университети сега едва кретат, докато онзи "избран” Университет печели държавни пари и пари от фондове за научни изследвания, властниците стават доктори и доктори на науките, доценти и професори в него, той превзема всички лицензионни, оценяващи и акредитационни институции и вече от него зависи какво и как ще се прави в съответната научна област, кой ще е Учен, и кой учЕн в нея, като по този начин се разпростира по целия преподавателски и научен спектър и се разплува метастазно, спирайки кислорода на останалите университети.

"Избраният” Университет мачка и смазва останалите и всичко живо във въпросната наука му целува ръцете..

Безнадеждно "прецаканите” университети гледат в потрес, страдат и ронят сълзи, но нищо не правят и постепенно за всички тях става все по-късно, все по-безнадеждно късно.

Партиите в нашата политическа система не се усетиха как докато воюват една с друга и с огромни усилия се опитват да правят политика, кога честно и почтено, кога не толкова, защото все пак оперират в нещо като джунгла, една "избрана” Партия реши да не действа чрез пряката конкуренция с тях, ами да заложи на правилните хора в политиката, които са хора на правилните хора в тази политическа система.

Резултатът – тези партии сега едва кретат, докато онази "избрана” Партия печели едни след други поредните национални и местни избори, разпростира се из всички администрации и се разплува метастазно, врежда свои партийни протежета из всички сектори и дейности на централната и местната власт, оперира с финансите на държавата, обраства с повсеместна номенклатура и контролира все повече какъвто и да ни хрумне процес, каквато и да се досетим сфера в страната и общините, като дава да се разбере, че който не е неин член или симпатизант, няма бъдеще, няма бизнес, няма шансове, няма сигурност, а в скоро време няма да има право да говори, да протестира, да прави каквото и да било, та даже и да мисли.

"Избраната” Партия е Партията на власт, Партията на Властта, властта принадлежи на тази Партия на Властта и де що има политици и кандидат-политици целуват ръцете на нейните лидери.

Безнадеждно "прецаканите” партии гледат в потрес, страдат и ронят сълзи, но нищо не правят и постепенно за всички тях става все по-късно, все по-безнадеждно късно.

Футболните отбори в националното ни първенство не се усетиха как докато воюват един с друг и с огромни усилия се опитват да печелят мачове, точки и купи, кога честно и почтено, кога не толкова, защото все пак оперират в нещо като джунгла, един "избран” Отбор реши да не действа чрез пряката конкуренция с тях, ами да заложи на правилните хора във футбола, които са хора на правилните хора в България.

Резултатът – тези отбори ще започнат все повече да западат и да падат, докато онзи "избран” Отбор е обезпечаван от правилните хора в България със спонсори, с ресурси, с възможности, със съдии, а правилните хора във футбола като марионетки, слуги и подлоги на правилните хора в България ще си вършат работата, като закриват врагове и опоненти на Отбора на правилните хора в България, като гарантират, че на футболното поле няма да има изненади за този Отбор, с други думи – като изпълняват мръсната си и корумпирана роля на марионетки, слуги и подлоги.

Така правилните хора в България ще начесват ниските си страсти и низките си пристрастия, като техният Отбор им носи дребни радости и едри приходи, а той самият ще се разпростира във всички турнири, БФС-та, комисии и съдилища и ще се разплува метастазно със служебни и осигурени победи, със скъпи куци коне от Африка, Азия, Латинска Америка и Северния ледовит океан, разбивайки, пребивайки и убивайки цялата конкуренция, както подобава на Отбора на Властта, на Отбора на Партията на Властта, на Отбора на Олигархията, на Отбора на Силовите структури (държавни и частни), на Отбора на Новото Статукво, при което 4-5-6% от българите живеят в супервисок, плячкаджийски, тоталитарно-демократичен жизнен стандарт, а другите 94-95-96% водят битка за оцеляване, подложени на трудно управляемия риск при най-малък пробив в тяхната жизнена стратегия, да започнат да валят към социалното дъно и да се превръщат в социални маргинали, боледуващи от социална анемия, апатия, аномия и аномалия...

"Избраният” Отбор ще мачка и смазва останалите отбори и всеки друг отбор, който иска да живурка някак и да играе през юли по два мача извън България, ще му целува ръцете – на него, на правилните хора във футбола и най-вече – на правилните хора в България.

Безнадеждно "прецаканите” отбори обаче продължават да се правят, че не виждат какво се случва буквално пред очите на цяла демократична България, смятат, че правят исторически компромис като си траят, затова много скоро ще започнат да гледат в потрес, да страдат и да ронят сълзи, но така и няма да нададат поне вик на несъгласие, затова за всички тях ще започне само след известно време да става все по-късно, все по-безнадеждно късно.

Съвсем трети въпрос е, че избраният "Отбор”, обречен, призван и призован да стане най-най-най-силният, единственият и неповторимият у нас, ще катастрофира неизменно при първата си поява по света – от Ванкувър до Владивосток, защото такава е неизбежната съдба на Отбора на Олигархията – Олигархията може да съсипе футбола, образованието, бизнеса и демокрацията в България, но нищо стойностно, нищо европейско, нищо с международно качество и значимост не може да направи.

Защото е примитивна, некомпетентна, плячкаджийска и несъстоятелна. Във всяко едно отношение.

*Коментарът е от блога на Николай Слатински