За България е важно да има алтернатива на енергийните източници

Г-н Калфин, по какъв начин България може да преодолее скептицизма на европейците към разширяването?

Трудна е задачата България сама да се пребори с този скептицизъм, защото той не е свързан и с България. Аз непрекъснато се срещам и с външни министри, и с депутати и с политически и икономически фактори в старите страни-членки на ЕС.

Тук може да се направи една разлика. Бизнесът е по-скоро доволен от разширяването и той оценява ползите от процеса, защото след разширяването новите страни-членки осигуряват по-добър пазар. Те са по-голям търговски партньор на старите членки, отколкото САЩ. Осигурява се възможност за инвестиции, за по-конкурентни производства и т.н.

Дебатите по разширяването в редица европейски страни по-скоро се отнасят към вътрешни проблеми. Работни места, страх новите членки да не заемат работните места на старите; страх, че се насочват инвестиции към новите членки; страх, че част от европейските фондове се разпределят по друг начин и се насочват масово към новите страни-членки отново за сметка на старите. Това нещо съществува на ежедневно равнище, на равнището на европейските граждани и това поражда този скептицизъм и той не е толкова към България. Аз лично не съм чул някой да каже, че България е голям проблем за ЕС.

Доколко той се подсилва и от проблемите в страната ни и какви доказателства, че вървим напред, ще можем да дадем до април?

В България в момента се работи много интензивно. Хубавото е, че натискът – и общественият, и политическият, е към нашето правителство. Той не обвинява Брюксел и неговите чиновници. Ние оценяваме, че правим тези промени заради самите себе си, заради нашата страна и че те са положителни.

Факт е, че изгубихме доста време. Съдебната реформа можеше да се направи много по-рано, а не сега, в последния момент, но вместо да се връщаме назад, по-добре да видим какво можем да направим към момента. Сигурно ще останат и сфери, в които ЕС и след доклада през май ще запази много острото си внимание. Мониторинговият процес ще продължи, ще се пишат редовни доклади за България, ще се правят оценки, има инструменти, с които страната ни може да бъде наказана и които ние трябва да избегнем на всяка цена.

С потвърждаването на датата за членство от 1 януари 2007 г, което очаквам да стане през юни, съвсем няма да спрат промените в България. Те просто трябва да продължат, ако искаме максимално бързо да съкратим разликите с европейските страни по отношение на икономическото развитие и жизненото равнище.

Кои са сферите, които най-вероятно ще продължат да бъдат обект на внимание?

Една от тежките сфери е именно съдебната реформа, борбата с корупцията, с престъпността. Там съм убеден, че ще продължи много активно мониторингът на това, което се случва в България, още повече, че тези промени в законодателството ще влязат в сила някъде около съставянето на доклада. Всъщност, докладът може да отбележи нормативните промени, но трудно може да отбележи резултата им.

Втората област, в която също няма да можем да си свършим преди май месец ангажиментите, е селското стопанство. Там има изключително много административни и не само административни действия, които трябва да се направят и които правим всичко възможно да се свършат до края на годината преди членството. След това работата ще продължи.

Тежка е реформата и всички действия с така нареченото социално включване. Това означава максимално включване примерно на ромите - образование, жилищни програми, работа. Това означава постепенно затваряне на социалните домове – за деца, на хора с увреждания, които биха могли да намерят приемни семейства. Идеята в Европа е, че тези хора трябва да живеят в семейна среда, а не в домове, но това става бавно и зависи включително и от желанието на семействата да приемат подобни хора.

Има редица проблеми, които трябва да продължим да решаваме и то с доста голямо напрежение в бъдещето.

През тази година трябва да се реши и кои ще са приоритетните области, които ще финансираме след влизането в ЕС.

Те до голяма степен са избистрени с Националния план за развитие. По принцип, националните планове за развитие се сглобяват в общия европейски план за развитие 2007-2013 г. В рамките на това сглобяване, ако възникнат някакви промени, ще ги отразим и до края на годината планът ще бъде приет. В него има посочени приоритетни области, в които ще се насочи финансирането.

При всички случаи те са свързани със селско стопанство, регионално развитие, особено развитие на отдалечени региони – по отношение инфраструктура, нови технологии, иновации в бизнеса. Основната посока на тези средства би трябвало да бъде повишаване на производителността и на конкурентноспособността.

Ще получим от ЕС над 11 млрд. евро за 7 години. Не трябва обаче да живеем с мисълта, че това са средства, които ще ни се дават непрекъснато, за да си допълваме доходите. Това са средства, на които трябва да гледаме като на нещо временно, което трябва да инвестираме, за да създаде траен ефект след това.

Има значителна част съфинансиране и българският бюджет би трябвало да отдели за това средства. Има две школи. Едната е доста крайна и казва, че за да се постигне максимален ефект, нашето съфинансиране трябва да бъде само в тези области, в които ЕС отпуска фондове, което да доведе до концентрация на повече капитали в тези области, за да се получи някакъв видим резултат. Има и друго, по-умерено мнение, на което съм привърженик и то е, че има области, които не са покрити от европейските фондове и които съвсем не трябва да остават извън борда на бюджетното внимание.

Ние не можем да разчитаме, че изцяло с европейски средства ще си решим проблемите, свързани с иновациите, социалната интеграция, реформата в здравеопазването, реформата в образованието. Това са проблеми, които изискват и значителни средства.

А има ли вече обща идея в правителството кой подход на инвестиране на европейските средства да се избере – т.е. дали да се финансират области-локомотиви или да се дават пари за изостаналите райони?

Такава дискусия тече и в ЕС. При всички случаи, обаче, за следващи я бюджетен период 2007-2013, подходът ще бъде смесен. България има средства, които са специално отпуснати за отдалечени региони.

Един от основните спорове по европейския бюджет беше за това, че английското тогава председателство настояваше средствата максимално да се насочат към нови технологии – т.е. към “локомотиви”, а не към развитие на отдалечени региони. Това не се прие и то не от България, а от страните-членки. За нас обаче то е много важно.

Например строежът на пътища и в региони, където няма икономическа концентрация, е част от конкурентноспособността. Те действително създават условия за инвестиции в тези райони. Така, че поне през тези първи 7 години от членството подходът трябва да бъде достатъчно балансиран.

От икономическа гледна точка, разбира се, най-нормалният, най-обоснованият подход е да се съсредоточат средствата там, където дават най-голям резултат. Но не може да се приеме чисто икономическият подход.

Покрай кризата с руския газ ЕС все повече мисли за диверсификация на доставките на горива...

ЕС започна да мисли по една отречена от него тема – единна енергийна политика на Съюза и тази тема вече се поставя на всички форуми. Досега са бягали от нея, защото много страни свързват единната енергийна политика с източниците на енергия и понеже основният проблем е свързан с ядрената енергия, има различни мнения. Сега той се възражда с друг аспект – говори се за източници на енергоресурси, говори се за инфраструктура, говори се за обща политика, която да се прави общо от ЕС и според мен това е един много полезен дебат, включително и за България. Това ще помогне и на България да разнообрази източниците си на енергия.

По отношение на доставките на газ, по отношение на петролните продукти, въпреки че пазарът е отворен, ние до голяма степен зависим от доставките от Русия. Пазарен принцип е ако искаме да има пазар, да има някаква алтернатива, така че за България е изключително важно да има някаква алтернатива. Освен това едно от големите пера в износа ни е електроенергията – ние изнасяме за целия регион. Така че не ни е безразлично кои са ни източниците, колко енергия ще произвеждаме и колко продажби ще имаме.

След като говорим за обективни критерии, не можем да отминем въпроса за Никола Филчев. Преди няколко месеца казахте, че за посланици ще се избират най-вече хора от кариерата...

И да довършим изречението. Казах, че ще се стремим да избираме главно хора от кариерата като не изключваме и политически назначения. Има страни, в които са само кариерни дипломати. Те са големи изключения. Във всяка една страна има и политически назначения за посланици.

В случая, очевидно назначението на Филчев не е кариерно. Има три неща, които могат да се кажат.

Първо, в момента резултатът е 13: 1  - от 14 гласувани в правителството кандидати за наши посланици, 13 са кариерни дипломати. Такъв процент не е имало отдавна и аз не мисля, че ще можем да го запазим толкова висок за кариерните дипломати.

Второ, чуха се различни обвинения, че едва ли не г-н Филчев е изпратен с имунитет някъде. Трябва да четем хубаво законите – посланикът на България, и въобще българските дипломати в чуждата страна има имунитет по отношение на приемащата страна. Те нямат имунитет по отношение на нашата страна, така че това не е “скриване” на някого. Ако има някакви обвинения, никакъв имунитет не създава този пост по отношение на националните органи.

И трето, за пореден път някой като тръгне да слиза от власт, включваме цялата си енергия и казваме колко е лош. Защо не го казвахме преди това?!

Това е един много типичен български маниер – когато на някой му свърши мандатът, той става най-лошия.

България е член на НАТО, а след година ще бъде член на ЕС . Така че г-н Филчев ще бъде посланик на държава член на ЕС и НАТО в съответната страна и по този начин той ще трябва да е ангажиран с изпълнение на политиката на НАТО и ЕС в тази страна, да представя ЕС и НАТО. По какъв начин се възприема този факт от партньорите ни?

Аз нямам притеснения в това отношение. Нека да видим как ще започне мандатът на г-н Филчев. Ако има някакви критики по отношение на неговото представяне, сигурно ще станат и публични, нищо няма скрито от медиите.