За честта на един прокурор

За честта на един прокурор

С решение №368/03.10.2011 г. по наказателно дело №1778/2011 г. ВКС потвърди оправдателната присъда на Максим Савов, постановена от Пловдивския окръжен съд на 20 януари 2011 година. Процесът срещу Максим премина през драматични перипетии главно заради упоритото нежелание на прокуратурата да събере доказателства, оборващи обвинението, за които неговата защита многократно настояваше пред органите на досъдебното производство.

Фактите

Максим Савов е на 27 години. Активно спортува и участва в състезания по триатлон. Работи на две места като компютърен специалист, участва в управлението на няколко търговски дружества и получава завидни за българските реалности доходи. Максим е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни, живее с приятелката си Ксения и с двегодишната им дъщеря.

На 13 януари 2010 година той е арестуван в квартално магазинче в Пловдив, докато купува цигари и кафе. По стар народен обичай никой не му обяснява защо е задържан. Опитите му да обясни, че е станала грешка, са парирани с репликата "Млъквай, бе, наркоман".

Едва на другия ден Максим разбира, че продавачката в кафенето е "разпознала" в него човек, който преди седмица я заплашва с нож и взема 484 лева от оборота на магазина. По искане на прокуратурата само на базата на твърде спорното "разпознаване", Максим е задържан под стража.

От самото начало на досъдебното производство защитата на Максим ангажира множество свидетели, според които, в момента на грабежа Савов е бил на работното си място в компютърната зала.

И прокуратурата, и първоинстанционният Пловдивски районен съд (ПРС) декларативно приемат, че свидетелите са "наговорени". Защитата иска записа от охранителните камери, на които са записани както извършителят на грабежа, така и Максим. И прокуратурата, и ПРС отказват, въпреки че впоследствие точно този запис показва съществени различия в ръста и телосложението на двамата.

За сметка на това ПРС и прокуратурата безрезервно се доверяват на разпознаването, при което вече "разпознатият" от продавачката при задържането му Максим отново е поставен за разпознаване между лица, с които няма физическа прилика. Така само на базата на изначално опорочено разпознаване от стресиран до параноя свидетел, Максим е държан под стража в продължение на пет месеца и е признат за виновен от районния съд.

Едва пред Пловдивския окръжен съд процесът придобива разумни измерения. По настояване на защитата, съдът изисква записите от охранителните камери. Назначената от него съдебно-техническа експертиза, извършена от Националния институт по криминалистика и криминология към МВР, доказва, че извършителят на грабежа е бил 10-12 см. по-висок от Савов. Едва сега въззивният съд обръща дължимото внимание на множеството свидетелски показания, оневиняващи Максим.

На 20 януари 2011 г., Пловдивският окръжен съд оправдава Максим, подлагайки на унищожителна критика първоинстанционната присъда и начина, по който е водено разследването. Мотивите на Пловдивския окръжен съд могат да служат като помагало за студенти по право, указващо как не трябва да се води досъдебно производство.

Извод

Освен с процесуалния абсурд, към който българската прокуратура проявява нескрит афинитет, казусът на Максим Савов е уникален в няколко насоки.

За първи път в новата българска история, първо онлайн, после и на живо, беше организиран автентичен граждански протест срещу арогантността на пловдивската прокуратура и нежеланието ѝ да спазва законите и презумпцията за невинност на Максим. Това беше форма на гражданска самозащита срещу същата институция, която въпреки множеството сигнали и очевидни доказателства години наред толерираше безобразията на Цар Киро, а в случая "Максим Савов" без доказателства смачка живота на едно чудесно българско семейство.

Без да изрази никакво съжаление или да изкаже извинение на Савов и семейството му, прокуратурата си позволи откровени лъжи в национален ефир. В сутрешния блок на бTV в четвъртък представител на Пловдивската районна прокуратура разви невярната и манипулативна теза, че обоснованото подозрение за извършено престъпление е достатъчно основание за петмесечното задържане на Максим.

Всеки изкусен от правото знае, че обоснованото подозрение може да оправдае само вземането на мярка за неотклонение "задържане под стража", но не и петмесечния престой зад решетките на човек с чисто съдебно минало, семейство и добри характеристични данни.

Абсурдът на ситуацията се подчертава от факта, че задържането на Максим и по време, и по продължителност почти съвпада с това на "октопода" Алексей Петров. От гледна точка на закона пет месеца може да бъде държан под стража само изключително опасен индивид при железни доказателства на обвинението и обективна опасност от укриване и/или извършване на престъпление. Нито едно от тези основания не е налице в случая на Максим Савов.

Прокуратурата излъга зрителите на бTV и затова, че всички искания на защитата за събиране на доказателства, оневиняващи Максим Савов, са уважени. Невярно е твърдението ѝ, че е получила отказ от Националния институт по криминалистика и криминология към МВР за извършване на експертиза на записите от охранителните камери, заснели както Максим, така и извършителя на грабежа.

Въпреки че този институт е към МВР, с което разследващите са в "топла" връзка, те дори не са поискали от него експертиза. За сметка на това писмото на защитата, изпратено до Института, получи бърз и категоричен отговор, че технически е възможна съпоставка между записаните от охранителните записи лица.

Прокурорската бурлеска по казуса Максим Савов би била немислима, ако прокурорите у нас както в нормалните държави носеха персонална отговорност за проявите си. След предизвестения крах на случаи като "Максим Савов", всеки достоен прокурор би подал оставка. Недостойните биха били отстранени.

За съжаление у нас прокурорската чест не се съизмерва с професионални качества и процесуални победи, а с лоялност към паралегални структури - братства, ложи, ловни дружинки и пр.

* Адвокат Екимджиев представлява Максим Савов пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург

Прикачени файлове
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?