Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

За ЧЕЗ и "Инерком" – поглед отвъд парадоксите

3 коментара
За ЧЕЗ и "Инерком" – поглед отвъд парадоксите

Ако държавата продължава да блокира със завоалирани аргументи сделки между частни субекти, инвестициите в страната едва ли ще се увеличават, а съществуващите безспорни предимства за инвеститорите ще останат на заден план.

Събитията около опита на "Инерком" да придобие активите на ЧЕЗ в страната вече са в нов етап и продължават да предизвикват интерес. За съжаление, основанията за този интерес досега са свързани преди всичко с усещането за безпринципност на държавно ниво - все още блокираната сделка е илюстрация за това докъде (не) трябва да стигат държавни институции в своето поведение.

За умението да си сериозен

Само преди дни станахме свидетели на поредното формално заявление от страна на г-жа Гинка Върбакова до Комисията за защита на конкуренцията с молба за разрешаване закупуването на ЧЕЗ от "Инерком" след реорганизация на бизнеса ѝ. Ако преди някой е имал съмнения за сериозността на намеренията на страните по сделката, да си спомни, че и ЧЕЗ, и "Инерком" обжалват решението на КЗК от юли т.г. за забрана на продажбата. С последното заявление още веднъж стана повече от ясно, че "Инерком" не стреля във въздуха. Неотдавна беше обявено и че г-жа Върбакова вече няма участие в дружествата, които произвеждат ток от фотоволтаични централи, което изглежда водещото основание Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да откаже одобряването на сделката. Да предприемеш същностни реорганизации на собствеността си само за да влезеш в руслото на формалните очаквания на КЗК, изразени и без това чрез много спорни аргументи, е още един знак, че "Инерком" желае да доведе покупката на ЧЕЗ докрай.  От страна на ЧЕЗ а.с. чрез говорителя на компанията г-жа Алице Хоракова също беше изрично заявено пред изданието 3Е-news, че твърдо се цели финализирането ѝ, както е договорено . Нещо повече – от изказването ѝ стана ясно, че ЧЕЗ а.с. е в непрекъснат контакт с "Инерком" и следи в детайли предприеманите действия по повод на сделката, вкл. и тези с оглед финансовото ѝ обезпечаване. Допълнителен акцент е съгласуваното запазване на мениджърския екип на компаниите, обект на договарянето, с оглед гарантиране на приемственост при осъществяване на съответните дейности.

Темата за сериозността на намеренията обаче има и друго лице. Досега държавата чрез няколко свои институции направи всичко възможно сделката, която е между два частни субекта, да не се реализира – така тя се оказа не по-малко сериозна в намеренията си да блокира частен бизнес.  В случая обаче е доста трудно да се говори и за синхронизирана политика - отстрани действията на същите тези институции изглеждат изтъкани от лутане и парадокси, независимо от крайната цел за блокаж. А такова поведение в последна сметка се обръща и срещу държавността, и срещу бизнеса, и срещу инвестиционното реноме на страната.

За парадоксите

Та като стана дума за парадоксите в поведението на институциите, нека да припомним картината до момента на няколко нива – Народно събрание, Комисия за защита на конкуренцията и не на последно място ролята на съда.

В парламента ситуацията беше изтъкана от особености и откровени недомислици по темата – от пълна незаинтересованост по време на процеса на избор на купувач в рамките на една година до хиперактивност след сключване на сделката. С основния аргумент, че тя е много важна в национален план и че "Инерком" няма никакъв опит в мениджмънта на бизнес като този на ЧЕЗ беше създадена специална парламентарна комисия. Тази комисия, която на практика разследва взаимоотношенията между частни дружества, привлече за изпълнението на задачата си редица държавни институции като НАП, ДАНС, КЗК, прокуратура и др. Докладът ѝ беше приет от депутатите, но усещането, че комисията е ялова в своята резултатност се затвърди окончателно, вкл. и чрез коментари на депутати.

Безрезултатните действия от страна на парламентарни комисии в енергетиката въобще не са новост, а са по-скоро правило, така че това не учудва никого. За съжаление, в конкретния случай тази яловост се изроди и в едно странно, необосновано и необмислено изменение на Закона за енергетиката, което задължи Комисията за енергийно и водно регулиране да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на определени дружества.

След приемането на текста започна институционална дискусия кой и как следва да обезпечи изпълнението му. Така и законът в тази му част стана не само ялов, но и демонстрира безсилие, което реално е много по-опасно отколкото липсата на такъв текст въобще. Да припомня, че освен липсата на критерии за подобни действия от страна на КЕВР, визираният текст в настоящия му недомислен вид възлага на енергийния регулатор да преценява ситуацията и от гледна точка на защитата на националната сигурност и на обществения ред – а такава преценка е много далече от неговите компетенции.  Не случайно в парламента вече се обсъжда промяната на този текст, макар че все още не е ясно в каква посока ще поеме финализацията му.  При всички случаи обаче е ясно, че евентуалната намеса на КЕВР на база на закона в този му вид може да се окаже поредното основание за арбитражни и съдебни дела.

На целия този фон всички имаха същностни очаквания за решението на Комисията за защита на конкуренцията по повод искането на "Инерком" да разреши сделката през призмата на защитата на конкуренцията.  Изведнъж в рамките на тази институция обвиненията от страна на парламента спрямо дружеството за липса на какъвто и да е опит се извъртяха на 180 градуса – в постановеното от КЗК решение ясно личи точно обратната теза, а именно че "Инерком" има такава важна роля на пазара, че ако купи и активите на ЧЕЗ, ще се стигне до ситуация на концентрация, застрашаваща конкуренцията.

Решението на КЗК дава основания за няколко извода. Очевадните несъответствия най-малкото от гледна точка на неспазените от КЗК процедури, установени в Закона за защита на конкуренцията, биха изболи очите и на лаиците. Допълнително се наслагват и доста странните аргументи за тази важна според КЗК роля на "Инерком", които освен всичко останало не отчитат нито установените от самата КЗК критерии, нито позицията на конкурентни дружества, чието мнение е поискано – а то е, че от сделката не могат да произтекат каквито и да са заплахи за конкуренцията.

Факт е, че КЗК е компетентният орган, който съответно се е произнесъл, и че страните имат право да атакуват решението ѝ пред Върховния административен съд (ВАС), което е направено. Това обаче поставя и ЧЕЗ, и "Инерком" в още по-сложна ситуация, тъй като още към март 2018 беше публично известно намерението им да приключат сделката към ноември т.г. ВАС обаче насрочи делото по повод обжалваното решение на КЗК за май 2019. Дори и на първа инстанция всичко да приключи веднага и да няма обжалване пред петчленен състав, преписката би следвало да се върне на КЗК със задължителни указания - а там на практика ще са необходими минимум още няколко месеца, за да се стигне до окончателна развръзка. Така – ако не се използват някакви други схеми на административно поведение - държавните институции на теория ще финализират своята позиция някъде през първата половина на 2020 г., т.е. година и половина след предварително уточнената между страните по сделката дата за нейното финализиране. От такава гледна точка очакванията ВАС да разгледа положително подадените заявления за пренасрочване имат своето същностно основание.

Така, в целия този контекст на политически и административни хватки ЧЕЗ се оказва в ситуация, в която не може да си тръгне от страната благодарение на държавните институции – поредният парадокс е, че представители именно на тези институции обвиняваха през годините и ЧЕЗ (а и другите ЕРП), че злоупотребяват с положението си, че изнасят капитали зад граница, че обслужването им е лошо и т.н. и т.н., та дори имаше и законопроект за одържавяването им. Когато обаче от ЧЕЗ поискаха сами да си тръгнат от България, изведнъж се оказа, че не може.

И после?

Посочените факти за поведението на държавните институции в случая засилват усещането за съзнателно търсено блокиране на сделката чрез използване на административни маневри. Ако това е така, то не изглежда никак – ама никак – добре. Бързината, която би следвало да е в основата на административния процес, в случая явно е абстракция, която може да доведе само до огромни загуби за бизнеса и индиректно за всички ни.

Да не забравяме - бизнесът е този, който осигурява заетост и плаща данъци. Днес потърпевши са ЧЕЗ и "Инерком", утре може да е всеки; същевременно данните за спада на инвестициите в страната не са за подценяване и не напразно периодично се напомнят. И случаите, подобни на този, са илюстрация на отношение, което със сигурност отблъсква инвеститорите и вреди на инвестиционното реноме на държавата както в икономически, така и в политически план.

Същевременно ситуацията може да е поредното основание за арбитражни искове срещу държавата в областта на енергетиката. В посоченото по-горе изявление на говорителя на ЧЕЗ а.с. изрично е посочено намерението на компанията при необходимост да защити правата си и по такъв ред, както и да търси съдействие пред Европейската комисия. А успеваемостта на бизнеса при водените арбитражни дела в областта на енергетиката напоследък е забележителна, като цената за това в крайна сметка се плаща от данъкоплатците. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. т€еритория на Мики Маус
    #3

    ИМаме ли нужда от частни монополи? А иаме ли нужда от мафиотски инвестиции и НЕПРОВЕРЕНИ капитали?

  2. т€еритория на Мики Маус
    #2

    Има ли морал в демокрацията? Има ли морал в политиката? Трябва ли КОстов да е собственик на Марица 1? Трябва ли Доган да е собственик на ТЕЦ-Варна? Трябва ли Бойко да купува ЕРП-ЧЕЗ през Гинка? Трябва ли да се прави бизнес без морал и до какво води това? Трябва ли мутри, събирали пари със силово застраховане да са собственици на ВЕИ-та? А Лютви Местна да е собственик на 2 "малки"-за по милионче-ВЕИ-та на оборски тор-трябва ли? Трябва ли политици и подставини лица да са собственици в енергетиката и здравеопазването? При пооложение, че са влезли в политиката бедни?

  3. Авакум Захов
    #1

    В държавата на парадоксите, след евентуална сделка, Доган ще купи мажоритарен дял от "Инерком" срещу 7000 лева.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.