За да станеш добър музикант, трябва наистина да си отдаден на музиката

Първите уроци на легендарния Хуан Гарсия-Ерерос към младия Виктор в света на големия джаз

За да станеш добър музикант, трябва наистина да си отдаден на музиката

Те, двамата, се срещнаха на джаз фестивала в Банско. Преди няколко дни. Говориха си общо около час, но в съзнанието на младия Виктор този час със сигурност се равнява на цял ден… седмица… месец… Час, в който той разтвори слуха, очите и сърцето си за уроците на една от легендите на съвременната музика – колумбийския бас-китарист Хуан Гарсия-Ерерос, Снежната Сова – номиниран безпрецедентно (като колумбиец и бас-китарист) в категорията "Латино-джаз албум” за най-престижната музикална награда – Грами, 2014.

Виктор Благоев е само на 15 години. Свири на бас китара едва от две години, а истински марков инструмент има от още по-скоро. За него перспективата да се срещне на живо със Снежната Сова е мечтата, с която си лягал и ставал повече от половин година, откакто чул за предстоящото участие на Хуан Ерерос и групата му в Джаз фестивала в Банско. Мечта, която, в крайна сметка се сбъдна.

Виктор е роден в Прага, където живее с родителите си. Дойде в родината на майка си и баща си само за няколко дни, за да се срещне с един от своите кумири. Беше свирил на сцена в Прага, Пекин и Валенсия. беше пътувал до САЩ, беше участвал в уъркшопи и семинари, беше се подготвил с най-интелигентните професионални въпроси, които могат да се зададат на виртуоз като Хуан Ерерос. Преди тази знаменателна среща обаче, Виктор попадна на друг един талант – невероятния Мишо Йосифов – чието поведение и отношение към младите музиканти е достойно да се опише в учебник по педагогика. Талантливият наш тромпетист покани Виктор на сцената, на която се правеха джам-сешъните, и по този начин му забоде крила.

На следващия ден Виктор срещна своя Учител, Хуан.

Предлагам ви да чуете част от разговора на Снежната Сова и Виктор и съветите, които Хуан Гарсия-Ерерос даде на младия музикант.

За да станеш добър музикант трябва наистина да си отдаден на музиката: да си упорит и дисциплиниран, сам да харесваш себе си като изпълнител (а ако си и чаровен!), тогава и утвърдените и добри музиканти ще искат да свирят с теб. После вече е лесно. Няма да останеш гладен. Е, ако си разумен и не изхарчваш всичко за наркотици, жени и алкохол, разбира се. Свири с музиканти и винаги с хора, които са по-добри от теб. Само тогава можеш да се усъвършенстваш.

– Кога и как започнахте да свирите?

– В началото, когато започнах да свиря, родителите ми нямаха възможност да ми купят инструмент. Но учителката ми по музика в гимназията явно бе забелязала нещо в мен и ми даде шанс. Първо започна да ми оставя ключа от стаята с музикалните инструменти – слагаше го над вратата. Ходех в тази стая в 3 ч. сутринта и понеже не можех да светвам лампите – можеше да дойде полицията, за да провери какво става – свирех на тъмно. Въобще не знаех нотите, но свирех по 8 - 12 часа на ден, докато се разкървавят пръстите ми. После тази, същата учителка ми помогна да свиря с истински и доказали се музиканти и така на 17 год. концертирах с Tampa Bay Symphony. Toгава трябваше да науча нотите – вече нямаше накъде. Започнах да слушам Бетовен на касети (май съм наистина стар – по мое време се слушаха само касети!) непрекъснато и да идентифицирам и запаметявам всяка нота до степен, в която музиката се запечатваше в паметта ми. И после свирех с оркестъра. Започнах да уча и теория на музиката. Пак сам. Аз съм самоук музикант. Голямата ми цел тогава бе да спечеля стипендия за Berklee School of Music, в Бостън, САЩ. И успях. Когато успееш, вече няма нужда да свириш по дванадесет часа на ден. Три са напълно достатъчни. Трябва все пак да се наслаждаваш и на живота; той е изворът на вдъхновението, нали? И не упражнявай нещата, които вече си овладял – свири онова, в което не се чувстваш сигурен, което все още е слабо.

– Как постигнахте баланс между съвършената техника и съвършената музика?

– В началото имаш огромен интерес и се фокусираш върху техниката – това все пак са мускули, трябва да ги тренираш. Постепенно спираш да мислиш за това – вече го можеш – и тогава превес взема музиката, мелодията. И още нещо: аз чувам музиката във всичко – клаксона на колите, вентилатора… – така тренираш ушите да възприемат музиката от света около теб. Превръщаш всеки звук в нота, а после в композиция.

Една ранна утрин, в просъница, чух, че съседът ми започна да коси ливадата си. Подсъзнателно отбелязвах всяка нота от звука на косачката. После се събудих и дописах мелодията… Неизбежно идва един момент, когато трябва да намериш баланса.

– А защо бас китара?

– Защото така каза брат ми.

Започнах с флейта, после пиано, но брат ми каза: "Не, бас китара!”

Светът на басистите-солисти е много специфичен – не сме толкова много – 20-25 – всички се познаваме и сме много сплотени и много се подкрепяме. Обичам всички инструменти, обичам ударните, но пък не искам да удрям с ръцете си, обичам пианото, но всичко, всичко това, мога да изсвиря с шестструнната си бас китара. Не мога да си представя по-добър инструмент от този! Разговорът на двамата музиканти завърши с новина, която накара Виктор да потръпне от вълнение: успоредно със записите на новия албум (този път с текстове), Снежната Сова обмисля и нов проект – Фестивал на електрическата бас китара – някъде в Централна Европа, вероятно в Чехия – където да събере водещите бас китаристи-соло изпълнители, със семинари и много, много бас изпълнения.

Хуан Гарсия-Ерерос успя да изведе, постави и утвърди електрическата бас китара на съвършено ново ниво в света на музиката. И колко невероятно и вдъхновяващо е това разбират не само младите, които правят първите си крачки в големия джаз!

Споделяне
Още по темата
Още от Общество

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?