За датчаните социалната държава стана важна предизборна тема

92-годишната датска пенсионерка Аазе Блютсьо

Северният модел на социално благополучие, на който дълго време мнозина по света завиждаха в стремежа към егалитарна утопия, заскърца.

Застаряването на населението караше политиците в целия регион години наред да ограничават щедрата социална държава, грижеща се за хората през целия им живот. В Дания утрешните избори може да се окажат повратна точка и недоволните избиратели да кажат: "Стига".

Датчаните, подобно на гражданите на останалите северни страни, плащаха с голяма охота едни от най-високите данъци в света, защото смятаха, че си струва тази цена да бъде платена, за да имат универсален достъп до здравеопазване, образование и грижи за възрастните хора.

Но поредица правителства съкращаваха разходите, за да намаляват бюджетния дефицит и това стана причина повече хора да започнат да вадят пари от джоба си, за да плащат за нещо, което преди е било безплатно.

"В Дания плащаме много високи данъци и в това няма нищо лошо. Но смятам, че в замяна имаме право да изискваме определени услуги", каза Соня Блютсьо, пенсионерка.

Общината уведомила 92-годишната ѝ майка, която е с деменция, че почистването на малкото ѝ жилище в дом за възрастни хора в град Асенс, централна Дания, ще бъде намалено наполовина, до само десет пъти в годината.

Майка ѝ, която живее от държавната си пенсия от 9000 датски крони (1350 долара), не може да си позволи да плаща на частна фирма за почистване, защото това би излязло някъде около 1000 крони на месец, каза Блютсьо.

Решението на общината предизвика възмущение в социалните мрежи, превърнало се в илюстрация на тлеещия гняв от подобни съкращения на разходите. Това възмущение накара премиера да коментира случая в парламента и след това решението беше отменено.

Ерозията на социалната държава се превърна в определящ фактор за кампанията преди утрешните избори. Дания е страна, в която хората дават всеки месец на държавата средно по 36 процента от личните си доходи.

Според социологическите проучвания премиерът Ларс Льоке Расмусен от "Венстре" (Либералната партия) ще загуби властта в полза на Мете Фредериксен от Датската социалдемократическа партия.

ДСДП на Фредериксен спечели народната подкрепа, като обеща да увеличи публичните разходи и бизнесът и богатите да плащат по-високи данъци, за да има повече приходи за социалната система. Обеща и да върне назад част от пенсионната реформа чрез даване на възможност на хората с натрупан 40-годишен трудов стаж да се пенсионират по-рано.

Расмусен обаче обвини съперничката си, че "продава илюзии".

"Или накрая избирателите масово ще се разочароват от Вас, или ще оставите огромна дупка в хазната", каза той на Фредериксен за намеренията ѝ към пенсионната система в телевизионен диспут между двамата по-рано тази година.

Датчаните се обръщат към частния сектор

Леви политици и активисти по целия свят сочат северния модел като златен стандарт за социалната държава.

Този модел намери място например в кампанията за президентските избори в САЩ, когато кандидатът на демократите Бърни Сандърс изтъкваше Дания като образец, за да обясни виждането си за идеалното бъдеще на Америка.

Но с постепенното оттегляне от трудовия пазар на поколението на така наречените бейби бумъри трудният избор, пред който е изправена Дания, стои и пред останалите северни държави. Избирателите имат усещане за увеличаваща се несигурност и все повече поставят под натиск политиците да съхранят грижливо пазения им модел на социално благополучие.

През април във Финландия Финландската социалдемократическа партия спечели парламентарни избори за пръв път от 20 години, след като агитираше, че ще повиши данъците, за да покрие растящите разходи за социалната система.

На миналогодишните избори в Швеция, една от най-богатите страни в Европа, националистическата партия Шведски демократи увеличи подкрепата си благодарение на опасенията, свързани с имиграцията и социалната държава.

Северните страни все още са на върха в класациите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за страните с най-големи публични разходи на глава от населението за социално подпомагане на бедните, възрастните, хората с увреждания, болните и безработните. В тази група се нареждат също страни като САЩ, Германия и Япония.

С отделяните 28 процента от брутния вътрешен продукт самата Дания харчи по-голяма част от богатството си за обществено благополучие от повечето европейски страни и по този показател изостава единствено от Франция, Белгия и Финландия.

Но много датчани са уморени от начина, по който се развиват нещата след две десетилетия на икономически реформи.

Съкращенията на разходите за здравни услуги, които включват всичко от безплатни лекарски прегледи до лечение на рак, доведоха до закриване на една четвърт от държавните болници само за последното десетилетие.

Според неотдавнашно социологическо проучване над половината датчани нямат доверие, че общественото здравеопазване ще им предложи правилното лечение. Поради това делът на хората сред 5,7-милионното население на Дания, които се осигуряват в частни здравни фондове, се е увеличил до 33 процента при едва 4 процента през 2003 г., сочат данните на търговската организация Insurance and Pension Denmark (Осигуряване и пенсии в Дания).

Други съкращения на разходи през последните десет години доведоха до закриването на една пета от държавните училища, а публичните разходи на човек от населението над 65 години, като домове за възрастни хора, почистване и възстановяване след прекарана болест, намаляха с една четвърт.

От началото на миналото десетилетие правителствата въведоха освен това непопулярни мерки за насърчаване на хората да работят по-дълго.

Те включваха постепенно увеличаване през следващите десетилетия на възрастта за пенсиониране на 73 години - най-високата в света - при 65 сега, премахване на социални привилегии за по-ранно пенсиониращи се хора и намаляване от четири на две години на срока за получаване на помощи за безработица.

Съревнование по харчене

Макар че тези политически мерки доведоха до рационализиране на публичните финанси и икономически растеж, който след 2010 г. е средно 1,6 процента - тоест над средния за ЕС, утрешните избори може да ознаменуват смяна на курса.

Фредериксен казва, че през следващите пет години ще увеличава публичните разходи с по 0,8 процента на година - общо 37 милиарда крони през 2025 г. - за да подпомогне социалната държава.

"Причината, поради която не искате да заделяте парите, нужни за поддържане на сегашното ниво (на социално благополучие) е, че искате да има някакъв буфер и за намаляване на данъците", обърна се тя към Расмусен в телевизионния диспут.

Фредериксен обаче е обвързана със закон, приет през 2012 г., който не позволява бюджетният дефицит да надхвърля 0,5 процента от БВП - това са доста по-строги правила от тези на ЕС, които определят таван от 3 процента.

Посланието ѝ за увеличаване на разходите обаче намира добър отзвук в обществото. Същото важи и за по-твърдата ѝ позиция по въпроса за имиграцията, което ѝ помогна да привлече гласоподаватели и от лагера на антиимиграционната Датска народна партия.

Расмусен заяви, че приемлив вариант за постигане на определено равнище на социално благополучие могат да бъдат и напредъкът в технологиите и допускането на повече частни играчи в области като здравеопазването и грижите за възрастните хора.

Но миналия месец той смени курса и обяви план да повишава публичните разходи с по 0,65 процента на година - почти толкова, с колкото иска да ги повишава и ДСДП.

"Няма достатъчно хора"

Тъй като държавният дълг е 49 процента от БВП - доста по-малко от средните за ОИСР 111 процента, а бюджетът е близо до това да бъде балансиран, има свободно пространство социалните разходи да бъдат повишени, смятат икономисти.

Но Ян Стьоруп Нилсен от групата за финансови услуги "Нордеа" смята, че някои предизборни обещания като тези и на двамата кандидати да назначат 1000-2000 нови медицински сестри, са нереалистични, при положение че заетостта е рекордно висока - тя възлиза на 2,77 милиона души или 97 процента от трудоспособното население.

"Проблемът е, че няма достатъчно хора", добави той. "Засега политиците не могат да направят кой знае какво. Може да казваш, че искаш 1000 нови сестри в болниците, но няма откъде да ги намериш", заяви Нилсен.

Той предупреди, че повишаването на публичните разходи крие риск от прегряване на икономиката и намаляване на икономическия растеж, ако повишените разходи доведат до прехвърляне на още хора от частния към публичния сектор.

Пенсионерката Блютсьо заяви, че когато ограничили услугите за майка ѝ, тя започнала да прави всичко възможно да почиства жилището, когато ходи да я вижда, но отказва да върши редовното чистене, което преди предлагала държавата.

"Ако го направя, общината ще постигне целта си да ореже разходите и да накара нас да запълваме празнотата", каза тя.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа