За ден газът в Европа поевтиня с над 30%, петролът - с 6-7%

При закриването на търговията на европейските газови борси цената на синьото гориво се спусна под 1700 долара за 1000 куб. м за пръв път от 3 март, сочта данните на лондонската борса ICE в сряда. На хъба TTF в Нидерландия спадът е до 1684 долара за 1000 куб. м, или 147 евро за мегаватчас, което и спад на стойността за деня от 30.59 процента.

Намаление на цените се отчита и при петрола, но доста по-ниско. Сорт Брент загуби от цената си 7.14 процента до 118.84 долара за барел, а американският лек петрол олекна с 6.4 на сто до 115.87 долара з абарел.

На 7 март цената на газа в Европа нарасна със 79 процента до почти 3900 долара за 1000 куб. м или 345 евро за мегаватчас.

Кризата с цените на енергийните ресурси, продължаваща седми месец в Европа се подклажда от обявените от САЩ, ЕС, Великобритания и други държави санкции срещу Русия и руски висши ръководители, включително самия президент Владимир Путин. Към това се прибави и забраната за внос на руски енергоресурси в САЩ и във Великобритания. Страните членки на ЕС обаче нямат съгласие за евентуална забрана на вноса на руски петрол и газ и затова съюзът няма решение за ембарго върху вноса на руски горива, което успокоява пазарите и в сряда дръпна рязко цените на газа надолу.

За поевтиняването на газа в сряда допринася и изявлението на председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, че ЕС разполага с достатъчно количества природен газ до края на зимния сезон, за да не зависи от руския внос. Оповестеният преди ден план на ЕК за намаляване с 2/3 на зависимостта от руски природен газ до края на 2022 г. също има пръст в отчетеното сега сериозно поевтиняване на газа.

"Газпром" обаче систематично пуска информация за състоянието на газохранилищата в Европа, акцентирайки как се изпразват рекордно бързо. Според данни на руския газо монополист, който държи няколко от европейските газохранилища, общият остатък от европейските газови запаси е 27 процента от капацитета на подземните хранилища. Запасите на Германия са изпразнени на 74.7 процента.

По думите на фон дер Лайен санкциите срещу Русия, в отговор на нахлуването ѝ в Украйна, са предназначени да причинят максимално въздействие върху Москва, като същевременно имат възможно най-малко щети за западните икономики.