За дизайна на новите евробанкноти

Джеймс Мийк, вестник "Гардиън"
30 август 2001

Довиждане, Алесандро Волта, изобретател на електрическата батерия. Сбогом, Александър Гюстав Айфел, архитект на прочутата кула. Довиждане, Карл Фридрих Гаус, математик и астроном. Всички вие може да сте велики италианци, французи или германци, но не сте велики европейци. Но не се притеснявайте. Както изглежда, никой не е велик европеец.

След четири месеца по целия континент ще се унищожат паметници на изкуството и науката. Те ще изчезнат не със звуците от пропукване на мрамор или чупене на бронз, а с шумоленето на торбите в багажниците на бронирани камиони. Милиони стари европейски банкноти ще бъдат унищожени, а с тях и милиони красиво изрисувани образи на гиганти на европейската интелектуална история от Ренесанса, Просвещението и Индустриалната революция, носени и докосвани всеки ден от европейците.

Естествено белгиецът Жан не носи в джоба си редом със снимката на приятелката си портрет на Адолф Сакс, защото е почитател на изобретателя на саксофона. Той го носи, защото е отпечатан на банкнотата от 200 франка, която пък може да бъде похарчена. Но в демократичните страни известните лица от миналото, които централната банка слага на банкнотите, означават нещо за хората, които ги използват, означават, че тези личности са приемливи за всички.

Затова излиза, че няма приемливи за всички видни европейци, защото няма известни лица на евробанкнотите, чийто окончателен дизайн ще бъде обявен в края на седмицата.

На тях всъщност няма никакви човешки същества - само карта на Европа с врати, прозорци и мостове, като че ли континентът е опустошен от неутронна бомба. Европейската централна банка говори за "врати и прозорци, символизиращи европейския дух на откритост и сътрудничество", и "мостове, символизиращи близкото сътрудничество и общуване между Европа и останалия свят". Кой минава по мостовете, кой отваря вратите и кой гледа през прозорците, остава тайна. Извън Европа, банкноти без лица имат нации, чиито спомени са слаби или в които противопоставянето е толкова голямо, че не е възможен консенсус.

Южна Африка например украсява банкнотите си с красиви картинки на лъвове, слонове и зебри. Русия е хитра. Нейните пари не са с портрети на известни хора, а със статуите им.

Как се чувства ЕЦБ в тази компания? Дали проявява страх или здрав разум? Германия също има мрачни спомени, но успя да ги заобиколи с ликове на германски писатели, учени и художници на марката. На осемте си купюри тя дори успя да изобрази еднакъв брой мъже и жени, ако, естествено, броим братя Грим за един.

Европа не може да окичи банкнотите си с портретите на дългокоси освободители, обединители и воини, както направиха страните от бившия Съветски съюз, но и няма нужда. Тя може да се справи достатъчно добре. Да започнем с Моцарт и Микеланджело и да продължим. Сигурен съм, че дори и Дънкан Смит /кандидат за лидер на Консервативната партия/ нямаше да възрази ЕЦБ да използва Шекспир, ако тя беше поискала.

И в това е проблемът. Ние смятаме, че те биха искали Шекспир и че французите щяха да приемат Бардът от Ейвън да излиза от банкоматите им, както ние щяхме да приемем Клод Моне от нашите. Но пък няма място за всички. Веднага след като седемте най-големи страни биха разпределили националните си герои по седемте купюра, щеше да се чуе леко кашляне от Финландия, за да предупреди, че нито цент няма да излезе от монетните дворове, преди Ян Сибелиус да бъде почетен в цяла Европа.

Вярно е, че някои нации използваха изключението за монетите, за да почетат популярните си герои. Така Моцарт ще подрънква в кафе-автоматите от Палермо до Амстердам благодарение на Австрия, която го изобразява на монетата от едно евро /монетата им от две евро е с лика на Берта фон Зутнер, "символ на усилията на Австрия през много десетилетия да подкрепя мира"/.

Повечето от монетите обаче са с толкова скучни, колкото и нашите с собствени, безлични символи или профили на монарси и остават невзрачни дори пред ярките обезлюдени банкноти. Въпреки целия шум, въвеждането на единната европейска валута е сравнително тривиален въпрос, сравнен с другите, пред които е изправен ЕС: дали, кога, как и защо да се приемат още православни страни след Гърция, какво да се прави с Турция, как съюзът да стане демократичен, как да се контролират мултинационалните корпорации и как да се регулира притокът на имигранти от Африка и Азия.

Но нито един от тези въпроси не може да намери отговор, без да приключи дебатът по въпроса какво означава да си европеец и какви са европейските ценности - точно този дебат, който щеше да започне, ако се сложат европейци на евробанкнотите.

В такъв случай щеше да има викове, сърдити редакционни коментари, националистическа истерия - с други думи, нормално демократично общуване. Но архитектите на еврото не искат това. Тяхната Европа с мостове, врати и прозорци е много симпатична и мирна - без европейци, които да развалят гледката.