За довиждане: Казарма по желание

В края на мандата си правителството най-накрая придвижи напред един от приоритетите на т.нар. "патриоти" – доброволната казарма. Кабинетът одобри промени в Закона за резерва на въоръжените сили, които предстои да влязат и в парламента.  

Ако те бъдат одобрени и от депутатите, всеки български гражданин до 40 години ще може да служи в доброволния резерв до шест месеца.  За целта годишно ще се отделят над 8.3 млн. лева. Срочната служба в доброволния резерв ще се осъществява на два периода по 6 месеца, като за всеки период са разчетени за участие до 300 човека.

Идеята на Каракачанов е така армията да се справи с хроничния недостиг на кадри. Към момента над 5000 места за военни са свободни. 

Доброволната казарма ще има три етапа: начална военна подготовка, специална военна подготовка и изпълнение на задачи в състава на военни формирования. 

По време на обучението резервистът ще е със статус на военнослужещ и ще взима същата заплата като професионалните войници. 

Основни приоритети на ВМРО са концепцията им за интеграция на ромите и т.нар. доброволна казарма. Първоначално партията обеща да върне наборната казарма, но ГЕРБ не се съгласи и затова Каракачанов премина към варианта с доброволната служба.

Вече три години той периодично обявява въвеждането ѝ, но засега бе направено малко по въпроса. Сега явно ВМРО ще се опита да реализира тази идея преди изборите, за да обяви за изпълнено обещанието си.

По-рано Каракачанов мотивира необходимостта ѝ с това, че сегашните младежи от 18 до 30 години биха били "пушечно месо", ако се наложи да бъдат мобилизирани за бой, защото нямат подготовка.

Към т.нар. доброволна казарма обаче има много критики.

МО трудно ще се справи и с организацията на един подобен прием на доброволци. 

Проблеми ще има и с осигуряването на качествено обучение заради скъпите муниции, липсата на съвременно оборудване и липсата на достатъчно подготвени кадри.

Показателни са последните години на наборната служба, която бе отменена през 2008 година.

Тя се бе превърнала в истинска агония както за войниците, така и за Министерството на отбраната. МО нямаше възможност да осигури навременното влизане на всички подлежащи на военна служба, а "късметлиите" да се доредят до нея не получаваха качествена военна подготовка и прекарваха по-голямата част от службата си в даването на наряди, основно по опазването огромното армейско имущество, останало от времето на соца.

Най-сериозен обаче е въпросът дали има смисъл държавата да инвестира средства за подготовката на хора, които след половин година ще са извън армията, вместо да бъдат насочени към професионалната армия, на която разчитаме да гарантира суверенитета и независимостта на България.