За една последна битка на медиите с ДС

"За една последна битка на медиите с Държавна сигурност", призоваха във вторник водещи журналисти, инициатори на гражданска акция "Чисти гласове". Те се обявиха за пълно отваряне на архивите и приемане на закона за досиетата във вида, в който беше внесен, без подготвената от управляващите поправка за укриване на бивши служители на ДС.

Клишето за запазване на националната сигурност се ползва само за защита на определени фигури от бившата ДС и в никакъв случай не в полза на каквато и да е национална сигурност на днешната българска държава, заяви председателят на Българската медийна коалиция доц. Георги Лозанов.

Инициаторите на акцията призоваха журналисти и хора от гражданското общество да се съберат в сряда в 8.30 часа пред сградата на парламента и с присъствието си да подкрепят идеята за "Чисти гласове". 

Екипът на Mediapool подкрепя инициативата.

Журналистът от БНТ Асен Григоров обясни, че това няма да бъде нито митинг, нито бдение, а събиране на разпознаваеми хора, определени от него като "малка, но качествена група". Така ще дадем знак на Народното събрание, че имат нашата подкрепа срещу една неидентифицирана сила, определена от депутата Татяна Дончева като "нещо", което стои над парламента с власт и ресурси.

Преди няколко дни тя обяви, че се оказва “безпрецедентен натиск от парламента нагоре с власт, ресурси и интереси”, за да се скрият определени хора. Дончева не уточни кой стои над българския парламент, но призова за медиите и обществеността да създадат ситуация, в която този натиск да стане невъзможен.

Според поправката, внесена миналата седмица “с отвращение” от самата Татяна Дончева, няма да се оповестява принадлежността към ДС на посланици, дипломати, и началници на специални служби, когато това би било заплаха за националната сигурност. Съпротивата на НДСВ, ДПС и част от БСП срещу укриването на досиета бе преодоляна след среща при премиера Станишев в понеделник, на която присъстваха шефове на спецслужби.

Така се стигна до нов законов текст, гласуван във вторник от управляващите в парламентарната вътрешна комисия - да не се оповестява агентурното минало на лица, които заемат или са заемали длъжност началник на отдел, сектор или секция във военното или цивилното разузнаване след 16 юли 1991 г.

Заради спора в управляващата коалиция окончателното гласуване на закона бе отложено на два пъти миналата седмица.

Според Лозанов това е дало възможност да се преформулират определени текстове или да се преформулира създадения обществен консенсус. Ако текстът на закона бъде приет с предложената поправка, законодателят ще работи срещу цялото българско общество, тъй като в момента е ясно, че след 17 г. се е постигнал цялостен консенсус, че архивите трябва да се отворят напълно, без изключение. Именно оттук обаче започна борбата да се направят изключения, посочи доц. Лозанов.

Той допълни, че това показва тежката зависимост на българската политика и на законодателния процес у нас от бившата ДС. По думите му зависимостта е в такава степен, че да започне редакция на законопроекта, след като той е постигнат с консенсус, утвърден е от парламентарната комисия и е внесен в планарната зала.

Ако парламентът не приеме закона в неговата цялост, ще бъде парламент не на обществото и на тези които представлява, а на  бившата ДС, добави още Лозанов. “Парламентът към коя държава е? Към държавата на ДС или към днешната българска държава?”, попита той.  

Проблемите ще продължат и след приемането на закона, първият ще бъде около съставянето на комисията за отваряне на архивите, защото това, което ДС не постигне с приемането на законови текстове, ще го направи след това при определянето на персоналния състав на комисията по досиетата, смята още Лозанов.

Според него при избора на членове на комисията няма да има граждански ценз, а политически.

В този смисъл е и предложението им гражданският сектор да изиска от законодателя въвеждането на граждански контрол за членовете, които да са избирани пряко политически и без други уговорки.

Политологът Иван Кръстев смята, че не може да се отворят досиетата на едни хора и да не се отворят на други. Обяснението е, че тези, на които се отворят досиета ще потърсят правата си, защото няма да искат да са изкупителна жертва. Според него, въпросът опира до достойнството на парламента, а не толкова да излязат публично информациите за бившата ДС. Народното събрание вече направи стъпка като каза, че има парламентарен консенсус, съвпадащ с обществения. Утре депутатите трябва да го препотвърдят, обясни Кръстев.  Процесът в цяла Източна Европа бе – или отваряш всички досиета или не. Идеята за полуотварянето на досиетата е по - дискредитираща от политиката на някои партии – да държат всичко затворено. Тази политика е прагматично глупава, заключи Иван Кръстев.

Разследващият журналист Христо Христов говори за манипулация на законопроекта, а не за редакция. Според него става въпрос за извиване на ръцете на депутатите, а срещата при Станишев в понеделник е правене на политика под масата. След като има такива притеснения за отварянето на досиетата на дипломати и ръководители на служби, това показва, че през последните 4 г. с укази на  президента Първанов са назначавани за посланици в натовски и европейски страни лица, свързани с бившия репресивен апарат. Ще покаже още, че определени хора, които до 2001 г. не са заемали ръководни постове в специалните служби, са реставрирани в последните 4 г.  Може ли хора, завършили школи в Москва и свързани с Първо главно управление на ДС, да се поставят начело на службите за сигурност - нещо, което е неприемливо, завърши Христов.