За една трета от българите демокрацията не е най-добрата форма на управление

Хората смятат, че няма равенство пред закона, не виждат свои представители във властта

За една трета от българите демокрацията не е най-добрата форма на управление

Около една трета от българите не смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление. Все пак делът на хората, които са на мнение, че по-добра алтернатива няма, е по-голям. Той обаче спада със 7% за три години. Въпреки че мнозинството вярва в демокрацията, хората масово се чувстват непредставени в демократичните институции и смятат, че законите не се прилагат еднакво за всички, не са справедливи и са неясни и неразбираеми.

Това показва проучване на институт "Отворено общество", което беше представено в четвъртък по време на откриване на фонд "Активни граждани" (Active Citizens Fund) в България. Фондът е част от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и чрез него страните донори – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн – ще подкрепят граждански инициативи, насочени към насърчаване на демократичното участие, защита правата на човека и овластяване на уязвимите групи в обществото.

Според националното представително проучването на "Отворено общество" 45% от анкетираните смятат демокрацията за най-добрата форма на управление. Сред по-образованите, сред хората под 45 г., сред работещите и сред хората с по-високи доходи, има по-високо доверие в демокрацията, отколкото е средното за страната.

Преди седмица бяха представени резултатите за България и от друго мащабно проучване - Европейското изследване на ценностите, според което над 82% от анкетираните отговарят, че демокрацията е "много добра" или "доста добра" форма на управление. И тогава изводът беше, че българинът като цяло харесва демокрацията, но има сравнително слабо доверие в нейните институции.

Преобладаващата част от анкетираните (над 2/3) продължават да бъдат уверени, че техните основни граждански права са защитени. Около 75% смятат, че няма вероятност през следващата година да бъдат хвърлени в затвора без съд и присъда, а 67 на сто са на мнение, че няма вероятност да станат жертва на полицейско насилие.

(Не)равенство пред закона

"Представителната демокрация и равенството на всички пред закона обаче остават незавършен проект в очите на мнозинството български граждани. Големи обществени групи не се чувстват представени в изборните органи на държавната и местната власт, не членуват в партии или организации и не са съгласни с твърдението, че законите в страната се прилагат еднакво за всички", посочват от "Отворено общество".

Едва 8% от хората са съгласни, че законите у нас се прилагат еднакво за всички. На противоположното мнение са почти десет пъти повече. Само около една трета смятат, че законите са справедливи. На обратното мнение са двойно повече хора. Само 14% са съгласни, че законите са ясни и разбираеми (67% са на противоположното мнение).

Повечето анкетирани (60%) не виждат в парламента нито един народен представител, на когото да се доверят или който да защитава техните интереси. На обратното мнение са едва една пета от запитаните.

Още по-слабо представени в общинските съвети и в Народното събрание се чувстват ромите, младите, по-ниско образованите и безработните.

Дискриминация

"Бедността, безработицата и ниската образованост са фактори за изключване на големи обществени групи от участие в демократичния процес, но дискриминацията също играе значителна роля – на местни изброи 70% не биха гласували за кандидат за кмет, който е български гражданин от ромски произход, 65% не биха гласували за кандидат за кмет, който е гей, 63% не биха гласували за български гражданин от турски произход", отбелязват от "Отворено общество".

Над половината от хората съобщават, че са чували в публичното пространство реч на омразата. Най-често като обект на тази реч се възприемат ромите. В последните години има и двойно покачване на дела на хората, които казват, че са чували реч на омразата, насочена срещу хомосексуални - 42% през 2018 г. в сравнение с 21% през 2016 г.

Гражданско участие

Гражданското участие в организираните форми на обществен живот остава силно ограничено, отчита проучването. Четирима от всеки пет анкетирани заявяват, че не членуват в никакви обществени организации.

Участие в инициативи на неправителствени организации през последните 12 месеца съобщават около 5% от хората, а тези, които заявяват, че през същия период са положили доброволен труд, са под 9 на сто.

"За сравнение, близо 80% от гражданите в Норвегия членуват в поне една гражданска организация и около половината от тях полагат доброволен труд годишно", каза Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт "Отворено общество". Според него като нова държава членка на ЕС България има нужда от продължаваща подкрепа за преодоляване на различията с по-развитите държави в Западна Европа не само по отношение на доходите и икономиката, но и по отношение на демократичната култура и гражданското участие.

"Отворено общество" управлява фонда "Активни граждани" в партньорство с фондация "Работилница за граждански инициативи" и фондация "Тръст за социална алтернатива". Той ще действа до 2024 г. и е на стойност от 15.5 млн. евро. Фондът ще финансира на конкурсен принцип български граждански организации, работещи в обществена полза.

В България има регистрирани близо 15 000 неправителствени организации в обществена полза, като най-много от тях работят в сферата на спорта, образованието, културата, здравеопазването и социалните услуги.
Доверие в неправителствените организации изразяват близо 22% от анкетираните в изследването на "Отворено общество". Този дял отговаря приблизително на 1.3 млн. пълнолетни граждани на страната. Недоверие към неправителствените организации изразяват 30% от анкетираните, а най-голям дял – 48% не могат да преценят или нямат отговор на въпроса.

Основните причини гражданите да имат доверие в неправителствените организации са положителна информация за тях в медиите, преки положителни впечатления от дейността им, както и тяхната независимост от държавните институции. Недоверието се дължи основно на липса на информация за дейността им. С повишаването на възрастта доверието в неправителствените организации спада. По-голяма вяра в тях имат образованите, активните, хората с по-високи доходи.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?