За енергийния регулатор, парламента и патронажа

За енергийния регулатор, парламента и патронажа

За парламента ...

В рамките на последните месеци разминаването в подхода между изпълнителната и законодателната власт в областта на енергетиката се очертава все по-видимо. И тук не става дума за различните компетенции, а за начина на използването им. Правителството в кратък срок демонстрира серия от адекватни действия (разработване на ясна програма, активна защита на националните интереси на ниво ЕС, мобилизация и ефективно сътрудничество с частния сектор при екстремни условия и др.). В парламента нещата имат коренно различно измерение и това е особено отчетливо в отношението към енергийния регулатор (КЕВР) – незачитане на императивни норми на европейското законодателство относно независимостта му; невинаги законни действия на комисията за наблюдение над КЕВР; и в допълнение - странни юридически стъпки във връзка с избора на бъдещите членове на комисията.

За термините ...

В теорията относно политическата корупция един от аспектите, в който се употребява терминът "патронаж“, е за поведение, което отразява различни форми на неадекватен подход от страна на политиците при назначаване на ръководни кадри, включително и от гледна точка на използваните правила. В конкретния случай такива изводи по повод предстоящия избор на регулатора от парламента сигурно ще бъдат пресилени - оставям това на индивидуалните познания и преценка. Парламентарно представените партии обаче демонстрират колективен подход, при който – видимо и от направените предложения за комисари и от разработените процедурни правила – председателят на парламента вече официално би могъл да обяви на обществеността, че е налице предварителна договореност за разпределение на позициите в КЕВР на някакъв квотен принцип и че остават няколко формални стъпки за валидирането ѝ. В подобни ситуации май свикнахме по-скоро да употребяваме термина "задкулисие“.

За схемата ...

Така, докато всички политически сили в програмите и изказванията си смело очертават визии за въвеждане на етични и професионални норми при назначаване, за конкуренция и професионализъм, за създаване на възможности за професионална кариера в България на младите и на компетентните, единственото предложение за председател на КЕВР е за 70-годишния Иван Иванов. Не познавам г-н Иванов извън медийните му прояви, в които определено прави впечатление на високо ерудиран и отстояващ позициите си с ясни послания човек – той би могъл и да е подходящ за длъжността, но въпросът в случая не е в личността, а в подхода. Всъщност, аз лично не съм учуден от номинацията му – още в средата на месец февруари т.г. предадох на две медии в запечатани пликове името на г-н Иванов като бъдещ председател на КЕВР. Това обаче не е толкова важно.

По-важното е, че това е единствено предложение за председател и че то идва от четвъртата по големина парламентарна група, която има по-малко от 10% от местата в парламента. И възниква въпросът защо няма конкуренция респективно защо другите парламентарни групи не издигнаха кандидатури за тази позиция. Нещо повече – дори партии с много по-голямо парламентарно представителство издигнаха минимален брой предложения за членове на Комисията. Излиза, че или приказките за дългите скамейки с експерти са блъф, или тезата за междупартийни договорености е вярна. Това беше комбинирано с целенасочено наложен в закона грешен подход, гарантиращ на политическата класа пълна цензура върху това кой въобще може да се кандидатира за член на регулатора.

Важно е политиците да обяснят и защо се сменя от позицията на председател на КЕВР г-жа Тодорова, след като пак е в списъка на кандидатите. Ако тя не беше номинирана въобще, обяснението щеше да е лесно свързано с чистка, но тя хем ще бъде отстранена като председател, хем е предложена за може би най-възловата позиция - икономист в комисията - която по закон е ангажирана и с енергийния, и с ВиК сектори. Съмненията за сделка на политическо ниво се засилва още повече от факта, че за разлика от г-н Иванов тя е доказан професионалист конкретно в областта на регулирането в национален и международен план, с огромен административен ръководен опит и с познаване на реалната енергетика в нейната комплексност. Затова и евентуално обяснение на смяната заради засилване ролята на председателя би било неубедително – а и по закон председателят е пръв между равни от гледна точка на същностната дейност на КЕВР.

Въпросът за тази подмяна има и европейско измерение – и от Европейската комисия, и от Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори, обединяваща всички регулаторни институции в ЕС, сигурно отдавна са се хванали за главата и едва ли все още продължават да броят смените – г-н Иванов май ще бъде десетият председател в последните четири години.

... И за страха от закона

В допълнение на демонстрираното неглижиране на императивни европейски норми относно независимостта на регулатора, за които вече споменах, Парламентът демонстрира и страх от прилагането на закона – приказките за публичност, прозрачност и т.н. си остават някъде там. Така например, в несъответствие със законоустановеното изискване за публична процедура, парламентът си утвърди правила за избор на регулатора, които позволяват да не се публикуват концепциите на кандидатите за дейността на комисията – те ще бъдат огласявани само устно в рамките на броени минути пред парламентарната комисия по енергетика и евентуално в пленарна зала.

Допълнително, освен за липсата на база за задаване на въпроси, беше положена и грижа да няма и време за това. Докато имената на кандидатите бяха публикувани на 25 март, биографиите им и някои документи с удостоверителен характер се появиха много удобно преди уикенда чак в края на работния ден в петък, 27 март, при това в нарушение на правилата. А изслушването в парламентарната комисия по енергетика е обявено за 31 март – така срокът за задаване на въпроси според правилата е изтекъл в съботния ден.

Е, кой, какво и кога да коментира на тази база – концепции няма, за копията на свидетелства за съдимост и на трудови книжки ли да става дума или да има публично четене на биографии?! И защо в нарушение на процедурата имената се появиха по-рано от свързаните с тях документи? И защо концепциите в писмен вид не са част от пакета? Извън възможностите на режисирания тролски подход, на каква база да се задават въпроси по същество?

На практика обаче проблемът има много по-сериозно измерение, защото страхът от закона в конкретния случай олицетворява принципния страх на политическата класа от независимия регулатор. А без точно такава институция действителното развитие на пазара и в национален, и в европейски план, което май беше приоритет, ще си остане дълго време абстракция, обрулена от политически поръчки – къде по отношение на цените; къде по отношение на нарочените за всемирно виновни частни инвеститори, при това на база вече планирани от политиците действия на регулатора; къде за протекции на държавни дружества. А при такова смутно отношение и инвеститорите, и инвестициите ще продължават да ни заобикалят с произтичащите от това последици.

Много тъжно!

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари