За ЕС е лошо да загуби Великобритания, но по-лошо би било да държи Полша и Унгария

За ЕС е лошо да загуби Великобритания, но по-лошо би било да държи Полша и Унгария

"Брекзит означава Брекзит" – тази мантра на бившия британски премиер Тереза Мей заслужава място в учебниците по философия като най-безсмисленото изречение някога, съдържащо думата "означава". Но нека не се заблуждаваме, че когато накрая открием ще има или няма да има минимална търговска сделка Великобритания – ЕС, тогава ще разберем какво означава Брекзит.

Ще минат поне пет години, а вероятно и 10, преди да видим ясните очертания на новите взаимоотношения между крайбрежните острови и континента.

Дотогава ЕС може да бъде много различна общност, а Обединеното кралство може да не съществува. В евентуален референдум, който е много вероятно да се състои през следващите години, шотландците ще решат дали искат да напуснат просъществувалия 300 години съюз с Англия и да се върнат обратно в ЕС. Ако те гласуват "за" независимост, въпреки икономическите трудности, Обединеното кралство ще престане да съществува.

Всеки британски политик, които иска шотландците да продължат да живеят заедно с англичаните, трябва скоро да представи различен, федерален модел на британския съюз като алтернатива на независимостта. Така че изборът ще е между преустановяване на съществуването на Обединеното кралство и ново федерално британско кралство (макар че Федерално обединено кралство – FUC, би произвело доста несполучлив акроним на английски език, б. а.).

Пътят от гласуването на референдума през 2016 г. до сегашния твърд Брекзит беше осеян с куп неизпълнени обещания: от статията на Борис Джонсън в "Дейли Телеграф" 4 дни след гласуването, възторжено обещаваща, че "ще продължи да има свободна търговия и достъп до единния пазар", до думите на тогавашния министър на търговията Лиъм Фокс, че споразумението за свободна търговия с ЕС ще е "едно от най-лесните в човешката история".

В своеобразния триумф на когнитивния дисонанс, привържениците на Брекзит успяваха да поддържат две несъвместими мисловни конструкции едновременно: че "Европа" е грозен френско-германски заговор за потапяне на Англия в наполеоновската империя, но в същото време – че същите тези наполеоновци по инструкции от германската автомобилна индустрия ще бъдат длъжни да дадат на Великобритания привилегирован, неограничен достъп до единния пазар, така че британците да получат своя дял от тортата и да си го изядат.

Въпросът сега е дали динамиката между Великобритания и ЕС ще е на приближаване или на раздалечаване. Всяка възможна алтернатива на действащото популистко британско правителство ще предпочете по-мек Брекзит. Това включва по-прагматично и компетентно правителство на консерваторите, начело с нов лидер като например Риши Сунак, действащият министър на финансите. Това се отнася още повече за лейбъристко или предвождано от лейбъристите правителство, начело с Киър Стармър. Това, както следва и от логиката на икономическите интереси, ще означава, че Великобритания постепенно във времето ще се доближи до ЕС сектор по сектор, въпрос по въпрос.

От друга страна, колкото по-труден е Брекзит, толкова повече Великобритания трябва да търси алтернативен бизнес модел. Както показва и ваксината на Oxford-AstraZeneca срещу Covid, дори Англия и Уелс сами по себе си все още имат сериозни силни страни: финансови услуги, значими университети, биотехнологии, DeepMind, алтернативна енергия, креативни индустрии. Икономиката ще е по-малка, отколкото би била без Брекзит, но с времето може да развие нов, конкурентен профил. Това води към раздалечаване. И враждата и взаимните ограничения при Брекзит без сделка, ако се стигне до такъв,за известно време най-вероятно ще инфектират и затруднят развитието на сътрудничество в други области като външната политика и политиката за сигурност.

И все пак бъдещето на Брекзит ще зависи до голяма степен от развитието на нещата от другата страна на Канала. Сега хората в Германия, Франция и Италия говорят много малко за Брекзит – не само защото вече им е омръзнало от темата, но и защото ЕС е изправен пред други две огромни кризи, които ще бъдат обсъждани на срещата между лидерите на ЕС тази седмица.

ЕС трябва спешно да прокара своя нов внушителен фискален пакет от 1.8 трилиона евро, включващ бюджета на съюза и възстановителния фонд, без който възстановяването от Covid-кризата ще бъде по-трудно и напреженията север-юг вътре в еврозоната може отново да се изострят. Но за стане това, трябва да бъде преодоляна заплахата от вето, отправена от Полша и Унгария, които искат от останалите в ЕС откуп, чрез който още повече да отслабят предложеното обвързване на еврофондовете с върховенството на закона.

Някои твърдяха, че Брекзит всъщност може да помогне на ЕС, защото, освобождавайки се от трудния англо-саксонски клиент, останалите страни членки могат да продължат гладко с по-нататъшна интеграция. Това е илюзия. През лято се наложи петдневна маратонска среща на върха на ЕС, за да се стигне до споразумение за бюджета и възстановителния фонд, след като бе преодоляна яростната съпротива на т.нар. "спестовна четворка" (Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия), като нидерландският министър-председател Марк Рюте влезе в ролята на Тачър.

На фона на това, което унгарският премиер Виктор Орбан и полският му колега Матеус Моравецки причиняват в момента на партньорите си в ЕС, Тачър изглежда любезен еврофил. Бившата британска министър-председателка може и да е крещяла "Искам си парите обратно", но Великобритания поне е била сред най-големите нетни вносители в европейския бюджет. След като си е получила отстъпката, Тачър решително придвижва напред централен проект на европейската интеграция – единния пазар, чийто "равнопоставени условия на конкуренция" ("level playing field" – много британска метафора) сега ЕС твърди, че Великобритания трябва да приеме.

Унгария и Полша са обратният случай – те са сред големите нетни бенефициенти на бюджета на ЕС и възстановителния фонд, които съвкупно могат да допринесат над 6% от брутния вътрешен продукт на Унгария. Въпреки това двете страни отказват да приемат дори минимални условия за върховенство на закона, без който ЕС постепенно ще престане да бъде общност от демокрации и общ правов ред.

Всъщност това, което унгарските и полските лидери казват на германските и нидерландските данъкоплатци, е: ние няма да ви позволим да направите тези трансфери, крайно необходими за южни страни в еврозоната като Италия и Испания, и двете сериозно поразени от коронавируса, освен ако не ни разрешите да използваме огромна част от вашите пари без каквито и да е сериозни ограничения. В Унгария това означава европейските фондове да се използват в подкрепа на все по-недемократичния режим на Орбан, да не говорим, че от тях се облагодетелстват семейството и приятелите му.

Ако този безсрамен шантаж се увенчае с успех, тогава популистките, ксенофобски и националистически управляващи партии в Унгария и Полша ще са в състояние да продължат да правят каквото желаят, щедро платени за това дори дотам, че да хапят ръцете на германците и нидерландците, които ги хранят.

Напред към Полекзит и Унгекзит? Но трябва ли да са толкова глупави? Борис Джонсън може и да говори, че хем иска да има тортата, хем да я изяде; Орбан в действителност прави това.

Не, непосредствената заплаха за ЕС не се състои в това, че Унгария и Полша могат да последват Великобритания през вратата и да напуснат, а в това, че те ще останат пълноправни страни членки на клуба, продължавайки да нарушават най-важните му правила. Трудно е да се каже кое в момента е по-голяма заплаха за ЕС: демократична Великобритания, която напуска, или недемократична Унгария, която остава.

*Тимъти Гартън Аш (род. 1955 г.) е британски историк, ръководител на Центъра за европейски изследвания в колежа "Сейнт Антъни", Оксфорд. Един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на Централна и Източна Европа.

Превод: Mediapool.bg

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?