За еврофинансиране на АЕЦ настояват 10 държави членки и България

България се включи в призива на 20 синдиката от Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия към Европейската комисия да предвиди финансирането на ядрени проекти в плана си RePowerEU, съобщиха от Министерството на енергетиката в понеделник.

Планът за възможно най-бързо премахване на енергийната зависимост на Евросъюза от Русия RePowerEU на стойност 300 млрд. евро бе представен от Еврокомисията в средата на май. Намерението е Европа да спести 100 млрд. евро всяка година от внос на газ, петрол и въглища до 2030 г. За инфраструктура на внос на достатъчно втечнен и тръбопроводен газ, които да заменят "Газпром" като доставчик на суравината в Европа, се предвиждат 10 млрд. евро. За мобилизиране на финансиране за покриване на краткосрочните инвестиционни нужди на REPowerEU, ЕК предвижда 225 млрд. евро заеми от Плана за възстановяване и устойчивост, а останалата сума ще е допълнителни средства от продажбата на парникови квоти.

Според 11-те европейски държави включването на ядрената енергия в таксономията на ЕС е жизненоважно за справяне с изменението на климата и повишаване на енергийната независимост. Това ще осигури възможност за устойчиво финансиране на проекти от областта на ядрената енергетика в бъдеще. Участниците в инициативата отбелязват, че, наред с възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия има потенциала да формира основата на европейската безвъглеродна енергийна система. Като следваща стъпка ЕК следва да актуализира Илюстративната програма за ядрената енергетика (PINC) в съответствие с член 40 от Договора за Евратом.

След поредното замразяване на проекта за строеж на АЕЦ "Белене", България лансира идеята за нова ядрена мощност на територията на съществуващата атомна централа "Козлодуй", включително възможността за инсталиране на малки модулни реактори. Сега проектът за АЕЦ "Белене", който е основан на руски технологии, заради войната в Украйна е невъзможен, но междувременно има бизнес идея за прилагане на ядрени технологии при трансформацията на въглищния комплекс "Марица Изток". Тя е по спорния меморандум на енергийното министерство с британската "Джемкорп" (Jemcorp) и американската "Ай Пи 3" (IP3) и предвижда сериозна технологична трансформация с цел пълна енергийна независимост на България.

11-те участници в сегашната инициатива излизат със съвместна статия, в която посочват, че "засилването на амбицията ни по отношение на борбата с климатичните промени трябва да бъде част от стратегическата и енергийната автономност на Европа, тъй като бруталната военна агресия на Русия в Украйна доведе до преосмисляне на европейската енергетика".

"През октомври 2021 г. заявихме, че "Ако иска да спечели климатичната война, Европа се нуждае от ядрена енергия. Тя е жизненоважен и надежден ресурс, с който да си осигурим нисковъглеродно бъдеще." Днес има истинска война в близост до границите на ЕС. Поради незаконните действия на Русия, гражданите и индустрията на ЕС усещат въздействието на високите и нестабилни цени на енергията. Ако ЕС иска да следва пътя на декарбонизацията и същевременно да гарантира сигурност на доставките, се нуждаем от промяна в отношението към ядрената енергия", смятат държавите членки, обединени в инициативата.

Те прогнозират, че търсенето на електроенергия ще се удвои през следващите 30 години и сега моментът да се подсигури производството ѝ като ядрената енергия може да стане основен източник на нисковъглеродна енергия. "Доказано е, че климатичната неутралност и гарантирането на сигурност на доставките ще изискват инвестиция от 500 милиарда евро в нови ядрени мощности до 2050 г. За да се отговори на това предизвикателство, ядрената енергия трябва да бъде включена в политиките на Зелената сделка и плана REPowerEU, както бе залегнала в Европейската стратегическа дългосрочна визия "Чиста планета за всички", пише още в позицията.

В нея се отбелязва, че ядрената енергия отговаря на най-високите стандарти за безопасност, ключова е за намаляване зависимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива от Русия и е конкурентоспособен източник на енергия, особено при отчитане на специфични схеми за финансиране на капиталоемки проекти. "По отношение на управлението на радиоактивни отпадъци, включително за медицински или промишлени приложения, разполагаме с технологии за депониране; за високоактивни отпадъци дълбоките геоложки хранилища понастоящем се считат за подходящо и безопасно решение, а технологията за тяхното изграждане е вече налична", допълва се в статията.

Тя е подписана от българския енергиен министър Александър Николов, румънската му колежка Вирджил Попеску, хърватския министър на икономиката и устойчивото развитие Давор Филипович, чешкия министър на промишлеността и търговията Йозеф Сикела, финландския министър на икономиката Мика Линтиля, френската министърка на енергийния преход Агнес Пание-Рунашер, унгарския министър н атехнологиите и иновациите проф. д-р Ласло Палкович, полската министърка на климата и околната среда Анна Москва, словашкия вицепремиер и министър на икономиката Ричард Сулик и словенския министър на инфраструктурата Боян Кумер.

Те приканват Европейската комисия да разшири обхвата на действията си и като следваща стъпка да актуализира Илюстративната програма за ядрената енергетика (PINC) в съответствие с член 40 от Договора за Евратом, който предоставя преглед на целите и инвестициите, необходими по време на целия жизнен цикъл на ядрената енергия.