За европейската Зелена сделка и въглищата - наясно ли сме какво ни чака

По темата за Зелената сделка вече имаше изразени няколко позиции в рамките на изпълнителната власт, при това не само в контекста на въглищата – разбра се, че дори АЕЦ "Белене" е вместена в българското разбиране за финансовия обхват на сделката. Което е, меко казано, доста смела изходна позиция. В контекста на сделката може спокойно да се добавят и други големи теми на българската енергийна политика – напр. нормативната бъркотия на тема "енергийна ефективност" съпроводена с данни за неефективно разходване на публични средства в огромни размери; липсата на стратегия; липсата на визия за либерализация на пазара; силно ограниченият административен капацитет и т.н. , които тепърва ще бъдат разисквани.

От гледна точка на въглищата обаче има едно предстоящо политическо мероприятие - само след ден, на 31 януари, в парламента предстои обсъждане на българската политика по отношение на въгледобивния сектор, което е свързано и със Зелената сделка. В разпространената от медиите стенограма от парламента от 24 януари депутати и министър Петкова правят връзка и с европейската инициатива "Въглищни региони в преход", която съществува от повече от две години, но спрямо която страната ни продължава притеснително да седи отстрани като пасивен наблюдател - а липсата на конкретика по темата за бъдещето на въгледобива в национален и европейски контекст вече е повече от деструктивна.

"Имаме въпроси към всичките ви отговори"

Този известен израз в случая обобщава факта, че на настоящия етап всички изказани мнения на политическо ниво имат нещо общо - подчертават колко важни са многото въпроси, но не дават нито един важен отговор.

Нещо повече - мъглата около официални национални позиции, пряко свързани с темата за въгледобива, изглежда все по-гъста. Така например продължава да не е ясно дали България има официално представен в Брюксел интегриран план за енергетика и климат, както и дали има официална позиция по механизмите за капацитет. И двата въпроса бяха обсъждани в последните месеци на 2019 по различен повод между заинтересовани страни (изпълнителна власт, бизнес, НПО и др.) – но обещанията за съгласуване на националната позиция преди представянето ѝ на Европейската комисия май си останаха само обещания. Това на практика поставя и въпроса за наличие на нарушения, при това на императивни норми на европейски регламент (напр. за провеждането на обществени консултации по отношение на интегрирания план за енергетика и климат).

Не по-малко важен през призмата на въгледобива е и въпросът за механизмите за капацитет, пряко засягащи въглищните централи независимо дали са държавни или частни. Видно от стенограмата от 24 януари т.г., за която стана дума по-горе,  министър Петкова е заявила, че в ЕК е представено предложение за механизми за капацитет и то вече е обсъждано на 9 януари т.г.. Независимо от поетия ангажимент по време на посветено на темата събитие през ноември 2019, вариант на тези механизми не е разглеждан с всички заинтересовани – поне с дружествата в рамките на комплекса "Марица Изток", които не са част от БЕХ. Извън неспазеното обещание, този подход сам по себе си има и конкретни икономически измерения – различно отношение към частните и държавните дружества на ниво "енергийна политика" въпреки икономическата им обвързаност на практика може да засегне жизнеспособността на целия комплекс. Различният аршин има конкретно измерение и спрямо дългосрочните договори с двете американски централи, които също са форма на механизми за капацитет  и които имат огромно значение както за енергийната сигурност на страната, така и за икономическата и социална стабилност на Старозагорския регион. За разлика от други производствени мощности на въглища, те освен това нямат никакви проблеми с екологията, което подсилва значението им в посочените аспекти.

Извън процедурната страна обаче последиците от явно нарушеното доверие май са по-тежки – и тепърва предстои да се усещат. При това, докато доверието е морална категория, изискванията за прозрачност в действията на изпълнителната власт не са. Така че е крайно време компетентните институции – извън обтекаемите политически говорения - да заявят ясно какво смятат да правят с българския въгледобив, на какво основание и как. В тази връзка ролята на формалната комуникация с ЕК е от ключово значение – и интегрираният план за енергетика и климат, и формалното предложение за схемата на механизми за капацитет следва не само да бъдат публични, но и да бъдат и конкретно защитени с отчитане на максимално широк кръг мнения. По принцип криенето им от обществеността е контрапродуктивно и последиците от него са трудно предвидими в административен и икономически план.

Визия срещу пари или пари срещу визия

Усещането, което се създава към момента спрямо Зелената сделка,  е че вторачването е повече към европейската торба с предвидени за нея пари отколкото към това, което е възможно да се направи. А всъщност трябва да се говори повече за визия и за проекти – още повече, че парите въобще не са гарантирани ако липсват разумни предложения. В рамките на току-що приключилата конференция в Катовице, Полша, по темата за Зелената сделка ("По пътя към зелена икономика – обмяна на опит в европейските въглищни региони"; 27-28 януари) не само се акцентира върху нуждата от такъв подход, но и  бяха представени реални стъпки, планирани и провеждани в последните двадесет години в страни като Полша, Чехия, Белгия и др. Да – в последните двадесет години!

Докато у нас въпреки очакванията за публичност обществото не е наясно какви точно стратегически документи са представени в Европейската комисия, в Силезия, най-засегнатата област в Полша, функционира работна група с представители на повече от 40 (четиредесет) институции и заинтересовани лица, която търси и явно намира адекватни решения. В Мораво-Силезийския регион в Чехия са създадени няколко центъра, свързани с иновации и привличане на бизнес; подобен опит беше споделен и от Испания, Словакия, Белгия.

Посланията на европейския комисар по кохезионната политика и реформи г-жа Елиза Ферейра, която взе участие в събитието, бяха повече от ясни – необходима е пълна прозрачност на действията, необходимо е привличането на частния бизнес, вкл. и за генериране на средства и т.н.  В портфолиото на еврокомисар Ферейра е и т.нар Фонд за справедлив преход. В този контекст от нейна страна беше дебело подчертано, че средства ще се отпускат само при наличие на визия и проекти, съответстващи на националния план за енергетика и климат – става дума за същия онзи план, за който нито бизнесът, нито неправителственият сектор знае в крайна сметка има ли го, представен ли е в Брюксел и какво му е съдържанието.

Едно от основните послания на еврокомисаря беше, че въглищните региони дълго са работили за Европа – сега е време Европа да работи за въглищните региони. Без активна и ясна национална позиция за това обаче ефектът ще бъде минимален. Ето защо е нужно политиците да оставят общите приказки настрани и да пояснят конкретно какво смятат да правят, като уточнят и представят и план за действие – припомням, че европейската инициатива за Зелената сделка е съпроводена от четири страници план за действие със стъпки и дати, първите от които са за март 2020 . Въпросът е кога ще видим българския детайлен план в това отношение - на първо време поне за въгледобива.

Ясно е, че е необходимо постигане на някакъв политически и обществен консенсус за бъдещето на въгледобива у нас в контекста на европейските изисквания. Постигането на консенсус обаче предполага конкретна, разбираема и публично представена политическа и управленска визия, базирана на широк кръг експертни мнения.  А това предполага и прозрачност, която като че ли все по-често липсва – при това по принципни за енергетиката теми, които засягат обществото за десетилетия напред далече отвъд мандата на което и да е правителство.

Авторът е експерт по енергийна политика  Изразените мнения са лични. Славчо Нейков е и председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, който организира две предстоящи събития по темата за въгледобива – среща с дружествата от Старозагорския регион в Стара Загора на 12 март 2020 г. и международна конференция, посветена на Зелената сделка и българския енергиен преход в София на 23-24 април 2020 г. Повече информация за събитията може да бъде намерена на уебсайта на института.