За година България се е стопила с 43 500 души и продължава да застарява

Детската смъртност се увеличава, хората в трудоспособна възраст бързо намаляват

За година България се е стопила с 43 500 души и продължава да застарява

Повече деца са се родили в България през 2014 г., а продължителността на живота се е увеличила до 74.7 години, леко е нараснал и делът на децата под 15-годишна възраст. С това се изчерпват добрите новини за демографското развитие на България, показват данните на Националния статистически институт (НСИ).

Те потвърждават валидните от години негативни тенденции - населението на България намалява и застарява, хората в трудоспособна възраст се топят по-бързо от живеещите в България като цяло, смъртността се увеличава и е най-високата в ЕС. Освен това през миналата година детската смъртност е нараснала за първи път от 2009 г. насам. Според експертите от НСИ това се дължи на увеличената раждаемост сред групи, които живеят при лоши условия като ромите, въпреки че те не бяха посочени изрично.

Населението намаляло с един областен град

През 2014 г. населението на България е било малко над 7.2 млн. души. То е намаляло с около 43 500 души или с броя на жителите в един среден по големина областен град като Кърджали или Монтана. Причината е основно в отрицателния естествен прираст, дължащ се на по-голяма смъртност, отколкото раждаемост. В резултат на миграция в чужбина броят на живеещите в България се е свил с около 2100 души.

Коефициентът на смъртността за миналата година се е увеличил до 15.1 промила или близо 109 000 души. Той е най-високият в ЕС и е доста над средното ниво за Европа от 9.9 промила. Най-лош е показателят в областите Видин, Монтана, Враца и Ловеч, а най-благоприятен в София-град, Кърджали, Варна и Благоевград.

Освен че намаляват, българите и застаряват. Средната възраст вече е 43.2 години, а за 13 години се е повишила с близо 3 години. По-възрастно е населението в селата.

Увеличава се хората над 65 години. През 2014 г. те са били 1.44 млн. или 20% от населението. Най-голям е процентът на възрастните в областите Видин (27.9%), Габрово (26.7%) и Ловеч (25.6%). Като положителна тенденция може да се отбележи нарастването на дела на децата под 15 години. Въпреки това той остава един от най-ниските в ЕС - 13.9 на сто от населението. Най-голям е делът на децата под 15 години в областите Сливен и Бургас, а най-малък в Габрово, Смолян и Перник.

Застаряването на населението се отразява неблагоприятно на броя на хората в трудоспособна възраст, а тенденцията е този процес да продължи и в бъдеще, тъй като всеки 100 души, които излизат от трудоспособна възраст, се заместват от 62-ма младежи, които влизат в нея.

През 2014 г. хората в трудоспособна възраст са били 4.4 млн. или 61.1% от живеещите в България. Броят им намалява с 68 000 души спрямо 2013 г. Това води и до увеличаване на т. нар. коефициент на зависимост. Той вече е достигнал 51.2%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2013 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 50%. Съотношението е по-благоприятно в градовете - 46.2%, отколкото в селата - 66.6%. По области най-негативни са данните за Видин (66.8%), Ловеч (63.6%) и Монтана (62.4%), а най-добри за София-град (43.1%), Благоевград (46.5%), и Смолян (46.7%).

Раждаемостта расте, но остава под средната за ЕС

Коефициентът на обща раждаемост през 2014 г. е 9.4промила, а през предходните 2013 и 2012 г. той е бил съответно 9.2 и 9.5 промила. През миналата година живородените бебета са били 67 585, а момчетата са повече. Общо броят на новородените се е увеличил с около 1000. Въпреки минималното нарастване раждаемостта остава под средното за ЕС ниво от 10 промила.

Най-висока остава раждаемостта в Сливен, София-град и Бургас, а най-ниска в областите Смолян (6.4 промила), Габрово (6.6 промила) и Видин (7 промила).

Близо 59% от родените бебета са извънбрачни.

По-голямата раждаемост обаче е съпроводена с увеличаване на детската смъртност, която достига 7.6 промила или 517 починали деца до 1 година през 2014 г. Най-висока е тя в областта, водеща класацията по раждаемост - Сливен (15.4 промила), следват Хасково и Силистра.

Жените във фертилна възраст са намалели с 21 000 до 1.58 млн. през миналата година. Положителна е тенденцията, че и децата, родени от деца (майки под 18 години), са по-малко със 124 или общо 3130. Увеличават се обаче бебета на майки над 40 години - общо 1517 или с 241 повече.

Расте и средната възраст, на която жените раждат за първи път. Тя вече е 26.7 години. Запазва се тенденцията двойките първо да имат дете, а след това да сключват брак. Броят на сключените бракове се е увеличил с 2653 до 24 596. Разводите намаляват с 324 до 10 584, а средната продължителност на брака преди раздялата е около 15 години.

Официалните емигранти - 28 727

Официалните емигранти през миналата година са 28 727. Това са хората, които са сменили адреса си от България в чужбина. Най-много са се преселили официално в Германия, Великобритания и Испания. Националната статистика няма данни за българите, които живеят в чужбина, но адресът им по лична карта продължава да е в България.

Чужденците, които са променили постоянния си адрес на такъв в България, са 26615. Най-много са от Турция, Сирия и Русия.

Повече хора се връщат на село

Данните на статистиката показват още, че повече хора са се върнали да живеят на село, отколкото са се преместили от селата в градовете. В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете е намаляло с 5017 души, респективно с толкова се е увеличило това в селата. Въпреки това хората, живеещи в градовете остават много повече от тези в селата - 5.27 млн. души срещу 1.935 млн. души.

От преселващите се в рамките на страната най-голям брой са дошли в столицата (17 807). Най-много са дошлите в София от София-област, Благоевград, Пловдив, Враца и Варна, а най-малко - от областите Разград и Силистра.

Към края на 2014 г. населените места в България са 5266, от които 257 са градове. Обезлюдени са 164 места най-вече в Габровско, Великотърновско и Кърджалийско. В 1135 села живеят под 50 души. Над една трета от населението на страната е концентрирано в седемте града с над 100 000 жители.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли да се отворят ресторантите?