За хората в Босна войната сякаш още не е свършила

Днес се навършват 20 години от избухването на босненската война. Тя продължи 44 месеца и отне повече от 100 000 човешки живота. Войната изправи сърби, добре въоръжени от бившата югославска армия, срещу мюсюлмани и хървати, заставяйки ги да влязат в един нестабилен съюз.

На този ден през 1992 г. сръбските снайперисти на Радован Караджич откриват огън срещу мирен протест на сараевски демонстранти с югославски знамена и портрети на Тито, вярващи, че национализмът на сърби и други, ще спре пред портите на многоетническото и толерантно Сараево, припомня в петък френският в. "Монд" в статия озаглавена "Оръжията в Сараево замлъкнаха, но разделението остава".

Войната започва официално на 6 април, а обсадата на Сараево - на 2 май, когато артилерията на тогавашния командир на босненската сръбска армия Ратко Младич обстрелва железопътни и трамвайни линии, а сръбските пехотинци обкръжават града. Обсадата на Сараево е една от най-дългите в историята - 1395 дни.

За пореден път в Европа бяха извършени геноцид и престъпления срещу човечеството, а в преобладаващата част от времето светът отвръщаше поглед.

Двайсет години след началото на войната, приключила през 1995-та с постигнатото с американска намеса Дейтънско споразумение, раните от нея все още съвсем не са зараснали.

Мнозина в Босна, от всички страни в конфликта, все още чувстват, че начинът, по който войната свърши, само добави още тежест към старите болежки, създавайки сцена за още един конфликт в бъдеще, коментира агенция ДПА.

Дейтънското споразумение сложи край на войната, оставяйки ситуацията на терена такава каквато бе тя в края на 1995 г. и предизвиквайки недоволство сред най-голямата етническа група в Босна - мюсюлманите, което остава и до ден днешен. Те смятат за голяма несправедливост, че на сърбите, които бяха около една трета от населението, бе позволено да запазят завладяната от тях територия, която възлиза на 50 процента от босненската територия.

Мюсюлманите, които са почти половината от боснеското население, са особено ядосани, защото сърбите си запазиха Сребреница - град, който се превърна в символ на сръбската агресия и мюсюлманските страдания. През юли 1995 г. в последните месеци на войната, сръбските сили нахлуха в Сребреница, защитен от ООН мюсюлмански анклав, и екзекутираха почти 8000 мюсюлмани, момчета и мъже. Международният съд през 2007 г. постанови, че завладяването на Сребреница е геноцид, но това не промени ситуацията в Босна.

Сръбският проект процъфтява, заявява бившият босненски президент и мюсюлмански лидер Харис Силайджич, цитиран от ДПА. Поне половин милион души бяха етнически прочистени. Нашето конституционно устройство е такова, че всъщност награждава агресията и геноцида и етническото прочистване, казва той.

Дейтънското мирно споразумение все още служи като конституция на Босна и не може да бъде променено без съгласието на всички етнически групи. Сърбите, които спечелиха по-голямата част от страната, решително отказват да приемат каквито и да било промени. Макар Сребреница и сръбската обсада на Сараево да са най-известните зверства в босненската война, много други по-малко документирани несправедливости имаше в страната. В края на войната всяка от основните групи получи своя дял от Босна, която днес се състои от парчета етнически монолитни територии, като всяка има парче земя, от което някой друг е бил прогонен, пише ДПА.

От края на войната Сараево превързва раните си, а това не е лесно в страна, парализирана от Дейтънското споразумение от 1995 г. и от конституция, насърчаваща етническото разделение, страна с още по-дълбока икономическа криза, отколкото в останалата част на Европа, където на 45 години си ветеран от войната, а 25-годишните университетски възпитаници най-често са безработни, коментира френският вестник "Монд".

По силата на Дейтънското споразумение Босна и Херцеговина остава разделена официално на две части - Федерация Босна и Херцеговина, и Република Сръбска. На практика обаче тя е разделена на три, тъй като както сръбските, така и хърватските сепаратисти не искат близост с босненската централна власт в Сараево, нито да отстъпят спечелените с оръжие територии. Така я кара Босна – все още разделена на три националистически движения - сръбско, хърватско и на босненските мюсюлмани. Всички те използват същите етническо-религиозни аргументи от времето на войната и ревниво бранят икономическите си интереси, допълва "Монд".

Двайсет години са дълъг период в политиката, пише британският "Индипендънт". В центъра на Сараево белезите са прикрити - на Булеварда на снайперистите е открит нов мол. На място, където паметна плоча припомня, че през май 1992 г. при сръбски минометен обстрел тук са били убити 16 души, сега хората се редят за хляб. Онези събития изглеждат като древна история, някои от днешните избиратели дори не са били родени, когато войната свърши. И все пак за хората от Босна и Херцеговина това все още е недовършена работа.

Най-малко 20 000 жени тук са били подлагани на системни изнасилвания и други форми на мъчения и тормоз. В резултат на босненската война военните съдилища, включително Международния наказателен съд, вече признават изнасилването за престъпление срещу човечеството, но при все това голямата част от жертвите не са получили нито обезщетение, нито справедливост, посочва всекидневникът.

Тъжно е, че 20 години след началото на войната Босна и Херцеговина продължава да носи най-вече етикети, свързани с нея, пише друг британски вестник - "Гардиън". За някои страни, имали късмета да успеят да продължат напред, войната става част от историята и новите събития я оставят в миналото. За Босна и Херцеговина обаче няма Феникс, възродил се от пепелта. Вместо това всекидневното ожесточено и напоително припомняне на неизлечими страдания, постоянните обвинения и нефункциониращата система във високите политически и икономически етажи говорят, че историята ѝ е като чифт бетонни обувки, които населението ѝ е длъжно да мъкне, пише вестникът.