"За" и "против" камери на входа на операционната

Намерението на здравната каса да следи с камери входовете и изходите на инвазивните кардиологии като мярка за контрол срещу отчитането на фиктивни пациенти предстои да залегне в анекса към рамковия договор между Лекарския съюз и НЗОК.

Мярката трябва да получи одобрение на лекарския събор в края на тази седмица и предизвика полемика за това обосновано ли е въвеждането ѝ.

Според някои лекари мярката е обидна, има опасност да се окаже незаконна, ако не се регламентира прецизно и налага изискването на допълнително информирано съгласие от пациента, а това може да е проблем при спешни състояния.

Според юристи слагането на камери не е незаконосъобразно априори, но трябва да се иска изрично съгласие от пациента и ако той откаже, това не може да е основание да му се откаже медицинска помощ.

Според председателя на Българското дружество по кардиохиругия и директор на болница “Света Екатерина“ проф. Генчо Начев предлаганата от НЗОК мярка ще дава информация само за това кога е влязъл даден пациент и кога е излязъл, но няма да е ясно дали пациентът е имал нужните показания за извършване на манипулацията.

“Камерата на входа и на изхода няма да покаже дали е имало показания за извършване на интервенцията и дали правилно е извършена съобразно правилата за добра медицинска практика“, коментира той.

“В “Света Екатерина“ има камери на входа и на изхода, има камера във всяка операционна зала, която заснема самата операция. По същия начин имаме камери в ангиографските кабинети, които заснемат процедурите. Тези камери са свързани с аудиторията и в реално време може да се предава за обучение на специализанти и студенти“, каза той.

По думите му когато се заснемат самите операции и процедури, това е в полза на медицинския екип, защото така може да докаже, че извършил всичко по правилата.

“Този, който е убеден, че работи добре, няма никакво основание да се притеснява нито от следене, нито от проверки“, смята той.

По думите му камерите на входа могат да установят само кога е влязъл и кога излязъл пациента и каква дейност е отчетена за това време. “Не може болният да влезе в 11 и да излезе в 11.15 и да са му направили 2 клапи и 3 байпаса, фигуративно казано“, коментира Начев.

Според доц. Стоян Лазаров от Българското дружество по кардиохиругия предлаганата мярка е “твърде драстична“, като се има предвид и директивата за защита на личните данни.

“Вярно е, че доверието към лекарите спада драстично и част от причините бяха изброени при представянето на индекса на болниците, но това не е причина за всеобщо наблюдение“, смята той.

“Факт е обаче, че камери има на много места, които наблюдават истинският лечебен процес с цел обучение, квалификация и това се прави навсякъде по света и никъде не е обект на дискусия трябва ли да се случва или не“, заяви той.

От години здравната каса подозира злоупотреби с поставянето на стентове, като броят на ангиографските лаборатории расте, а някои от тях отчитат подозрително висок брой процедури. Заради това има сериозни подозрения, че се отчитат фиктивни пациенти, че се приемат пациенти без необходимите медицински инкицации и т.н.

В резултат на това при средно за Европа съотношение между поставени стентове и байпас хирургия 3.8 към 1, в България през 2016 съотношението е било 12.36 към 1, а през 2017 13.86 към 1.

У нас функционират близо 60 инвазивни кардиологии, които извършват над 70 хил. диагностични и лечебни процедури годишно.