За иракските кюрди пътят към независимост се очертава стръмен

Много кюрди в Ирак приветстваха като историческо обявяването на референдум за тяхната независимост, но пътят към самоопределението ще бъде дълъг, дори ако отговорът "да" надделее през септември.

Политическото ръководство на Иракски Кюрдистан "премина Рубикон", като миналата седмица насрочи за 25 септември този референдум въпреки съпротивата на Багдад, смята Хошияр Зебари, бивш външен министър.

Новината се появи в деликатен момент за автономния регион в Северен Ирак предвид продължаващата война срещу джихадистката групировка "Ислямска държава", приема на над един милион бежанци и икономическия упадък, дължащ се по-конкретно на спада на цените на суровия петрол.

Кюрдите - народ от индоевропейски произход, разделен главно между четири страни - Турция, Ирак, Иран и Сирия, отдавна искат да имат своя собствена държава, но тази мечта е разбита в края на Първата световна война.

Референдумът на 25 септември няма да бъде задължителен, но ще постави началото на процеса към независимост. За да бъде обаче проектът за държава жизнеспособен, кюрдите трябва да преодолеят поредица предизвикателства в икономиката и сигурността, а също така да сложат край на вътрешните си разделения и да постигнат международно признание.

Този проект вече предизвика съпротива от страна на Багдад и съседни страни като Турция и Иран, които имат големи кюрдски малцинства и се страхуват той да не засегне и тях.

"Двете най-големи препятствия за независим Кюрдистан са въпросът за границите с Ирак и признаването от международната общност", подчертава експертът Натаниел Рибкин.

"Ако не бъде намерено съгласие с Багдад за границите, много страни ще се поколебаят дали да признаят едностранно обявяване на независимост", обяснява Рибкин, главен редактор на специализирания бюлетин "Inside Iraqi Politics".

Багдад подчертава, че трябва да се спазва конституцията и да се гарантира териториалната цялост на Ирак.

Могъщият турски съсед определя референдума като "голяма грешка" и съпротивата му е способна да застраши жизнеспособността на евентуална кюрдска държава. Иракски Кюрдистан фактически получава основните си приходи от износа на петрол, а той минава през тръба до турското пристанище Джейхан.

Иран смята ,че референдумът "може само да доведе до нови проблеми", а неговите сили за сигурност влизат в епизодични сблъсъци с кюрдските бунтовници, чиито тилови бази са в Ирак.

От своя страна Вашингтон, който едновременно е съюзник и на Багдад, и на кюрдите, не одобрява избора на момента за референдума, макар че многократно е заявявал своята подкрепа за принципа за самоопределение.

"Без солидни гаранции за сигурността от страна на САЩ, независим Кюрдистан не би могъл да оцелее", предупреждава Амберин Заман от Центъра "Уилсън" в САЩ.

Но приблизително петте милиона иракски кюрди също имат разногласия дали е уместен референдумът в момент, когато регионът е в политическа безизходица.

Мандатът на Масуд Барзани, избран за президент на Кюрдистан през 2005 г., изтече през август 2015 г., но той остава на власт въпреки критиките на опозицията. Регионалният парламент бе разпуснат през 2015 г.

Правителството на Барзани едва смогва да плаща заплатите на чиновниците и е изправено пред силна опозиция, по-специално от две партии, според които референдумът не може да се свика преди парламентарни и президентски избори.

"Референдумът може да представлява спасителен пояс за партиите на власт", подчертава Ереван Саид, експерт във вашингтонския Институт за арабските страни от Персийския залив. Но "без единство на кюрдите не може да има реален път към независимост", предупреждава той.

Според наблюдатели, пред лицето на такива външни и вътрешни препятствия перспективите за независимост биха могли да съдействат за сближаването между различните кюрдски фракции. "Те трябва да заровят томахавката на войната, за да се сбъдне мечтата на огромен брой кюрди", подчертава Амберин Заман.

По БТА