За избора на енергийни комисари

.. или какво на практика предвиждат предложените изменения в Закона за енергетиката

За избора на енергийни комисари

Прочетох с интерес обявения на уебстраницата на Парламента законопроект за изменение  и допълнение на Закона за енергетиката, където е предвиден нов подход при избор на членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране – изборът да се осъществява от Парламента. Това само по себе си е отлично, но ако измененията на закона в частта им относно начина на избиране на комисарите бъдат приети в предложения им вид, е ясно едно –

регулаторната комисия рискува да си остане в паяжините на политическото влияние и злоупотребите с него,

а това ще продължи да струва скъпо на всички ни. Допълнително, съществуват няколко принципни проблема, които при приемане на така предложения законопроект ще придобият съвсем конкретни негативни изражения.

Ще посоча някои от тях без претенции за изчерпателност, като се позовавам и на съответните параграфи от законопроекта без да ги цитирам в детайли.

Първо – съгласно залегналото в Параграф 6, само народни представители и парламентарни групи могат да правят предложение за членове на Комисията (включително и от името на неправителствени и конкретно изброени съсловни организации).

Това на практика означава, че дори и да има много по-добри експерти, които искат да участват в процеса на избор, професионализмът им няма как да бъде дори забелязан, ако те не намерят начин да бъдат подкрепени от народни представители или парламентарни групи. Горното обстоятелство не се променя от предвиденото в проектозакона задължение за публикуване на предложенията и професионалните биографии, тъй като такива ще бъдат публикувани последващо само на набелязаните кандидати. При такъв подход е нормално да се очаква, че в някои случаи това ще бъде отново свързано с демонстрирани от кандидатите намерения за политическо послушание,  което става гаранция за предварителен подбор и е предпоставка за последващо очакване от страна на политическите благодетели за професионално отблагодаряване.  Достатъчно е да си припомним редица други такива назначавания на най-високо ниво, някои от които още люшкат държавността - отговорни длъжности са се заемали от некомпетентни, а в някои случаи и от откровено неграмотни хора, включително и по решение на парламента.

За да се избегне това, е много по-целесъобразно заявката за участие в предвидения процес на избор да не зависи въобще от политиците от процедурна гледна точка. На практика това означава, че всеки, който е заинтересован от заемане на съответната длъжност и смята, че отговаря на изискванията, трябва да има правото директно да представи своята кандидатура с изпращане на заявление и указаните подкрепящи обстоятелства. В това не би имало нищо ново – достатъчно е да се погледне начинът на кандидатстване в администрацията както за институциите в Европейския съюз, така и за повечето длъжности във всяка държавна институция в България.

Няма никаква пречка Народното събрание да установи процедура на селектиране на онези предложения от всички направени такива, които могат и следва да бъдат обсъждани в пленарна зала. Тази селекция обаче следва да бъде направена не от отделни народни представители или парламентарни групи, а от специална комисия, която да включва еднакъв брой представители от всички парламентарно представени партии. Иначе пазарлъците кой чий кандидат да подкрепи са гарантирани – този мач е игран многократно, а сянката на КОЙ ще покрие отново парламента с пълна сила.

Второ - законопроектът премахва с доста постни аргументи изискването поне един член на комисията да е юрист и поне един – икономист (Параграф 5).

Отпадането точно на това изискване е смешно за институция, в която по-голяма част от предвидените функции са пряко свързани с нормотворчество, икономически анализи, юридически анализи (вкл. и на правото на Европейския Съюз), прилагане и контрол върху изпълнението на правнообвързващи решения с много силна икономическа компонента, действия като орган за уреждане на спорове и др. От такава гледна точка би било интересно например предвиденото в законопроекта обсъждане на финансови въпроси от Комисията (Параграф 7), ако няма нито един неин член, който разбира от тази материя.

Трето – продължават абсурдите по отношение ниските изисквания за професионален стаж (10 години общ стаж и пет години специализиран енергиен или стаж във ВиК). За сравнение – според Единния класификатор за длъжностите в администрацията се изисква шест години професионален стаж за длъжността "началник сектор“ в министерство, а за такава отговорна длъжност като член на регулатора се изискват пет, колкото е например изискването за началник на общинска служба по земеделие!
 
За да е по-пълна конфузията, в законопроекта се съдържа и доста странен опит за дефиниция на това какво е професионален опит в енергетиката – анализите в това отношение могат да бъдат дълги, но е интересно например как адвокати ще докажат експертизата си в тази връзка при специфичните ограничения за разпространение на информация за клиентите им, които Законът за адвокатурата предвижда и др.

Четвърто – странно е решен и въпросът с необходимия кворум за вземане на решения. Според законопроекта (Параграфи 5 и 7 от предложението относно измененията в чл.12 и 13) излиза, че заседанията на Комисията относно въпроси по ВиК са редовни, ако присъстват двама души, които трябва да вземат решение с мнозинство. Това е така, защото т.нар. състав "Водоснабдяване и канализация“ по принцип би се състоял от трима души, а има изискване за присъствие на две трети за редовност на заседанието. Не мисля, че подходът звучи сериозно.

Пето – законопроектът предвижда правила за работата на Комисията и администрацията (Параграф 8), едно от които е литературно звучащото задължение да се консултират с обществеността, “като преценяват ползите и вредите от своите решения”. Не зная как точно авторите на законопроекта си представят такава функция за администрацията на Комисията, но съм любопитен да науча. А иначе си мислех, че задълженията на самата Комисия при вземане на решения са свързани с изпълнение на закона и с развитие на пазара, като се отчитат интересите на всички участници в него, а не с анализи на ползи и вреди в консултативен режим, при това с "обществеността“. Да не забравяме, че решенията на Комисията (в широк смисъл на това понятие) подлежат на съдебен контрол.

И кратко заключение в три пункта

Законопроектът определено съдържа добри и необходими идеи за промени, свързани със засилване независимостта на ДКЕВР и по-голяма прозрачност при работата ѝ, но от юридическа гледна точка някои от тях трябва да се преосмислят, а други да се прецизират.

Същевременно, предложеният законопроект въобще не съдържа и намек за усъвършенстване на един много важен елемент, който се явява водещ критерий за независимост – финансирането на Комисията. ДКЕВР юридически е поставена в положение да не зависи от държавния бюджет, но паралелно с това е силно зависима от други институции относно начина на разпределение на формираните чрез дейността ѝ постъпления. И установеният в това отношение ред явно е далече от съвършенство, след като Комисията реално е изпадала (вкл. и наскоро) в положение на невъзможност да обезпечава ефективно оперативната си дейност. Напомням и съществуващото по-рано, но отменено незнайно защо материално стимулиране за администрацията ѝ – а нивата на текучество в нея не са от полза за никого.  Принципите в посочените аспекти трябва ясно да се заложат на ниво закон.

Предвид посочените аргументи считам за целесъобразно концепцията на законопроекта да бъде анализирана отново и текстовете му да бъдат съответно преработени. Съмнявам се, че това може да стане в парламента, но нормотворческата процедура предвижда и други способи.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?