За КЕВР, Пазара И Пазаренето

За КЕВР, Пазара И Пазаренето

Ескалиращият проблем с опитите за политическо влияние върху КЕВР трябва да намери трайно решение на законово ниво. Енергийният регулатор има все по-важни отговорности за развитието на енергийния пазар, което е свързано и с ефективността на икономиката, и с адекватната защита на потребителите – ето защо продължаващите действия по пресирането му с политически, а не с установени от закона стъпки, са абсолютно недопустими.

В четвъртък (28 юни) станахме свидетели на поредните политически мотивирани и шумни дискусии в парламента, свързани с КЕВР. Този път формално причината беше обсъждането на годишния доклад на институцията за 2017. Основният акцент обаче беше върху  обстоятелства, които нямат нищо общо с доклада, и респективно беше изместен върху факти от 2018 г. относно сделката ЧЕЗ-ИНЕРКОМ. Председателят на енергийния регулатор г-н Иванов беше обвинен в неизпълнение на закона – това се отнасяше за новите правомощия на КЕВР, създадени преди по-малко от два месеца специално за тази сделка, а именно да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции в определени случаи (чл.21 ал.1 т.23а от Закона за енергетиката). Като бонус към поисканата му оставка, в парламента се чу дума и и за сезиране на прокуратурата с аргумента, че неизпълнението на закона може да е съставомерно по смисъла на Наказателния кодекс.

Вече имах възможност неколкократно да изразя в медиите мнението си, че политическо манипулиране на КЕВР не трябва да се допуска. В конкретния случай едва ли има здравомислещ експерт, който да твърди, че приетият от парламента текст с визираните правомощия може реално да бъде изпълнен – това също беше казвано и доказвано многократно на всякакви нива. При това положение очакването от КЕВР да предприеме някакви действия въз основа на съществуващата законова формулировка или например въз основа на внесена подписка е извън юридическата и институционална логика, защото с такава стъпка регулаторът би забъркал непредвидима каша в ущърб на държавата, а и на държавността, при това с огромни финансови и репутационни последствия.

Иначе не стана ясно защо и темата за оставката, и виждането за намеса на прокуратурата се отнасят само към председателя на един колективен орган – изложените мотиви се свързват с решения по същество, за които председателят на КЕВР е един от членовете на институцията без да има по-специални правомощия.

Малко, но големи проблеми

В случая обаче и исканата оставка, и плашенето с прокуратура вече остават на заден план пред големия рецидивиращ проблем относно цялостното отношение към един независим държавен орган. Поводът е една сделка между частно-правни субекти, във връзка с която в един момент се чуваха най-вече абстрактно звучащи и неподплатени с факти термини като например "задкулисие", че дори и "национализация".

В този контекст веднага се забелязва голямата разлика между представителите на изпълнителната и някои представители на законодателната власт в отношението им към КЕВР. Премиерът Борисов не само изрази светкавична позиция относно разразилите се в парламента обвинения към г-н Иванов, но и беше категоричен, че изпълнителната власт не се меси в работата на институцията – а това е теза, многократно изразявана и онагледявана и от министъра на енергетиката г-жа Петкова. За сравнение, малко преди това в парламента пред председателя на независима институция, чиито актове са обект на съдебен контрол, се анонсираха искания за неговата оставка и за срещи с правораздаването.

И тук е мястото настойчиво да се припомни отново и отново, че по отношение на компетенциите си по същество КЕВР е еднакво независима както от бизнеса, така и от изпълнителната и от законодателната власт – това е изрично въздигнат и ясно формулиран принцип, който изисква правна обособеност и  функционална независимост на регулатора от други публични и частни образувания (вж! изрично чл.35 (4)а от Директива 2009/72/ЕС  и много други). Обезпечаването на тази независимост е задължение на държавата.

Факт е обаче, че независимо от наличието на този императивен принцип, българската правна и институционална рамка създава ясни предпоставки за нарушаването му – и това трябва да бъде променено в няколко аспекта.

Първото, което прави впечатление в това отношение, е, че въпреки категоричната регламентация на европейско ниво, чл.10 ал.3 от Закона за енергетиката въздига независимостта на КЕВР като такава само от изпълнителната власт.

Допълнително, няма да се уморя да повтарям, че съществуването в парламента на постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на КЕВР, която е към Комисията по енергетика, е определено спорно от юридическа гледна точка. Това изглежда е ясно и на депутатите, които са направили опит да завоалират същността на тази странна структура, като  са използвали в наименованието ѝ явното заобикаляне на термина "контрол" чрез употребата на по-мекото "наблюдение". Видно е, че идеята е била създаването на тази подкомисия да не се тълкува като форма за противоправна намеса в работата на КЕВР. Не съм експерт по конституционно право, но отбелязвам и фактът, че Конституцията не е предвидила съществуването на подкомисии в парламента, нито му е делегирала правомощия да създава такива (чл.79).

Струва си да се напомни и обстоятелството, че в парламента няма друга постоянно действаща комисия или подкомисия, която да "наблюдава" която и да е от останалите регулаторни институции – а конкретни причини за създаването им има достатъчно (да си спомним случая "КТБ").

Поради изложеното това, което според мен трябва да направи парламентът в този контекст, е да приведе закона в съответствие с европейското законодателство, както и да преоцени съществуването на въпросната подкомисия – нейните не особено ясни задачи така или иначе могат да бъдат поети от Комисията по енергетика, доколкото това въобще съответства на статута на КЕВР.

А що се отнася до видимо нескопосаните изменения в Закона за енергетиката  с новите правомощия на КЕВР по повод сделката ЧЕЗ-ИНЕРКОМ, отново изразявам позицията си, че текстът следва незабавно да бъде отменен, защото в сегашния му вид той тепърва ще генерира само напрежение, а не решения, а и поради явното му недомислие е предпоставка за действия в ущърб и на страната, и на бизнеса, и на гражданите.

Всички тези стъпки не само ще създадат повече формална яснота, но ще допринесат за така необходимата стабилност на КЕВР и респ. за развитието на енергийния пазар, като го разграничат от обикновеното пазарене, проблясващо от време на време в парламента.

*Славчо Нейков е експерт по енергийна политика. Анализът е публикуван в 3e-news.net

Още от Анализи и Коментари

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?