За кого е страшен офшорният данъчен рай

За кого е страшен офшорният данъчен рай

Месец април започна с шок за офшорната финансова индустрия, след като огромно количество документи от Британските Вирджински острови се оказаха в ръцете на световните медии.

От изтеклата информация стана ясно, че на островите активи "укриват” най-разнообразни хора - от приближени на френския президент Оланд през съпруга на германски милиардер до роднини на диктатори и азиатски политици.

Темата за т. нар. "Офшорлийкс” ще се разраства и е много възможно да чуем имена на българи, които са решили да използват услугите на британската офшорна индустрия, което вероятно ще бъде съпроводено с опити тя да бъде демонизирана.

Причините за популярността на офшорните зони са няколко.

На първо място се нареждат благоприятната данъчна среда и/или липсата на обременяващи регулации. Практика е компании и индивиди да търсят юрисдикция, в която могат да си спестят плащането на високи данъци и в която да не губят време и ресурси за следване на често безсмислени регулаторни режими. Всъщност, ние в България, печелим от този стремеж, защото добрата ни данъчна среда привлича чужди компании, които предпочитат да движат част от паричните си потоци тук, а често и да преместят бизнеса си.

Но така наречените офшорните зони предлагат още по-благоприятни условия от тези у нас –добър пример е Малта, където едно юридическо лице, отговарящо на определени критерии, може да намали 35-процентния данък печалба с 6/7 чрез специална процедура и да плати само 5% налог.

Проблемът остава за богатите западни държави, които предлагат много по-лоши данъчни условия и се стремят да задушават и премахват данъчната конкуренция – нещо, с което Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се е нагърбила от края на 90-те години.

Миналата година във Великобритания счетоводните методи за намаляване на данъчната тежест, използвани от компании като Starbucks, Google и Amazon, предизвикаха истинска истерия. Част от механизмите, които се използват, включват работа с дестинации "данъчни убежища” като Люксембург, например. Както директорите на попадналите под обстрел фирми обясниха, това обаче е съвсем нормален и законен процес за оптимизиране на разходите за данъци. Такъв аргумент трудно се възприема от политиците и от други групи от хора, свикнали с идеята, че нечии чужди пари (т.е. данъците, които се събират) им принадлежат. С разширяването на безконтролните държавни харчове в развитите икономики (само във Великобритания от 2001 г. до 2010 г. те скачат от 36% на 51% от БВП), опитите за притискане на данъчната конкуренция и на компаниите, които работят по-добре, благодарение на тази конкуренция, ще се засилват.

Втората важна причина за интереса към офшорните зони е възможността за анонимно разпореждане със собственост и по-добре гарантираната банкова тайна. Съществуват различни възможности за скриване произхода на определени капитали както чрез създаването на юридически лица в офшорните дестинации, така и чрез откриване на банкови сметки без имена на притежателя.

В това няма нищо лошо - финансите, както много други неща, са личен въпрос.

Проблематично се оказва, когато пари от нечисти източници намират убежище на някой отдалечен карибски остров. Когато става дума за престъпни или дори свързани с тероризъм пари, основната тежест трябва да лежи върху съдебните системи от държавите източници, които да предприемат по-ефикасни мерки срещу престъпността.

В общия случай обаче, както властта не трябва да има безконтролен достъп до живота и собствеността на хората, разследвайки престъпления от разнообразен характер, такава трябва да е и ситуацията при финансите им в офшорни банки. Става въпрос за основни свободи и ограничаване достъпа на правителството до лична информация. Тези основни свободи биват нарушени и случващото се последните години показва, че решат ли властите (особено на Съединените щати), успяват да получат нужната им информация дори и от швейцарски банки, които през 2009 г. бяха принудени да разкрият информация за американските си клиенти.

Сюжетът с нечистите пари е доста актуален и в България, където сме свикнали фирми от офшорни зони да се включват в големи сделки. Но и тук проблемът не е особено голям, защото ако наистина смятаме, че при работа с обществени пари или собственост – например при държавни поръчки или приватизация на предприятия – не трябва да участват офшорни фирми, това може да бъде разписано в правилата на конкурсите.

Дали това е нужно? Често се оказва, че е, защото едно такова условие дава възможност да се намали укриването на свързани лица или зависимости, които биха могли да повлияят на спечелването на дадена поръчка или развитието на дадена сделка.

А що се отнася до отношения между независими от публичните финанси субекти, то нещата там изцяло почиват на личните предпочитания на замесените – всеки е свободен да прави бизнес с когото поиска. Да не говорим, че съществуват и много други по-евтини и по-ефективни начини за скриване на истинските собственици, като например използването на номинални директори (т.е. подставени лица).

От друга страна измислени са и начини за прикриване източника на средства, например, чрез ползването на британски компании като агент на офшорна организация. Цялата операция се случва от името на фирма от Острова, но в същото време тя е просто посредник, който издава фактури и взима процент.

Това ни навежда и на мисълта, че в "борбата” си с анонимността на офшорните зони, властите във Великобритания са доста лицемерни, след като в тяхното законодателство са разписани определени хипотези, които да облагодетелстват използването на офшорни структури.

В крайна сметка кризата, започнала през 2008 г. и последвалият натиск над офшорните дестинации доказа, че основната причина политици, разузнавателни и данъчни служби да се съсредоточават толкова активно върху "райски” в данъчно отношение юрисдикции е още по-силният глад на пропуканите държавни бюджети за събиране и харчене на чужди пари.

______________________________

*Стоян Панчев е редактор в блога на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и регионален директор на European Students For Liberty. Статията е написана специално за Mediapool.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари