За кого се връща Траян Бъсеску

Траян Бъсеску можа да се върне в Котрочени, само защото бе подпомогнат от Запада. Без подкрепата и натиска, дошъл директно от Брюксел, Вашингтон, Берлин и Лондон, президентът щеше да отиде на морето, както бе казал, че му се иска.

След близо два месеца, през които Виктор Понта и Крин Антонеску говориха неуважително за шефа на Европейската комисия, за канцлера на Германия или за Съединените щати, големите евроатлантически сили могат да отпразнуват анемичната победа на президента Траян Бъсеску. Във водовъртежа на икономическите сътресения на континента, Румъния остава на пръв поглед само една непослушна периферна провинция, от която никой не се интересува особено.

В същото време обаче стратегическата позиция на страната между важното пространство на Русия и сферата на влияние на НАТО се наблюдава от двете конкурентни сили, които са идентифицирали интересите си на територията на Румъния. Американците разчитат на двете военни бази тук, а едната от тях ще управлява противоракетния щит, от който руснаците се страхуват, че може да бъде използван срещу тях. Ако щитът бъде инсталиран близо до Каракал, както е планирано, Румъния ще може окончателно да се извади от пъзела на Москва. Ако ли не, бъдещето става несигурно.

Абстрактният чадър на Северноатлантическия алианс не е достатъчен в един перманентно фрагментиран свят, затова американският противоракетен щит, който следва да бъде поет от НАТО, предлага на Румъния един предпазен колан с многофункционална употреба. Отбраната на страната от евентуално нападение е само една от функциите на щита, защото основната му роля е да сплашва всяка военна интервенция. Присъствието на модерни, скъпи и опасни оръжия на територията на Румъния кара американските лидери най-вече, но и другите играчи от НАТО да бъдат много внимателни към онова, което се случва в Букурещ и да блокират тогава, когато се наложи, големите подхлъзвания, към които са предразположени румънските официални лица, издигнали се на високи постове.

В "студения мир" от последните години Румъния плава предпазливо между офертите на Пекин, тръгнал да купува парче по парче Европа, и димките на Москва, хвърлени в Кишинев (столицата на Молдова – бел. ред.). Траян Бъсеску не успя да намери пътища за комуникация с Русия, но получи гаранции за сигурност, чрез стратегически партньорства, от големите сили на Запад. Никога в историята си Румъния не е била толкова защитена и толкова сигурна, както в наши дни, а в същото време Западът никога досега не е имал толкова верен съюзник на своите източни граници.

България например, за разлика от Румъния, е един партньор, на когото западняците не могат да разчитат изцяло, защото дълго време официалните лица в София имаха двойнствени позиции, използвайки тактиките, упражнени наскоро и от лидерите на (управляващия в Букурещ - бел. ред.) Социал-либералния съюз.

От друга страна България е традиционен съюзник на Русия, който може да помогне за връщане на предимствата на Москва в региона и който още поделя симпатията си между Изтока и Запада. За сравнение, през последните 10 години Румъния се обърна твърдо в посока на Запад. Затова Траян Бъсеску бе подкрепен от всички евроатлантически столици.

Връщането му на власт, след една война без правила, е знак, че проектите със Запада не са суспендирани веднага, но западните лидери са започнали да проявяват скептицизъм във връзка с развитията в Румъния. Опасните маневри, които Социал-либералният съюз предприе през последните два месеца, им даде повод за размисъл и има само два изхода от несигурността, създадена в Букурещ: или западните лидери да стоят постоянно на стража на нивата на румънската политика, за да предотвратят свлачищата на терена, или да изоставят тази нестабилна балканска държава, неспособна да функционира нормално, в която отношенията се основават на взаимно неуважение, а властта - на манипулирането с лакомията и страха.

По БТА