За лимузината в гаража и АЕЦ "Белене"

За лимузината в гаража и АЕЦ "Белене"

Купувате си нова скъпа кола, вкарвате я в гаража и я покривате с найлон да не прашасва с идеята евентуално след 20 години да я подкарате.

Така в резюме изглежда ситуацията с АЕЦ "Белене" днес. Ето някои факти.

За пълнолетните реактори…

Не зная точно кога са произведени предвидените за централата реактори и другото доставено с тях оборудване, но като съдя по арбитражния спор за заплащането им, приключил през 2016 г., това не е по-късно от 2014 г. А ако по някакво чудо АЕЦ "Белене" бъде изградена, нужното време за реализацията на проекта е такова, че тези реактори могат реално да заработят към 2032-2035 г – и то при най-добро стечение на обстоятелствата. Така, ток от тях можем да чакаме едва когато реакторите вече са навлезли смело в пълнолетието си след производството им и са бездействали през цялото това време.

При това положение няма никакво значение колко дебел ще е найлонът, с който те ще са стояли покрити през тези 18-20 години, нито колко пъти министри ще надничат под него, за да видят състоянието им. С други думи, основното оборудване ще е претърпяло естественото си износване през десетилетията преди началото на използването му, допълнено от технологичната изостаналост във времена, в които технологиите се обновяват за месеци, при това като поевтиняват съществено. Към това да добавим и факта, че голяма част от наличната инфраструктура на площадката "Белене" е на още повече години - и състоянието ѝ неизбежно следва да бъде преоценено с оглед корекции или пълна подмяна.

… и интересната политическа ситуация

Избягвам политическите коментари, въпреки че като слушам такива и от политици, и от анализатори, нерядко ми се повдига самочувствието  – все пак предпочитам отново да се опра максимално на фактите.

Като начало да припомня, че по закон решението за изграждане на нова ядрена мощност се взема от Министерския съвет въз основа на детайлно предложение от министъра на енергетиката. Парламентът обаче също има много важна роля, вкл. и в контекста на вече взети по темата решения, през приеманата от него енергийна стратегия и др.

Действията и заявките на правителството на ГЕРБ по отношение реализацията на АЕЦ "Белене" са целенасочени и ясни – към изграждане на централата. Като цяло в политически план реализацията на АЕЦ "Белене" явно има огромна подкрепа и в парламента – особеното е, че там тази подкрепа обединява и властимащи, и опозиция. Така, от днешна гледна точка политическото разпределение на силите в контекста на подкрепата за централата не съответства на традиционните ни разбирания за политическо противопоставяне.

БСП отдавна, систематично и монолитно през годините афишира непроменената си позиция, че е твърдо "за" изграждането на централата; към този момент единствено ДПС е заявила ясно, че е против. Най-малките партии и независимите депутати по традиция гласуват с оглед ситуацията, така че подкрепа за реализацията на проекта може да бъде получена и от някои от тях.  Ето защо, формално погледнато, Министерският съвет може да разчита и на солидна парламентарна подкрепа зад гърба си при днешното разпределение на силите в парламента, ако се стигне до вземане на такова решение.

Някои особености

В този контекст обаче има поне две взаимно свързани особености. Първата е относно факта, че подкрепата за реализацията на проекта от страна на повечето членове на парламента не означава автоматична пропорционална подкрепа на обществото. От една страна причината за това е, че в Народното събрание политическата вярност е на по-голяма почит отколкото експертността (вижте напр. броя на юристите в органа, чиято основна задача е да приема закони и го сравнете с обществените критики към действащото законодателство). До голяма степен подходът обяснява и редовно наблюдаваните прояви на интелектуални и юридически чудеса в Народното събрание, на които реално избирателите не могат да се противопоставят, въпреки че не ги споделят.

В конкретния случай съответните политици дават групова политическа подкрепа на проекта, повлияна от фактори, които поне засега не се базират на експертна обосновка - а хората вече очакват както аргументи по същество, така и да разберат в какво се корени подкрепата при липсата на такива аргументи. Тезите "без АЕЦ "Белене" няма да има ток или токът ще е скъп" отдавна изискват още информация и пояснения защо това е така според тези, които го твърдят – популизмът в това отношение хваща око, но само в началото и само донякъде.

В този контекст е и втората особеност, свързана със сериозното съмнение, че всички от управляващото мнозинство и от подкрепящата проекта опозиция обезателно споделят ентусиазма по изграждането на централата. Лошото е, че партийната дисциплина ги заставя да изразяват мнения, различни от разбиранията им – нагледахме се на рязка промяна на вижданията и от страна на депутати, та и дори от председателя на парламента, който по закон следва да следи за спазване на правилата за функциониране на институцията. И промяната нерядко става на 180 градуса в рамките на часове и се отнася както към закони, така и към други актове на Парламента, като за нея е достатъчен само един жест от страна на партийния ръководител.  На този фон идва логичният въпрос кое ще надделее при колебаещите се  – разумът, базиран на фактите,  или подчинението и монолитността в политически план?

Интересен в тази връзка е и погледът към членовете на Европейския парламент. В европейски мащаб следва да припомним, че евродепутатите не представляват България, а политическите семейства, към които принадлежат. Със сигурност решението дали една страна да има и да развива ядрена енергетика е национален въпрос, доколкото се спазват европейските и международните правила, приети и от България. Евродепутатите безспорно имат своите законоустановени лостове да влияят върху националните решения и през европейските институции (напр. с питания до ЕК, чрез гласувания по нормативни актове, резолюции и т.н.). Така това, което юридически зависи изцяло от национални решения, може лесно да се окаже в центъра и на европейското внимание – респ. да предизвика проверки, да стимулира пояснения или подкрепа и др. Ето защо ролята на евродепутатите не само не е за подценяване, но трябва да бъде адекватно и своевременно отчетена. Вече имаше и конкретни илюстрации колко силни могат да бъдат техните действия. И, убеден съм, тепърва ще гледаме подобни реакции.

Много въпроси…

Казвал съм и преди, че за мен АЕЦ "Белене" беше един чудесен проект, който можеше да постави страната ни и на регионалната, и на европейската енергийна карта в много силен контекст – но ако беше реализиран навреме и при друга ценова и пазарна конюнктура. През 2005 г. проектът реално струваше над два пъти по-малко в сравнение с цената, за която се спекулира в момента. Анализите даваха цялостна система от мотивиращи отговори на всички принципни въпроси - и за парите, и за времето, и за икономическия ефект, и за пазарния дял, и за ядрената безопасност, и за ядреното гориво и неговото управление и т.н.

Последва серия от огромни политически грешки и моментът за реализацията на проекта  беше пропуснат. Резултатът – милиарди похарчени лева без реална визия за връщането им. Всъщност, ако се преизчислят и вложените до 1990 г. повече от един милиард долара, похарченото дотук набъбва далече над обявяваните 3 милиарда лева, при чиито изчисления сигурно има и доза счетоводно магьосничество. Финансовата страна обаче е само част от темите, по които има много експертни въпроси без нито един отговор по същество именно от страна на политиците.

Факт е, че сега като страна сме в положението да се чудим какво да правим и с оборудването, и с вложените средства – и перспективата изглежда много зле. Изпуснахме пазара, изпуснахме положителното отношение към ядрената енергетика, изпуснахме възможността да имаме действаща централа още към 2012-2013 г. – и нищо от това няма да се върне поради политически приказки на едро колко е важна централата. А междувременно и пазарът се промени не само като потребление, но и като концепция; технологиите скачат с мегакрачки в рамките на месеци успоредно на поевтиняването им, а отношението към ядрената енергетика въобще не е такова, каквото беше (справка – европейската зелена сделка).

Ясно е, че експертната страна в случая трябва да е доминираща над политическата – но тя е обект на  системно пренебрегване. Затова  към мнението на политиците трябва да добавим и серията от аналитични експертни коментари в областта на ядрената безопасност, европейската и националната юридическа рамка, развитието на енергийния пазар и др., както и многото зададени въпроси, на които нито властимащите, нито от подкрепящата проекта опозиция засега са дали конкретни, ясни и детайлни отговори. В случая  освен с процедурите те са свързани и с важни тенденции в областта на икономиката, екологията, безопасността, сигурността и др., които се отнасят до десетилетия напред. Губим и от вторачването само на площадката "Белене" без да се дава ясен експертен отговор на възможностите за използване площадката на АЕЦ "Козлодуй" като някаква опция за намаляване на загубите – а времето и в това отношение си върви.

На този фон опитите за пренебрегването на въпросите и липсата на отговори също не изглеждат добре.  Без никакви претенции за оригиналност, прецизност и изчерпателност аз също представих лично на министър Петкова 21 въпроса по темата "АЕЦ Белене" още през август 2019 г., които като цяло смятам за актуални и сега. Направих го с уточнението, че не очаквам отговори, но че според мен е важно държавата да има ясна позиция по тях - а до днес не съм я чул. Видно е, че без отговори от страна на институциите вече не става.

… и търсене на отговорите

Предвид изложеното подкрепящите проекта политици  (управляващи и опозиция) трябва да убедят хората защо толкова настояват за АЕЦ "Белене" – да приемем хипотетично, че те имат много същностни аргументи и са прави, че проектът е нужен, целесъобразен и изгоден. И ако се съди по увереността и настоятелността за реализацията му, бързото представяне на аргументите  в публичното пространство от тяхна страна не би следвало да им е проблем. Освен аргументи "за" следва да бъдат оборени и твърденията, които не съвпадат с тяхното виждане – и за взаимоотношенията с ЕС, и за ядрения риск, и за икономическата изгода и т.н.

Аз не само не виждам никаква пречка това да стане паралелно с продължаващите процедури по избор на инвеститор, но и мисля, че моментът за това е настъпил отдавна. Реално само така може да се стигне и до аргументираното, а не просто политическото решение за бъдещето на проекта, отговорът на който ще има съществен отпечатък върху енергийното и икономическо развитие на България.  Това може да стане напр. във формат "Кръгла маса", организирана целево от политиците още тази есен, но не само с политическо участие и с основна цел да се чуят не политическите, а експертните виждания. Към есента можем да бъдем изненадани и с някакви зачатъци на проект на енергийна стратегия (действащата така или иначе формално се отнася до края на 2020 г.) – и темата за АЕЦ "Белене" естествено ще се впише и в този контекст.

Крайното решение да се строи ли АЕЦ "Белене" и отговорността за него си остават за Министерския съвет и политиците, но хората очакват аргументи по същество, а не демонстрация на политическо надмощие над тях. Похарчените милиарди лева до момента не бива да се увеличават само заради неясно мотивиран  политически инатлък – още повече, че парите не се плащат от политиците, а от данъкоплатците. А за проект като АЕЦ "Белене" става дума както за днешните данъкоплатци, така и за децата и внуците им – включително и тези на отговорните за решенията на политическо ниво. Обществото има нужда да се сложи аргументирана точка на дискусиите – иначе скъпо струващото буксуване ще продължи.

Авторът е дългогодишен експерт по енергийна политика. По професия е юрист, но от 1992 г. работи в български, европейски и световни институции, занимаващи се с енергетика. В момента е председател на Института за енергиен мениджмънт.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

С каква цел премиерът щедро раздава стотици милиони във всички посоки?